ОТ ГОДИНА време една от най-ярките звезди на автомобилния спорт у нас – Радослав Петков (на снимката) блести не в списъка на заслужилите ветерани, а на историческия небосклон на българските ралита. Новината за кончината на Радо Зъбчето бе една от първите, но и най-неприятните, с които започна сезон 2019 г. Не му стигнаха някакви си два месеца, за да изпълни 73 години, 50 от които бяха отдадени изцяло и безкористно на спорта, в който енинецът бе оставил без остатък цялата си душа, и цялото си сърце. „Ей, да знаеш, когато си отидем [нашето поколение], [спортът] ще се разпада…“, пророчески и както винаги наставнически и натяквайки на „разпад“ каза той при последната ни приживе среща в ресторант Пастървата край Енина. През всичките състезания, в които съм говорил с него, така и не престана да ме поучава, вадейки още и още примери и факти. „Е, и ти вече оплешивя покрай цирка, така че може би вече го виждаш…“, примирително обобщи Радослав. И тогава, и преди, все съм си мислил, че прекалява с нравоученията си за ралита и бе казал и едно „браво“. „Какъв кибритлия!“. Така си мислех за него, до един ден през 80-те, в който трябваше да правя по-голямо интервю с него и цъфнах у дома му почти неканен.
снимка: архив на rallyxpress
ВИНАГИ УСМИХНАТ НА СТАРТА… Този кадър е най-типичния за Радо-Зъбчето – енинският пилот никога не е изглеждаше начумерен, когато влизаше в състезанията
Интервю в стандартния му вариант така и нямаше (нямаше и касетофони), но си тръгнах от Енина с почти изписан бележник. И малко преди да ме върне в Казанлък, този вечен „заядливко“ извади купчина от вестникарски публикации, всичките от тогавашния в. Отечествен фронт, в чийто спортен отдел репортерствах. „Чета аз, чета… И попа от [черквата] Свети Георги ги събира!“ Тогава си дадох сметката, че и Радо, и всички, които преди него бяха окачили каската на пирона, са се оттегляли от спорта тихо и с шампионското достойнство на незаслужено забравени играчи. Дали и Зъбчето, който беше кумир на две-три поколения млади пилоти и още повече зрители, не остана така забравен, за да си спомняме за него само за него на кончината му и всеки път, когато ще отбелязваме поредната тъжна дата?
:: Да се сетим за Радо Петков и да
почетем с добра дума и мисъл
един от тези, които пишеха сега
пожълтяващите страници на
нашенската рали история!
ГРОБЪТ НА ПИЛОТА от Енина беше основно променен преди неговите наследници в бизнеса, приятели и близки да поменат Радослав Петков за първата годишнина от неговата кончина. Надгробна плоча и паметник, направени от специален черен гранит вече сочи мястото, където почива легендарният български автомобилен състезател. Както си му е редът паметникът е гравиран портрета на Радо и рождената му дата и тази не неговата смърт, а траурният ансамбъл се допълва от изображението на Порше-то на пилота, с чиято емоционална езда още приживе той бе спечелил сърцата на публиката.
снимка: личен архив на николай мончев
