ПЪЛНИТЕ резултати от предпоследното състезание в шампионата на ФИА за европейския континент, можете да видите ТУК.
ЕКИПАЖЪТ на Петрол Екатерина Стратиева/Георги Аврамов (на снимката) завършиха кошмарното кипърско рали на 23-о място в генералното класиране, а от двете дами – местната Пантелица Йонгул (Субару Импреза STi), пилотираното от българката Пежо 208 R2 се оказа на финала с почти… „половин час по-рано“. Всеки знае, че на острова ралито е макадамова мелничка за автомобили и характери, но от която и българката, и „ер-двойката“ се измъкнаха леко понамачкани физически, но не и психически. „Не мога да повярвам, че сме на финала! Етапите са направо невъзможни и сега виждам, колко корави могат да бъдат“, заявява Стратиева в крана Кипър Рали за сайта на ERC. Ето и обобщението, което състезателката направи за сайта с новините в българския автомобилен спорт веднага, след като се прибра у дома.
снимка: личен архив на екатерина стратиева
ПРЕЗ ЦЕЛИЯ МАКАДАМОВ КОШМАР… от старта до финала на Кипър Рали и до подиума на предпоследното рали от европейския шампионат: Стратиева и Аврамов приемат аплодисментите на публиката
„Целта заради, която стартирахме, смятам, че е постигната – стигнахме финала безаварийно! Определено, в неделния ден чувствах колата много по-добре, което е логично, като се има предвид натрупаните километри. Въпреки това, денят беше много по-тежък и като трасета, и като програма – етапи 105,6 км и преходи от 280 км. Най-голямото задоволство е от това, че успях да издържа физически. Умората и натоварването в 21-километровия етап бяха неописуеми, но борбеността ни не позволяваше да се предадем. Това бяха 430 завоя и поне 430 превключвания между първа, втора… (понякога!) трета и пак първа… Стотици хилядите камъни извадени от големите пред нас и не на последно място и жегата, която почти не бях забелязала, бяха част от тази кошмарна отсечка (21,57 км). Изглеждаше така, сякаш няма край, нито има изход…
снимка: личен архив на екатерина стратиева
ТОВА Е ЛЕКИЯТ ВАРИАНТ НА КАМЪНИТЕ… На фона на повечето други етапи, тази настилка изглежда като добре асфалтиран път.
Смятам, че това състезание ме кали и направи още по-голям боец.
Със сигурност това беше и голям урок и изпитание и за Георги и неговото развитие, като навигатор. В същото време успяхме да вземем надмощие над местната състезателка Пантелица Йонгул и на финала завършихме на почети 22 мин. пред нея.
Искам да благодаря на хората, които помогнаха да стартираме и да стигнем до този финал: Петрол, Хелиос, Версо Травел, Боро, но най-вече на семейството ми което във всички тези изпитания през годините е било плътно зад мен.
