РОДНИНИ, приятели, близки и колеги ще могат да кажат последно „Сбогом“ на Димитър Димитров-Бомбата утре в 11:30 ч. в Обредния дом в родното му Панагюрище, а самото погребение е от 12:00 на Гробищния парк на града.
ГОСПОД ОБИЧА добрите хора и ги прибира тихо-тихо, без мъки и в съня им. Ката си замина снощи от този свят Димитър Димитров (на снимката), човек чието можеше да накара мнозина да питат: „Димитър кой?“. Но споменеш ли Бомбата, името, с което той бе широко познат и още повече ценен в неголемия ни автомобилен свят, след прякора на панагюреца можеше да последват само суперлативи. При това и комплиментите, и похвалите биха валяли за Бомбата не само като профи в бокса на Автоцар, но и като приятел, като човек, на когото Илия Царски дължи много от успехите си. Такава е истината и историята: ако Царски е тук, на не повече от два метра от него ще откриете и Бомбата. Изобщо Автоцар и името на Митко Бомбата са били свързани и със сигурност ще останат точно толкова тясно свързани и занапред, защото без работата на шеф-механика на тима скоростта и сигурността на Илия нямаше да бъдат нито същите, нито щяха да продължат точно 26 години. „И ти си пази сърцето, нали, че и аз тръгнах по твоите стъпки, ама не искам да те следвам! – казваше ми Бомбата всеки път, когато го съветвах на проверява и сваля кръвното. Това налагане – особено със стреса на уикендите и с вечните повредите го правеше „нажежен до червено“ – Как да се не ядосвам? Ти ми кажи ми как да се не ядосвам!“ следваше като отговор, а веднага след него Бомбата се мушкаше под Мицубиши-то и ругатните му се чуваше половината, при това почти неразбираемо. Дори и начинът, по който си Бомбата „тръгна за горе“, не е случаен: както и да се мъчеше „да се не ядосва“, от всичките дивотии в спорта не издържа сърцето му! А то и в преносния, и в истинския смисъл бе много голямо, оставено като залог на спорта, на автомобилите, на отбора… Комбинацията от такъв човек и такъв механик като Бомбата, е рядка. Така че в „небесните“ екипи вече може и да е започнало наддаването, зад гърба на кой този невероятен спортсмен, ще застане в бъдеще. Не бързай, приятелю! Първо отмори. Изключи станцията, седни на сянка пред бокса, обърни се с гръб към гонките, спри да се взираш в хронометъра! Просто отдъхни! Прекалено дълго раздаваше сърцето си, за да имаш пълното право малкото щастие да не си „под пара“. А ние тук, ще те жалим много. Изобщо не си мисли, че като тебе има други! Ти беше единственият, беше неповторим. Заради това скръбта ни е толкова по-голяма… Почивай в мир, приятелю. Няма как да те забравим!
снимка: архив на rallyxpress
