КОГАТО ЧОВЕК види легендарният български автомобилен пилот Георги Петров (на снимката) или лично познава старозагорският състезател, единствено с много труд и само ако направи справка със знаещия Гугъл ще приеме, че едно от емблематичните имена в спорта днес навършва 70 години. Нито физиката, нито енергията на Жоро говорят, че роденият на 18 февруари в Мъглиж спортсмен, ще започне да отброява следващото си десетилетие. За да го отбележи, Петров, както с дълбоко уважение се обръщат към него колегите му, днес ще събере най-близките си хора, за да ги почерпи за здраве и късмет. Колкото и да се напише за заслужилия майстор на спорта Георги Петров, то винаги ще е малко и всеки път едва ли ще е пълно. Защото цялата му кариера в автомобилните надпревари у нас и зад граница са един безкраен поток от любопитни и интригуващи истории не само за ралитата, но и за Жоро, който е оставил една от най-впечатляващите дири в историята на този спорт у нас. Впрочем уважението, на който Петров и досега продължава да се радва в излишък, не е резултат единствено от впечатляващите му постижения у нас и от състезанията зад граница. Това е респектът, който Жоро е предизвиквал в колеги и съперници още с появата си в ралитата през 1972 г. (той е един от малкото шампиони у нас, започнал кариерата си като навигатор) и който респект Петров е запазил непроменен заради перфекционизма си. Същият този перфекционизъм, който му е донесъл общо 18 титли от трите класически автомобилни шампионата у нас и продължен със същата последователност след края на спортната му кариера и в бизнес средите в Зарата, у нас и като един от водещите шефове на международния транспортен бизнес.
снимка: архив на rallyxpress
АВТОГРАФ ЗА ИСТИНСКИТЕ ЦЕНИТЕЛИ… Подпрян на своя Форд Ескорт RS Косуърт, именитият пилот се разписва върху програмата на рали Албена. Сега част от подписите на Георги Петров, запазени от ценителите на истинските карачи, могат да бъдат видени по форумите и в глобалната мрежа
Както повечето от българските автомобилисти, Георги Петров има отличия за няколко стелажа в бизнес сградата си. Но заради многото бизнес ангажименти и високото темпо на работа (точно каквато бе и познатата на феновете негова езда по етапите), така и не успява да отдели достатъчно време, за да материализира хронологията на бляскавите си победи и успехи в състезателния близо четвърт век. Ако между наградите на пилота могат да бъдат видени 10-те приза за феърплей, то сред тези отличия няма да се открият усилията и работата му като капитан на националния тим на националния отбор по рали за купата Мир и дружба в продължение десет сезона. В мрежата може да се намери достатъчно много за Георги Петров: какво е спечелил в спорта и какво е оставил в него. Онова, което обаче там липсва, е той е единственият български пилот, записал победи в един сезон (1994 г.), взимайки безапелационно първите места в трите класически шампионата – рали, планински изкачвания и писта.
снимка: архив на rallyxpress
ВТОРАТА ОТ ТРИТЕ ПОРЕДНИ СИЛНИ ГОДИНИ НА СТАРОЗАГОРЦИ… 1995 г. Екипажът Георги Петров/Иван Тонев и Форд Ескорт RS Косуърт кара по една от скоростните отсечки на рали Албена, за да завърши втори от рекордния брой стартирали екипажи в Албена 129. Тори трипъл на Жоро остава едно от постиженията във времето на Златната ера на българския автомобилен спорт и надали в следващите 15 години ще се намери някой, който да го повтори. Дори и всезнаещият Гугъл няма да ви каже и дума за това, че в края на 1989 г., макар да е посочен като автомобилист №1 на сезона, с помощта на един умеещ да сервилничи вестникар, резултатите от журналистическата анкета са манипулирани от тогавашния шеф на СБА – ген. Иван Врачев. Бившият партизанин не успява да преглътне горчилката, че точно Георги Петров става инициаторът на първата в историята на автомобилния ни спорт стачка по време на планинско Кюстендил.
снимка: архив на rallyxpress
1НАЙ-БЪРЗ ОТ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, ВРЕМЕ Е ЗА ШАМПАНСКОТО… 1992 г. Георги Петров пръска шампанското от бутилката, с която той и навигаторът му Иван Тонев отбелязват най-доброто си класиране в българския кръг от европейското първенство в Албена – 5-и в генералното класиране и първи от всички български екипажи. Общо на сметката на този автомобил са записани 3 последователни титли и 16 победи у нас и в ралито на бивша Югославия. „Оставихме колите на старта и всички, които не бяхме съгласни с решенията на тогавашните управници тръгнахме пеша по трасето – припомня си Георги Петров. – А публиката на завоите скандираше „Кой предаде Левски“, отговаряйки си сама „Попа! Попа!“, с прякора на един от състезателите, които решиха, че ще карат…“ Резултатът от манипулацията на ген. Врачев е точно толкова йезуитски, колкото и самото наказание – Георги Петров губи признанието на журналистите само с 1 глас… Генералът така и не успя да види, че с помощта на подменения вот единствено накара хората от медиите в следващите пет последователни сезона (преди това две първи места в анкетата през 1981 и 1982 г.) без уговорки да сочат пилотът като абсолютният №1! Жоро Петров не само умее майсторски да разказва за автомобилния спорт, но и го прави така, че дори и непосветен в тайните на ралитата лесно ще усети и напрежението, и интригата на играта, и драмите, през които на звездата се е налагало да минава от състезание в състезание и сезон след сезон.
снимка: архив на rallyxpress
ЛЕГЕНДАРНОТО СТАРОЗАГОРСКО ФАУ-ВЕ… 1992 г. Двамата знаменити състезатели от Зарата карат своя Фолксваген Голф GTi 16V. С този автомобил екипажът има 6 победи в националното първенство, с него записва първия от четирите си поредни победи в сръбския кръг на националното първенство. И за двете неща обаче трябва време за разказвача и желанието на слушателя да види нещата през очите на един голям състезател. А този поглед е страшно различен, особено когато е придружен от професионалния коментар на заралията. Може би е дошъл момента, в който Петров ще седне зад компютъра и ще направи не само интересни обобщения, но и напълно неочаквани коментари за спорта от 90-те години на ХХ век? „Като пилот започнах участието си в рали Стари столици през 1973 г. – припомня си Петров. – Две години преди това в Обиколката на България бях седнал в един Рено Алпин А110. В Шумен също тръгнах като навигатор, но моят пилот, който работеше като инструктор [по автомобилна подготовка] реши, че може и да се сменяме и реално на финала в Стари столици беше ясно, че ще бъда пилот.“ Говорейки бавно и много точно, Жоро обяснява, че всъщност най-важното рали за него у нас е именно Стари столици, в което приключва кариерата му през 1996 г. и от което отнесъл 6 победи между 1981 и 1996 г. И през всичките години най-близо и най-дълго време с него е навигаторът му Иван Тонев (Петров е особено горд, че и Тонев, и другият му навигатор, с когото се състезавал – Марин Костадинов, са заслужили майстори на спорта!) и шефът на механиците Стефан Диков. „А, Стефко си е още при мен… – смеейки се казва заралията. – Преди беше в екипа на отбора, сега работи във фирмата. Пак сме заедно!“
::
