КРАЙНО ТЪЖНО започва годината за българския рали спорт! Днес, 69 дни преди да навърши 73 години, в старозагорската Университетска многопрофилна болница за активно лечение Професор д-р Стоян Киркович почина една от легендите на автомобилния спорт у нас – Радослав Петков (на снимката). Със своята белодробна недостатъчност и две тежки и скъпи операции, Радослав успя да се пребори през последните близо 15 години благодарение на старозагорския си съперник Георги Петров, на колегата си Бончо Дунев, на съгражданина си Стефан Драганов, на бившия си навигатор Николай Мончев, а в последните години – на наследилият го в бизнеса Петър Стоянов. Така от списъка на българските рали-легенди угасна една от най-ярките звезди, която в продължение на дълги години бе кумир на няколко поколения запалянковци. Одите си Зъбчето или, ако предпочитате – по-късния му прякор Брусли (кунг-фу легендата той произнасяше слято!), име срещу което има записани дузина титли в шампионата и майстор на не по-малко легендарните енински Лади.
снимка: личен архив на rallyxpress
ЗАСТАНАЛИ ПРАВИ И С ОГРОМЕН РСПЕКТ … Радослав Петков приема аплодисментите на специално събраните от Бончо Дунев за 60-годишнината на пилота гости на софийската картинг-писта. Радо беше от второто поколение на ярките звезди, онези, които още с появяването си никак не искаха да се съобразяват със статуквото, което завариха или да робуват на имената, които вече имаха три дузини победи и по една абривиетура з.м.с. пред иманата си. „Да бе, басма ще им цепя аз – коментираше хилейки се на една страна Радо поредната победа в първенството по рали. – К’во кът са майстори на спорта? К’ът толкова са майстори, що не ме бият?“ При това Зъбчето, който и без прякора си беше зъбат та зъбат, най-много обичаше да побеждава със синята Лада 1600 („А сега да ги видим теа с Бе-Ем-Ве-тата!), по която, за разлика от „пушките“ на майсторите нямаше нито една гръмка БГ-фирма или шарена западна лепенка. Нищо! Само белите „вежди“ на калниците и белият квадрат за стартовия номер.
снимка: лубош шалат/чех, личен архив на радослав петков
А СЕГА ДА ГИ ВИДИМ ОНЕЗИ… „…с гайдите и Бе-Ем-Ве-тата!…“ – така се заканваше пилотът в момента, в който седна за първи път в истински професионално подготвен автомобил като Нисан 240 RS. В Енина беше известен повече от кмета на селото, а местният свещеник от църквата Свети Георги правеше историята на Радо, събирайки всяка вестникарска изрезка след състезанията и отслужвайки му молебен в събота сутринта преди старта на поредното състезание. Че Радо Петков притежаваше огромен талант за състезател се виждаше на трасетата. Но малцина знаят, че беше и даровит механик и знаеш как да вкара още „коне“ под капака на наричаната в момент на умиление от пилота Лада „Синята стрела“ (по аналогия на филм от ГДР от онези години). „Аз месеци работя по този карбуратор – смятам, чертая, експериментирам – припомня си конкуренцията от 70-те и 80-те години на миналия век инж. Николай Камбуров, навигатора на Стоян Колев – той идва, само поглежда и го прави, все едно че го е копирал от [чертожната] дъска!“ Да припомним, че по онези години хомологационните изисквания у нас бяха точно толкова далеч, колкото и централата на тогавашната FISA в Париж. Почивай в мир, Радо, Бог да те прости приятелю!
:: Сайтът с новините в българския
автомобилен спорт изказва своите
съболезнования на близките и
роднините на именитият състезател. 
