ЗА ВСЕКИ, който е близък на този спорт, днешната дата завинаги ще остане белязана с черно – най-голямата от всички драми на автомобилна България. Сигурно и по тази причина дори и времето „плаче“, връщайки ни три години назад в неделния ден на твърдишкото рали и разтърсващата, ужасяващата вест, че един шампион и талант, пред който имаше бляскаво бъдеще вече няма да стартира в нито едно състезание… Покъртителната новина за смъртта на Тошето ще помня винаги. Точно както винаги ще помня проливния дъжд на планинското в Търговище, скромната палатка над миниатюрната Корса и извисилият се много над нея Тодор, зареден „до капачката“ със състезателния адреналин. „Като дете до „Мачбокс“ е… Дано скоро да има „истинска“… Дори и за прощапалник – мали му се“, разсъждавах, докато под чадъра Тошето гледаше механиците си и последните приготовления. Знаех отпреди това, че мерникът му е вдигнат високо, че беше направил няколко тура на стартове от световното. Знаех, че по-лесно е да го намериш в „гаража на ВИФ при Мито и Владо“, отколкото където и да било другаде. Тошето учеше във варненският университет за корабен инженер, но цялата му душа и сърцето му бяха в ралитата – това, което боготвореше и за което говореше толкова емоционално, както малцина от неговите колеги биха направили.
снимки: страшо димов
13 ГОДИНИ ПО-РАНО, ПЛАНИНСКО ТЪРГОВИЩЕ… В проливния дъжд, под чадъра, Тодор Славов се готви за първия си старт.
…КАТО ХЛАПЕ ДО МОДЕЛ НА „МАЧБОКС“… Тошко е „зареден до капачката“, готов е да се сгъне в корсичката за старта.
…МАЛКА КОЛИЦА ЗА СТАРТА НА ГОЛЕМИЯ ШАМПИОН… Тодор Славов успешно е минал през коварния „Цигански завой“ и натиска своя Опел към финала на хижата.
Ясно е, че както всички други, бих предпочел сега да не говорим за шампионът, който се е превърнал в легенда. Заради изключителният си талант и работоспособност, за три години Тодор можеше да е толкова напред, че вероятно успехите му щяха да го определят като реализиран пилот от най-високото равнище… Естествено е сега Тошко да липсва на всички. Лично на мен ми липсва първият му спортен прякор „Славовен“ и нескриваното от високото варненче преклонение към финската школа. Най-много обаче ми липсват много бавния му говор и много бързото му пилотиране, в които остана недостижим шампион. Сякаш точно в тези двете качества – бавното говорене и бързото каране – бе заложена гаранцията, че и приживе Тодор Славов щеше да е Легенда.
Тоше, никакъв начин няма някога да бъдеш забравен!
ТРЕТА ПОРЕДНА година, след като кратко след инцидента в рали Твърдица сливенските колеги на Тошко Славов направиха и мемориалната плоча на пилота, състезатели и механици от двата градски автомобилни-спортни клубове – Булсим и Дианел, днес не пропуснаха след края на работния ден да се съберат на лобното място на пилота, да почистят около плочата и да поставят специално напечатаният за 3-годишнината на варненеца панихида некролог (на малката снимка). „Уважението ни и колегиалността към този млад състезател ни задължават да го правим, защото и този вид отношение към спорта и неговите звезди е изключително важно за нашата автомобилна общност“, заяви за сайта с новините в българския автомобилен спорт Стефан Чолаков, по чиято инициатива и с най-голямата намеса на фаталният завой се появи мраморната възпоменателна плоча на Тодор Славов.
снимка: архив на аск булсим
