ВЪПРОСЪТ за високите скорости по време на 45-ия шампионат на WRC цъфна веднага след Швеция, на чийто финал средната скорост бе изчислена на 115.39 км/ч. В следващите 5 старта темата започна да става болезнена и да бъдат търсени различни решения, но както всяко всеки проблем, който се решава в движение, те се оказаха палиетивни. Шиканите, изкуствените изменения в на трасето в правите участъци, намерението в определи участъци да се наложи по-ниска скорост, следена с радар, всичко това даде нулев резултат и в Райд Полски отчетоха 116.52 км/ч. Дори когато във финландската класика скоростта удари горната граница – 126.09 км/ч организатори и световна федерация не успяха да намерят модуса как да въздействат на увеличаващата се скорост. В случая доброто е, че само в 4 от останалите 10 ралита скоростта мина 100 км. „Най-бавното“ състезание в шампионата бе Гуанахуато Рали Мексико – 87.85 км/ч. А средната скорост на сезон 2017 г. е 102.597 км/ч.
ДО НАЧАЛОТО НА втората година от новата ера в световните рали серии остават осем дни, след което със старта на 46-ия шампионат на планетата ще започнат сравненията на пилоти и отбори, на качествата на автомобилите за този сезон и на пилотите, на които общо-взето не се наложи да играят на „музикалните столове“ през зимата. Ожие и М-Спорт станаха световни шампиони и празненствата в Довънби Хол бяха такива, каквито не се помнят от времето на 1979 г. Тогава за първо и последно до миналата година, на Бьорн Валдегард и Форд Ескорт RS 1800 спечелиха и двата шампионата, в третата по ред световна надпревара. Зад тях обаче стоеше цялата мощ на Овала, а не единствено скромния потенциал на една английска фирма и огромните амбиции на нейния шеф. Дали обаче френския тандем и американският автомобил бяха най-ефективните през миналата година? Автомобилът на Себ ли бе най-печелившото шаси в този шампионат, с който от Гап започна историята на втората ера на WRCar? Кой от четирите заводски тима се оказа най-ефективния през първия шампионат в световните серии, в който бяха направени толкова много и толкова различни промени в същността на спортните автомобили? Този текст не се побира в днешната модерната и широко ползвана схема copy>translate>paste. Информацията и фактите в него няма начин да се открият нито в Google, нито в Wikipedia. RallyXpress направи свое проучване за това, кой от всички използвани в първия шампионат от новата ера автомобили е бил най-печелившия, събирайки спечелените точки за пилотите и за конструкторите, записани на сметката на това шаси.
Допреди 2017 г. това бе Шаси №317 – Ситроен DS3 WRC (виж текста по-долу), славата на което можеше да продължи още, преди да попадне в ръцете не Крейг Брийн през 2016 г. в Уелс Рали Великобритания.
Сега на пътя за подобен рекорд е поставена Фиеста-та на Елфин Евънс (шаси №4, PX 66 DVT). Тъкмо този автомобил, а не колата на световния шампион Себастиян Ожие се оказва най-успешното шаси след първата година от второто ново летоброене на WRC. С това шаси уелсецът не само спечели първата си победа в шампионата, но и в дванадесет участия събра 124 т., изминавайки от старта в Монако до финала в Австралия общо 14 125.66 км.
снимки: motorsport.com
НАЙ-МНОГО ТОЧКИ И НАЙ-ДЪЛГИ КИЛОМЕТРИ… С PX 66 DVT Елфин Евънс спечели у дома първата си победа за кариерата на професионален рали-пилот, но също и навъртя най-дългия километраж на едно шаси в шампионата за 2017 г.
снимки: motorsport.com
НАЧАЛОТО И КРАЯ НА НАЙ-УСПЕШНИЯ СЕЗОН… (горе) С тази снимка целият екип на М-Спорт отбеляза началото на 2017 г. преди старта на рали Монте Карло. (долу) Така отборът на Малкълм Уилсън позира за фоторепортерите на финала на Уелс Рали Великобритания, след като прибра и двете титли в световните серии. Малкълм Уилсън може да е особено щастлив мениджър на тим, защото освен всичко друго спечелено през годината, неговият М-Спорт се оказва и най-ефективният отбор за годината. От една страна това е заради факта, че освен колата на Евънс, в тройката на печелившите влизат и шаси №2 на Отт Танак (109 т. от 7 старта и 9014.37 км), и шаси №1 на Себ Ожие (102, 5 ралита, 5989.90 км). За двата автомобила през сезона са използвани винаги престижните, но еднаквите регистрационни табели – WRC2 и WRC1.
снимки: motorsport.com
ТОЛКОВА ДОВОЛЕН… Малкълм Уилсън се смее неудържимо, докато Елфин Евънс дава първото си победно интервю в сервизния парк на Дийсайд. За начина на езда на Елфин Евънс говори твърде категорично и фактът, че пилотът трябваше да премине през седем състезания и 9014.37 км, преди единствено и само за Райд Полски да получи караният от Отт Танак до този старт автомобил! По-добре пласиран през тази част от първенството е Дани Сордо, който в продължение на 8 ралита и 10 423 км е все зад волана на своя първи за годината автомобил – ALZ-WR 21. Шестицата се допълва от първите три шасита на Хюндай Рейсинг: №2 на Хюндай i20 Купе WRC (ALZ-WR 22) на Тири Нювил (89 т., 7 ралита, 8452.77 км), №1 на Дани Сордо – ALZ-WR 21 (82 т., 9 ралита, 11 911.22 км) и №3 – ALZ-WR 22 – на Хейдън Падън (70 т., 10 ралита, 12 293.05 км).
колаж: rallyxpress
ЛОШО НАЧАЛО И ЛОШО ПРОДЪЛЖЕНИЕ… Крис Мийки оглежда силно пострадалата „це-тройка“ по време на Монте Карло (горе). Седмица по-късно тестът му за шведското рали завърши с бракувано тестово шаси за отбора на Ситроен (долу). На обратния полюс се намират два от общо петте (!!!) използвани от Крис Мийки Ситроен-а: EG 222ZW, шаси №3 и EG 096ZW, шаси №10, с които ирландецът не успя да запише дори и една-единствена точка в Монте Карло и Италия.
снимка: архив на rallyxpress
НЕВЕРОЯТНО! ПЕТ НОВИ ШАСИТА ЗА СЕНОН… Крис Мийки кара по време на шейкдауна на Несте Рали финландия шаси №9 (ЕG096ZW) – петият пореден нов автомобил за британеца…
Но пък каква и колко изстрадана беше победата на ирландеца в Мексико (виж ТУК)!!!
Това обаче е едната страна, заради която Уилсън може да е удовлетворен на 100 процента. Втората е, че М-Спорт постига всичко това само с 6 шасита, които печелят на отбора и пилотите общо 533 т. в двата шампионата, срещу 8 (!) автомобила Хюндай i20 Купе WRC, които са регистрирали 317 т. и 5 Ситроен С3 WRC със своите 192 т. или петте Ярис-а – със 168 т.
колаж: rallyxpress
СЛАЛОМ КРАЙ АВТОМОБИЛИТЕ И ЕДИН НАГЪНАТ ФАУ-ВЕ… Крис Мийки се държи за главата и не може да повярва как са се случили нещата, след като в мексиканския старт, въпреки „отклонението“ от отсечката, ирландецът успя да победи. Още от листата, изпълваща самочувствие на Уилсън: през годината всички активи са спечелени от Ожие, Танак и Евънс, докато „шевроните“ чупят рекорда с петима пилоти, а Хюндай – с четирима състезатели. Нещо повече за корейците – това е отборът – за неудоволствие на Ситроен, успял най-точно да намери момента, за да ангажира за новото първенство топ-пилот – Андреас Микелсен. Впрочем 28-годишният бивш №3 в екипа на напусналия Фау-Ве Моторспорт е единственият състезател, който през годината регистрира участие в два шампионата – WRC (Италия, Полша, Германия, Испания, Уелс и Австралия) и WRC2 (Монте Карло, Франция), в които той регистрира съответно 12-о (54 т.) и 9-о място (50 т.) с три автомобила – Шкода Фабия R5, Ситроен С3 WRC и Хюндай i20 Купе WRC.
колаж: rallyxpress
ДВА ШАМПИОНАТА И ТРИ АВТОМОБИЛА… Такава е равносметката на Андреас Микелсен след объркания, но щастливо завършил за него сезон 2017 г.
:: БРИЙН БРАКУВА НАЙ-УСПЕШНОТО
ШАСИ В ИСТОРИЯТА НА РАЛИ СПОРТА
НА НЕВЕРОЯТНАТА кариера за най-успешния автомобил в световния шампионат по рали – Ситроен DS3 WRC, шаси 317 (рег. номер BN-404-MV, Fr) приключи с тотална щета на 28 октомври 2016 г., след като ирландецът Крейг Брийн се претърколи встрани от скоростния етап Майхерин от Уелс Рали Великобритания при второто преминаване на отсечката. От екипа съобщиха, че колата е силно повредена и Брийн напуска състезанието. Това става в последната планирана проява на екипа на РН Спорт, който през 2016 представляваха френската марка Ситроен и нейните автомобили в световните серии по рали. От дебюта на това шаси през 2012 г. в Рали Монте Карло, шаси 317 е било използвано в 31 старта от световния шампионат и е спечелила е най-много победи – 11, повече от който и да е друг автомобил в сериите.
снимка: архив на rallyxpress
ЖЕРТВАТА И НЕЙНИЯ „ЛИКВИДАТОР“… Онова, което Льоб и на два пъти Мийки не успаха да направят в катастрофите си с най-печелившото шаси на Ситроен в историята на световните серии, направи Крейг Брийн при второто преминаване на етапа Майхерин.
НИТО ЕДНО ШАСИТАТА, спечелили победи в сериите през миналата година не е повторило успеха си. Това показва статистиката, направена от сайта с новините в българския автомобилен спорт. Така в края на миналия сезон има тринадесет различни автомобила, чиято история ще продължи да бъде писана през започващото на 25 януари рали Монте Карло.
Себастиян Льоб печели 8 състезания с нея, две са били записани като победи на името на Крис Мийки и една на Дани Сордо (Германия, 2013), като автомобилът не е стигал финала – както и сега в Уелс Рали Великобритания – след катастрофи само 4 пъти. Това са катастрофите на Льоб (Франция 2013 г.), Мийки – (Мексико и Германия 2014) г., допълнени от фаталния краш на Брийн на 28 октомври. През всичките 31 състезания BN-404-MV не е регистрирал и един случай, в който отпадането да е по технически причини. Отделно се смята, че това е и автомобилът, който има спечелени най-много скоростни етапи (над 80) и е колата, която е спечелила най-много точки от световното първенство.
Онова, което феновете на Льоб и Ситроен силно се надяват е, че шаси 317 ще бъде откупено от PH Спорт и след основен ремонт, ще е на видно място в музей на марката.
:: ТИЕРИ НЮВИЛ: КАК САМ МОЖЕШ
ДА ПРЕЦАКАШ ДВЕ СВЕТОВНИ ТИТЛИ РЕАЛНИЯТ СВЕТОВЕН шампион, ако в спорта се използваше условното наклонение, би трябвало да бъде 29-годишният белгиец Тиери Нювил. Сезон 2017 обаче е идеалното доказателство за това, как сам можеш да прецакаш едновременно и двете световни титли. Отгоре на всичко в края на шампионата роденият в Сен Вит пилот бе поставен под пресата да не изпусне и вицешампионското звание. На Нювил не достигнаха 25 точки, за да бъде първият белгиец световен първенец в ралитата и тази разлика с Ожие бе станала незаличима още в Уелс. Но преди Австралия само 14 т. му даваха аванс пред Отт Танак, който спокойно можеше да допълни успехът на М-Спорт и да добави и вицешампионска титла в най-успешния за Довънби Хол сезон. В този шампионат Тири направи 5 удара (Монако, Аржентина, Полша, Германия и Австралия), два от които (Монте и Аржентина) – по сметките на RallyXpress – реално му костваха титлата. А третият – в Австралия, можеше да се окаже истинския връх на разочароващата 2017-а.
снимки: архив на rallyxpress
ВИНАГИ ОТЗАД, ПО-ЧЕСТО ВДЯСНО… (горе) Тири Нювил преминава през бетонния ръб на водостока в Монте Карло и заради разбитото окачване моментално губи авантажа си. (долу) …този път в ляво! Екипажът на Хюндай Моторспорт се опитва на място да фиксира, доколкото може, разбитата задница на i20 WRC. Заслужава да се отбележи, че и петте удара (три отдясно) са в задната част на Хюндай i20 Купе WRC. Споменатите по-горе 25 т. пасив, които лишиха белгиецът от титлата, а корейците – първия отборен успех, реално бяха пропилени във Френските. Нювил спечели 5 т. от пауърстейджа, които добави към кръглата нула за 15-о място. До удара Нювил водеше колоната и имаше всички шансове, за да започне сезона с максимума от 30 г. В Аржентина пасивът му е 18 т. за второто място, което преди удара там също беше реално достижимо. Защо моралният шампион от 2017 г. е Нювил? Най-малкото и заради това, че той е единственият, спечели 3 състезания, като в края на годината е и начело в статистиката по броя на спечелените специални етапи.
За 13 ралита белгиецът е има 51 първи места в скоростните етапи срещу 30 на Танак, 27 на Евънс и Латвала, 21 на Ожие. Общо пилотът на Хюндай Моторспорт е с 162 пъти се е класирал в първата шестица, като по този показател единствено го превъзхожда, при това значително, Отт Танак – 207.
:: Общата дистанция на 45-ия световен шампионат, приключил в Кофс Харбър, Австралия бе 16 615.100 км.
:: Дължината на преминатите 242 скоростни етапа през миналата година стигна 4107.21 км.
:: Най-много победи в първенството записа на своето име Тири Нювил (Хюндай Моторспорт) – 3 (Франция, Аржентина и Австралия), като белгиецът е и единственият, победил в два последователни старта. По две поледи имат Ожие (М-Спорт Форд) – Монте Карло и Португалия, Мийки (Ситроен Спорт) – Мексико и Испания, Танак (М-Спорт Форд) – Италия и Германия.
:: Трите най-дълги ралита от миналогодишните серии са Португалия – 1529.11 км, Италия – 1495.36 и Аржентина – 1418.43 км., а най-късите – Мексико – 696.92, Австралия – 947.55 и Франция – 1080.73 км.
:: Несте Рали Финландия държи рекордното постижение за най-много специални етапи – 25 (в тройката са още Полша – 22 и Германия – 21), а десетте етапа на Франция са най-малкото на брой изпитания за сезон 2017 (в тройката – Монте Карло – 15 и Швеция -17).
:: Общият брой на стартиралите екипажи през годината е 704 срещу 540 финиширали екипажи.
:: Френският старт записва най-голямото участие в шампионата през миналата година – 78 екипажа (в тройката Уелс и Монте Карло, съответно 75 и 73 екипажа), а най-малкият брой на участници е за Аржентина – 19 (в тройката Мексико – 24 и Австралия – 33).
