АЛЕКС и ДРАГО свършиха много и добра работа по време на ACI Рали Монца, това се видя в този финален рали-уикенд. Със сигурност доста са се озорили, а картите на апаратурата им са с препълнена памет. Но и събраните кадри наистина си заслужават. Защото дадоха добра професионална информация за състезанието, но и защото двамата се доближиха плътно до онези професионалисти от гилдията, за които италианското рали просто е последното, преди кратката почивка след сезона. Снимките, които подбраха нямат обичайните обяснителни и задължителни в такива случаи текстове. Тези описания просто не са необходими, снимки им достатъчно добре говорят.
ВСЯКО СЪСТЕЗАНИЕ, дори то да не е от мега-стандартите на тазгодишния италиански финал на световното първенство в Италия, е не само играта на артистите, не са само „железата“. Това също е цялата атмосфера, която – за огромно съжаление – остава извън репортажите, коментарите, остава дори и извън перфектното тв-излъчване на WRC+. Това е онова изживяване, на четирите дни, което кара феновете да бъдат край трасета, това е целия онзи спортен мирис на ралито – с бегачките от предишните години, със студуването край етапите и една бърза бира в парка, преди началото на следващата врътка. Това е и празната арка след края на състезанието и постепенно затихващата звукова рали-картина, докато механици и работници от тимовете „събират цирка“… Нормално, така е след всеки финал от световните сериите. На Монца обаче цялата тази атмосфера звучеше и като заключителните акорди не само за шампионата, но и като краят на една 20 годишна симфония за отиващата в историята поредна техническа генерация в този спорт. Още повече, че целия Парк Монца, както и ареала на Аутодромо Национале ди Монца бе превърнат в невероятен рали-паноктикум на бегачки, повечето от които знаем единствено от клиповете, запазили представянето им в годините, в които за този спорт имаше единствено вестникарска хроника. За онези, за които ралитата не са само каски и гайки, усещането е такова и у дома, колкото и далеч и встрани да се намираме от епицентъра на WRC… То сравненията са единствено,
за да се стигне за пореден път
до това нерадостно заключение.
Вече споменахме, че може би тези, които се събират на митичната за България и Сливенския Балкан точка Дървото, може би губят „горещия си“ рекорда – засега само по точки – от местните. Беше странно да открием, че ковид-рестрикциите и маските влизаха в действие единствено тогава, когато по трасето се появяваше… служебния автомобил с Мишел Мутон. И още констатацията – че българските маршали са по-строги, но и че италианците не се разправят така яростно с тях и разпорежданията им, както обичайно става, примерно, по Сините камъни. Иначе има много общо – изобщо не броим „кръвта в бензина“ – между всички зрители. Бацилът е същият, от който са заразени и наши и техни, същият този, който ги кара да спят по палатките край пътя или да заспиват направо край пистите. Пак заради тази зараза, още по тъмно са готови да са по трибуните и търпеливо да чакат „своя човек“.
Може още да се пише, разбира се.
И пак ще остане много недоизказанте усещания, които пък няма и как да се предадат. Същите тези мигове, които не влизат във фейса, повторно не са ашладисани от другите сайтове, встрани са от времена, класиране, резултати, разлики и потрошените железарии.
снимка за rallyxpress: алекс спиров и драго петров/apix
КОЛКО БЯХА българските фенове и колко родни трицвета се вееха край етапите на ACI Рали Монца е трудно да се каже. Много ще е вярно, но в никакъв случай няма да бъде точно. При това не става дума единствено за шуменската група, която от години си резервира места на първия ред в състезанията от шампионата. Защото, ако прибавим и британският резидент на Сливен Пепи Лауда, този който без конкуренция може да оглави въображаемият „БГ-Фенове за Ожие сега!“, като изключим и маркираните с българския трицвет нашенски точки в италианския финал на този шампионат и тази ера, в директно замесени в ACI Рали Монца имаше поне още дузина и половина хора, които правеха българската връзка в шампионата. От българските механици в загубилият само с 11 т. шампионата на отборите в WRC2 ТОК-Спорт, до самия връх на това състезание и неговият директор – Лучо ди Мори.
снимка: официален сайт на aci рали монца
ЗАЕДНО С ДВЕ ДРУГИ ЛЕГЕНДИ… Менторът на българското рали от WRC Лучо ди Мори, заедно с заедно с президента на италианското автомобилно общество сеньор Анжело Стичи Дамяни внимателно слушат разказа на двукратният световен шампион Мики Биасион. Ако в ТОК-Спорт пилоти като шампионът на WRC2 Андреас Микелсен, Марко Буласия и Крис Инграм, вече може и да са научили някои (цензурирани) български слова, то Лучо ди Мори по име и от работата познава единственият директор на Рали България WRC 2010 Боби Капев, а и „шопската“, със бургаската гроздова, не са му непознати като вечерен аперитив. В Боровец преди 11 години именно италианецът, който е несменяемият шеф на корсиканският кръг, бе този, който бе менторът на нашенския дебют в световните серии.
снимка за rallyxpress: алекс спиров и драго петров/apix
СИЛНО ЗАМЕСЕНА… Пред боксовете на Монца, варненката Силвия Христова разговаря със свой колега от службата на промотора на WRC Между върха на Ди Мори и терена на нашенските механици в ТОК-Спорт (на тях ще отделим специално внимание – бел. ред.) е работещата за промотора на WRC, бившата навигаторка и потомствена състезателка от Варна Силвия Христова, дъщерята на една от легендите в БГ-Ралитата Славчо Христов. Това е малкото, което България остава след себе си в WRC… Колоната на шампионата отново да се върне у нас – това са единствено някакви розови надежди и фенски блянове.
Не само сме далеч назад, но и сме далеч встрани от световното равнище на този спорт.
снимки: валентин колев/rallyxpress
НЕ ЧАКАТ ТАКСИ, ЧАКАТ ШАМПАНИЗИРАНЕТО… Брандираният в обичайното „субару-синьо“ лидер на шуменската група Жико Николов и останалите от АСК Шумен Аутоспорт очакват финала на ACI Рали Монца и началото на церемонията с шампанското. (вляво) Познатият повече като Замбата Милен Денчев показва специалното яке с логата на онези състезания, на които са присъствали легендите. 
