От Саксо за Хонда-ленд: натам ли отиват шампионатите ни?

  • Home
  • От Саксо за Хонда-ленд: натам ли отиват шампионатите ни?


ТРУДНО Е да се определи дали търговията с Хонда, или гонките със Сивик-а определиха това, че живата и надбягващата със младежки ентусиазъм Стоян Апостолов вече три десетилетия представлява японците в Бургас и региона. Ако не се броят десетте му „забежки“ по Форд, формулата Фау-Ве и краткия флирт със Субару, бай Стоян си остава еталонът за вярност към марката. Няма как да не се отбележи, че Апостолов е пилотът, който вкарва Хонда в българските автомобилни шампионати, най-вече – скоростните първенства, а репутацията на фирмата му винаги се е градяла и на репутацията от успехите му с японския „гражданин“, особено след първата им съвместна победа в Стара Загора през 1999 г.

ТАЗИ СЪБОТА и неделя край Бургаското езеро ще се играе поредният през последните години мач на Саксо срещу Хонда, в който, като се видят резултатите от последните шампионати, „саксофоните“ не само намаляват, но и почти редовно губят преките битки с японските машини. Според заявките на писта Бургас, общо в Спорт и Туринг има записани 14 Сивик-а, единствено срещу 5 Ситроен Саксо при „спортистите“. Както се казва, тя работата с първия за годината резултат още отсега е от ясна по-ясна. Това е предвидимо, но с уговорката – превъзходствата на Хонда най-вече са в скоростните шампионати, а Саксо все още се държи в ралитата и рали-спринта.

За това обаче причината е не в
друго, а защото Тайп R са едва 5.

:: Дали става дума за промяна

в модните тенденции, или това
е логичен преход, като се има
предвид, че в чисто нашенски
условия подготовката на един
спортен автомобил винаги е и
ще бъде още дълго време като
част от аматьорския вариант
на
автомобилните спортове? Проучване, което направи RallyXpress преди първия старт на първенството на затворен маршрут и писта показва, че нещата са „петдесет на петдесет“ и категоричен отговор за това дали е мода или е необходимост, не мога да дадат дори и спецове като сливенският повелител на „саксофоните“ Христо Христов-Чоко. „В България Сакс-ата са много, само аз съм направил 23, а колко още има по гаражите – никой не знае. Дори и аз не мога да кажа“ – обяснява Чоко. Като най-печеният препаратор на „саксофоните“, сливналията не се наема да твърди, дали производството на един Сивик е по-евтината от тази на Саксо. „Ясно е, че за да се направи [бегачката], освен много работа, трябват и много средства. Моят „саксофон“ (група А – бел. ред.) ми излезе точно 23 000 лв., като в това не съм включил труда си, разбира се.“ Интересното е, че през 1997 г., когато се появява първата състезателна Хонда Сивик (виж карето с хрониката по-долу), нормално – националните ни шампионати са доминирани от прави всичко от ладите, следвани от Форд, малко ФИАТ, Опел, Фау-Ве и инцидентно нещо „екзотично“ за спорта. Истински парадокс обаче е, че за разлика от първите си двама колети – Илия Чубриков и Йордан Топлодолски, които правят шеметна кариера и в автомобилите, опитът на моториста Милчо Младенов да мине от две на четири колела започва в Търговище и приключва в следващия кръг на трасето Българка. По-интересното е, че точно тази Хонда Сивик, с която Младенов катери в двете планински класики, ще стартира в събота в квалификациите на Бургас в шестия преден сезон на Иван Влъчков, спечелил поредицата от пет титли, още с дебюта си на Дракон-а на 23 април 2016 г.

А това прави почти четвърт век в състезанията, за които 25 години, за да се изпълнят, не достигат… 17 дни.

Дали Хонда Моторс в Япония имат в музея си подобен уникат?

Надали. Надали и в Бултрако Моторс допускат, че първата им внесена за спорт кола не само продължава да се състезава, но и печели (виж карето горе). Справката на RallyXpress сочи, че този автомобил и този модел остава много дълго време самотен представител на японската марка, преди в играта да се включи габровецът Цветомир Мезинов, докарал от Германия през 2005 г. своя Тайп R. С новия си автомобил той първо печели на пистата в Русе (генерално) и да допълни това с още две победи в общото класиране (Кюстендил и Стара Загора), завършва с първата си титла в генералното класиране на обединената А/N над 1600 куб. см. Паралелно през годината Мезинов кара и планинския шампионат, като още от първия си финал в Търговище е 3-и в генералното класиране, а в края на сезона е 3-и в общото подреждане след… точно така, след Цецо Илиев и неговата вечна Сивик!

снимки: rallyxpress

ПЪРВО В РУСЕ, ПОСЛЕ В ТЪРГОВИЩЕ… Цветомир Мезинов е първият пилот, който показва у дома Хонда Сивик Тайп R, но и в един сезон печели титла и бронз в две различни първенства. По-късно „тайперите“ се увеличават – първо с взетият от Стоян Апостолов автомобил от Турция, последван от друг габровец – Атанас Божилов, който повлича крак за Йордан Атанасов и Росен Русев. Две години след титлата на Мезинов, пак в пистовото първенство и същата група, Божилов става шампион с Хонда Сивик Тайп R, асистиран от Стоян Апостолов, също с такъв „гражданин“! Всичките тези бегачки обаче са пистарки, докато в ралитата първият, заложил на тази марка е видинчанинът Иван Иванов-Жико, който при това стартира в домашния си спринт, преди още да е обърната дирекцията на Тайп R-а. Последва го благоевградчанката Диана Стоянова, после – Левент Ризов, а групата се затвори от Георги Кузев, който дебютира в рали-спринта в Пещера именно с „тайпер“. Другото любопитно за – да го наречем „шаси №1“ – е, че до 2015 година то е било в ръцете на четирима пилоти, преди да попадне във Влъчков.

ПЕТИМА ЗА ЕДИН АВТОМОБИЛ… (вляво) Първият Сивик, каран от Стоян Апостолов в Златни и пилотите, които преди и след него са се състезавали с този „гражданин“. (вдясно) Предизвикателните надписи на кърмата на Опел-а на Иван Шопов („Тайп R? Убий ги всичките!“), преди самият пилот на Сакси Тим по-късно да мине набързо, но за кратко на Сивик. По-скоро малкия финансов ресурс, отколкото пилотските му качества го оставиха само временно в конкуренцията на останалите Хонда.

През 90-те години и началото на XXI век не „саксофон“, дори и Ситроен се мярка терена тук-там. Което обаче след 2008 г. е преодоляно като празнота и френската марка (през 2014 г. съотношението на Саксо-Ходна е точно 5:23 – бел. ред.) се среща под път и над път, а титлите и започват да се множат. И ако в ралитата сливенският Маестро Чоко е водеща фигура, то в планинските и пистовите изкачвания Александър Димитров-Пъчката е на самия връх в подготовката на своя „саксофон“, на моменти толкова стегнато направен, че даваше зор на големите машини. И тук – изнена-да-аа! Пъчката рязко смени посоката, заменяйки французойка за японка. Какво е неговото пилотско

мнението за плюсовете и минутите двата автомобила?

Разбира се, колата на Влъчков е с пребогата предистория от пистовите състезания, в писането на която, освен пилота Цецо Илиев, важни страници са влезли и благодарение на Ивелин Терзиев-Фичо. Освен идеалният механик, е бил и сигурният ко-пилот на Цецо в рали България.

На терена на планинските състезания, макар и в период само от 4 години, прави с развитието на своята Хонда Сивик габровският пилот на АРА Моторспорт Стефан Стоев-Дългия. Дългия има достатъчно богат опит с бегачките, карал е включително и Субару Импреза при големите, и ФонДа-та (Фиеста-та с мотор на Хонда – бел. ред.) в по-ниските класове. Обаче истинският прогрес на габровецът дойде между 2014 и 2018 г., в които четири сезона пилотът така развиваше автомобила си, че накара конкуренцията в НС3 да се щура, търсейки причината в какво ли не по машината на Стоев.

Друг въпрос е, дали Дългия прецени, че е стигнал предела на развитието на този автомобил или вечният стремеж да се развиваш бе причината, за да заложи на красивата испанка Силвър кар EF10, SC-2000, а по-късно заради идейни и технически неуредици да напусне планинския шампионат и да кара в румънското първенство.

снимки: петко станчев/rallyxpress

ПОСЛЕДНИЯТ ОТ ГИЛДИЯТА НА „ТАЙПЕРИТЕ“… Още с двойния си дебют в Пещера (първи ралиспринт, първо състезание с Тайп R), пазарджиклията Жоро Кузев влезе в тройката на своя клас.

:: Първият „гражданин“ е внесен у нас със спортна цел от фирмата Бултрако Моторс и първото състезание на колата е през 1997 г., когато в две последователни планински – Търговище и Сливен с нея участва Милчо Младенов, завършил съответно 9-и и 10-и.

:: Точно това първо шаси, но в ръцете на Иван Влъчков (оригинална японска индикативна табела JHMEK43600S004916) тази събота ще направи 23 години, 11 месеца и 13 дни, откакто е започнало да навърта спортните си километри, на които никой не може да хване бройката.

:: Единствената голяма международна награда, завоювана от българска Хонда е тази, която екипажът Диана Стоянова/Иванела Иванова е награден за първото място на ERT3 от Балканския трофей през 2019 г. Двете дами са и единствените, които с благоевградския Тайп R печелят и дамската купа от първенството на страната през 2019-а.

:: През годините общо четири са моделите на Хонда в различните ѝ модификации, които са били в класическите шампионати на БГ-автомобилизма: Сивик, Сивик Тайп R, СRX и Сивик Купе.

:: Съотношението на двата варианта на Сивик – конвенционалният и Тайп R в момента е 20:8, като четири от „тайперите“ са ангажирани единствено в двете рали дисциплини.