РАЛИ-ПЪРВЕНСТВОТО на България за миналата година се кичи с няколко определения „най-най“ (виж карето долу), като едно от тях е и това, че сезона в класическата автомобилна дисциплина е и най-лежерното от много дълго време насам. При всички положения, служебните критици на АФБ са с добре зареден патрондаш от „неудачи-пропуски-гафове“. Такива със сигурност, достатъчно е да се търсят, ще се намерят. Онова, което обаче не може да се отрече е, че въпреки всички флик-флаци, които пандемията правеше със спорта въобще, федерацията успя да запази екзистенц-минимума на шампионата. Нека криво да седим – можеше и да не се стигне и до това, което спортът имаше през годината 2020.
ШАМПИОНАТЪТ в класическата дисциплина стартира на 8 август в Твърдица и точно след 57 дни във Врънечка Баня (Сърбия) приключи най-краткият в цялата история на българските автомобилни ралита.
Това беше странен и особено объркан сезон.
Не само защото ковид-заразата и последвалата пандемия у нас и по света правеше промени на промените.
От българския рали-шампионат последователно отпадната не само началните два кръга, но и най-силните състезания от листата – България и Сливен.
И докато за най-старото и най-голямото състезание причините отвсякъде си бяха противоепидемични, то и „дупката“ в сливенската история мина по същия параграф, макар реалността да бе остро противопоставяне на домакини срещу федерация, със задължителната поредица от административни финтове и финансови претенции.
Около тава, изведнъж под въпрос увисна и ралито на Твърдица, защото неговите организатори трябваше да бъдат комшиите от Сливен…
В крайна сметка COVID-19 беше приет като компромисното обяснение за момента, в който страните намериха пресечната точка на интереси, желание и възможности.
Срещу България и Сливен бе изписано стандартното „отказано заради COVID-19, а Твърдица стартира шампионата, макар и да бе силно социално редуцирано откъм публика.
Но проблемите никога не идват само на едно място и след около две седмици те цъфнаха и при шуменци: всички планове, които бяха направени за подобаваща, пищна церемониалност за юбилейния 50-ти старт на Стари столици, на три пъти успешно бяха саботирани от работник на Община Шумен. Отначало, пак заради пандемията, бе отказан затворен в града, след отказ да бъде предоставена зала Арена Шумен и, като капак, опит да лансира тезата, че ползвайки паркинга и района на Пивоварния, ще бъде нарушен ритъма на работа на завода…
Така Стари столици успешно бе пратено в покрайнините на Шумен и градът, който има толкова много заслуги за автомобилния спорт у нас, беше лишен от заслужения си празник.
снимка: петко станчев/rallyxpress
В КРАЯ, ВМЕСТО В ЦЕНТЪРА НА ГРАДА… Ловко поставеният прът в организацията на Стари столици, прати юбилейното рали по-близо до Кьошковете, отколкото до зала Арена Шумен.
Колкото и каквито и да са причините за сбиването на календара, те не променят същността на сезона: кратък, лежерен, но в същото време лишен от всякаква интрига.
И с финал, за който не е необходима особена прозорливост, за да предположи как би изглеждал краят на този шампионат, започнал 8 седмици по-рано.
Нямаше никаква изненада. И това също бе лесно да се каже, колкото и лесно Мирослав Ангелов и навигаторът му Георги Гаджев (Мегапорт Рейсинг Тим, Шкода Фабия R5 Ево) ще дублират спечелването на първото място от 2019 г.
снимка: петко станчев/rallyxpress
БЕЗ ДА ПЕСТИ ГАЗТА ИЛИ СКОРОСТ… Макар добре да разбира, участва в надбягване не с конкуренция, а с времето, Миро Ангелов не си спести и грам от усилията, за да печели в първенството.
Също както и това, че повторните им асистенти в края на годината – Йордан Атанасов/Ангел Башкехайов (АРТ Рейсинг Тим, Мицубиши Лансър Ево 9, три втори места) трудно биха ги догонили.
Но също така и варненският екипаж трудно би бил задминат от третите за годината – Денис Станчовски/Явор Брънков (Автоцар, Пежо 208 R2).
Причините са ясни по-ясни.
„Ножицата“ (техниката и финансова) между тези три отбора е толкова голяма, че изненада не е, че Ангелов/Гаджев пак са шампиони, а Атанасов/Башкехайов са втори.
Изненадата би била, ако те не бяха успели да повторят 2019 г.
Все пак именно започващият в събота нов рали-сезон може да се окаже трудната четвърта година, в която защита на титлата за Ангелов няма да е проформа.
Ако турбо-слуховете, които гърмят из гилдията се окажат поне наполовина верни, силно вероятно е от сливенското рали до „пушката“ на търновеца да има още една и това да сложи край на технологичното лидерството на Ангелов, което до момента видимо стоеше така безоблачно.
снимки: петко станчев/rallyxpress и атанас марков
ШЕСТ ПЪТИ, СЛЕД ВСЕКИ ТУР В ТРИТЕ РАЛИТА… (горе) Миро Ангелов и състезателният инженер в екипа Пламен Пунов, като истински професионален екип, внимателно анализират всеки запис от камерата в „ер-петицата“. (долу) Георги Гаджев и Мирослав Ангелов, прибирайки всички възможни купи на финала във Врънечка баня, направиха дубъл и трипъл от титлите за навигатори и пилоти през 2020 г.
Дано това да се случи, за да бъдат у’дувлутворени първо хейтърите на Миро, а след това и менторът му в момента Пепи Гьошев. Защото анти-Ангеловците най-после ще имат своята база за сравнение, а Гьошев възможност да докаже, че записките му за прогреса на неговия пилот не са просто писания в тетрадката на тренера.
Лежерността на първенството можеше да е и 100-процентово повторение на триото в генералното класиране, ако сезонът за бронзовите през 2019-а Антон Титов/Динко Георгиев (Мегапорт, Пежо 208 R2) не бе започнал средно в Твърдица и не бе завършил слабо в Шумен и те не се закотвиха на 14-и в общото подреждане.
Малкото разнообразие в този шампионат е екипажът на Автоцар Денис Станчовски/Явор Брънков (Пежо 208 R2). Двамата направиха добри състезания в Шумен и особено във Врънечка баня, след което се разписаха на най-високо място, до което са достигали в годишното класиране.
Заедно с първото си място в Твърдица, 20-годишният панагюрец спечели, и приза за млади пилоти на името на Тодор Славов, и класацията в RC4.
снимка: петко станчев/rallyxpress
ЗА ТИТЛАТА НЕ СТИГА… ЕДНА ШКОДА ФАБИЯ R5… Варненският екипаж Йордан Атанасов/Ангел Башкехайов направиха втори пореден и много силен сезон, но техниката не позволява да минат по-напред от второто място
снимка: петко станчев/rallyxpress
ДОРБОТО НАЧАЛО НА НАЙ-УСПЕШНИЯ СЕЗОН… Екипажът на Автоцар позира със специалните плакати, направени за победителите в надпреварата за приза Тодор Славов.
Това не бе годината на сливенския пилот на Булсим Дилян Станков. За него сезонът започна лошо в спринта, но после в Сливен и Шумен пилотът твърдо бе трети и най-близо до варненският тандем на АРТ Рейсинг.
Това до Сърбия, където Станков допусна грешката си с излизането от трасето в спринта на Дряново, но я допълни и крайно нелогично решение да продължи да се движи, за да приключи с „0“ сезона и да изтърве бронза за годината.
снимки за rallyxpress: борко турудич/сърбия
СРЪБСКО ПОВТОРЕНИЕ НА ДРЯНОВСКИ СПРИНТ… Иначе прагматичният в карането си Дилян Станков направи грешка край Врънечка баня, какъвто фал го спря в БГ-спринта още със старта на това първенство.
Когато гледате класирането за миналия сезон, няма начин да не ви направи впечатление, че освен челните два екипажа, сред първите 20 тима, (всичките от категорията 2WD – виж карето долу) се е вкинило едно-единствено Мицубиши – това на Георги Василев/Стефан Добрев (Дианел Рейсинг).
Всички те в битка, далече по-интересна от онова, което предизвестено се случваше в горния край на класирането… И то в кратък шампионат, в който двуколесните бяха 22 срещу… 4 машини във вариант куатро.
снимки за rallyxpress: борко турудич/сърбия
СИЛЕН ВТОРИ ДЕН И ГАРАНТИРАНО „ВИЦЕ“… По сръбските трасета екипажът на Никола Мишев/Янки Янакиев направиха здрава езда, донесла им второто място в RC4 за сезона, но също и дала добра основа за отборната титла на АРТ Рейсинг Тим.
В първия си рали-сезон, семейство Йорданови – Пепи и Любка, станаха третият екипаж, след Ангелов/Гаджев и Станчовски/Брънков, дублирали тази титла, със спечелената победа в класа си и в спринта.
Фамилията Йорданови записаха две победи (Твърдица и Сърбия), а ако нямаха техническите главоболия в Шумен, щяха да бъдат недостижими в шампионата още с финала в „столиците“.
снимка: петко станчев/rallyxpress
ПРОБЛЕМ, КОЙТО ИЗПРАЩА СЕМЕЙСТВОТО НА СТАРТА В СЪРБИЯ… Пепи Йорданов излиза от своя Хюндай, след като в първия ден на „столиците“ скоростната кутия даде ядове на екипажа (горе), които в екипа на Пепи Гьошев през нощта бяха отстранени (долу). Точно това обаче се оказа и основната причина, екипажът да пътува до Сърбия, за да си подпечата титлата в RC5.
Добро завръщане на терена! Това е определя сезон 2020 рестартът на рали-кариерата на каращият за добричлийския АСК Мотоспорт Т-Н варненски пилот Левент Ризов.
В партньорство с Добрин Абрашев и Хонда Сивик Тайп R, екипажът спечели победите и в трите ралита за годината, при това с доста голяма разлика пред ветераните в RC3 Емил Денев/Богомил Ненов (Мегапорт, Рено Клио RS).
снимка: петко станчев/rallyxpress
БАЩА И СИН ШАМПИОНИ… Риза Ризов (на заден план) и Левент Ризов позират до шампионския автомобил в Врънечка баня, където с три от три победи през годината Ризов има най-голям принос за второто място в отборното класиране на добричлии.
„Това е един от случаите, в които грешките се плащат скъпо!“, категорично заяви в края на първия ден на „столиците“ навигаторът на Данчо Атанасов Ангел Башкехайов.
Причина за това заключение, при това направено в Шумен, най-субаровския град в България, бе смяната на досегашната Импреза WRX с Лансър и лидерството в Е1 след първия ден на Стари столици на партньорите му в АРТ Рейсинг Тим Георги Янков/Цветан Балджиев (Мицубиши Лансър Ево 9).
снимка: петко станчев/rallyxpress
С „КАВАЛЕРИСТА“ – ТРИ ПЪТИ ПЪРВИ… Във всеки от двата дни на Стари столици, както и на финала, Янков и Балджиев завършиха като победители в категорията Е1. Дали двамата си помнят подобно добро класиране, записано със Субару?
♦ Първенството в миналия сезон ще остане в записите не само като най-обърканото заради „короната“, но и ката най-кратният шампионат изобщо в историята на БГ-ралитата.
♦ Поставяйки второто индиго под титлата си от 2018 г., Мирослав Ангелов (Мегапорт Рейсинг, Шкода Фабия R5 Ево) спечели третата поредна титла в шампионата.
♦ С нея пилотът на «мегапортите» се нареди на третото място по брой на спечелените шампионати в последното десетилетие, след осемкратния Димитър Илиев и четирикратния първенец на страната Крум Дончев.
♦ Като парадокс от сезона може да се приеме фактът, че Мегапорт Рейсинг, със своите трима регулярни пилоти, изпусна титлата при клубовете, отстъпвайки с две позиции от спечеленото през 2019 г. и пропускайки напред варненския АРТ Рейсинг Тим и добричлийския Моторспорт Т-Н.
♦ За 8 седмици, между 8 август и 4 октомври миналата година Ангелов записа 3 победи (3 по 30 т., допълнени от 7 по 5 т. за първите места в края на туровете от състезанията – бел. ред.), спечели 25 от всички 27 скоростни етапа, като в продължение на 331.12 км скоростни етапа беше неизменен лидер на колоната
♦ Само двама пилоти – Йордан Атанасов (АРТ Рейсинг) и Мартин Сурилов (Шумен Моторспорт) – двамата с Мицубиши Лансър Ево 9, успяха да отмъкнат по една победа на скоростните етапи през сезона.
♦ Четирима пилоти се разписаха като нови шампиони в 2020 г. – Левент Ризов (Моторспорт Т-Н, Хонда Сивик Тайп R) в RC3, Денис Станчовски (Автоцар, Пежо 208 R2) в RC4, Петър Йорданов (АМК Ботевград, Хюндай i20 Купе) в RC5 и Георги Янков (АРТ Моторспорт, Мицубиши Лансър Ево 9) в Е1.
♦ Няма промяна във върха на първенството 2020, който напълно повтори този от предишната година – варненецът Йордан Атанасов за втори пореден път бе асистент на шампиона.
♦ Вторият старт в кариерата и рали дебютът в 50-годишните мечти на шуменския пилот Сашо Стайков (Шумен Ауто спорт, Хюндай i20 Купе, на снимката на Петко Станчев, долу) в „столиците“ му донесе и първа победа в шампионата на RC5, а с нея в края на краткия шампионат, живеещият край Върбица хижар „дебютира“ и с бронзово отличие в края на годината.
♦ Поредният екипаж на баща и син… Христо Парашкевов (на малката снимка) рестартира пилотската си кариера в Шумен, правейки едновременно два дебюта – на новопостроеното Субару Импреза WRX (Е1) и взимайки за навигатор своя 21-годишен син Манол, студент в софийския техничедси университет.
♦ Принудително скромно – така трябваше да бъде сбита програмата и церемонията за 50-ото юбилейно Стари столици поради причини, които бъркаха сметките на миналите в платена опозиция предишни организатори на ралито. Макар и избутани в края на града и въпреки прътите в колелата на организацията, АСК Шумен аутоспорт и домакините запазиха духа на „столиците“ (на снимката на Петко Станчев, долу).
♦ Дали финалът на Стари столици е и краят на една от най-дългите и впечатляващите кариери на автомобилен деятел? В самия край на юбилейното шуменско рали, прекаралият в организацията му на поста директор на състезанието точно 34 години Савко Панайотов заяви пред RallyXpress: „Това ми е последното Стари столици!“. Човек е трудно е да си го представи! Това е същото, както София без Витоша или Варна без морето. Затова и сайтът с новините в българския автомобилен спорт си позволява да обосновано да предположи, че бай Савко ще продължи да е перфектният рали-контрольор, дори и да не е директорът на Стари столици.
снимки: rallyxpress
ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ ПЕТИЛЕТКИ… (вляво) Шефът на „радиото“ Таню Танев и Савко Панайотов по време на работата на рали-контрола – обичайният тандем, който гарантира сигурността на състезанието. (вдясно) Савко Панайотов показва своята първа съдийска карта, издадена преди повече от 40 години и даваща му правото да бъде един от съдиите в автомобилния спорт в България.
