ПРЕСЦЕНТЪРЪТ си е пресцентър и, както във всяка досегашна година, Серафимов (на снимката с майстора на камерата и монтажа Вальо Иванов) добре знае от каква информация се нуждаят колегите, как да я поднесе най-атрактивно в прес-бюлетините за колегията, какво е най-любопитното в този ден от ралито. Но бай Иван е свикнал да тъче на два стана, защото ако в един момент го видите да подготвя информацията за медиите, в следващият ще го намерите с Вальо в боксовете, за да видите, че малко по-късно е на някой от възловите завои от етапите. И иначе няма как в първия делник след състезанието да бъдат видени на екран най-добрите моменти от шуменското състезание. А той го може и го прави добре.
ГОДИНИТЕ и състезанията така се търкалят, че в един момент всички в спорта привикват даденостите и ги приемат като нещо обичайно. Точно така е обичайно за пилотите, които карат в шуменското рали, когато с микрофон в ръка и камерман – някой от двамата Вальовци, в бокса ветеранът Иван Серафимов (на снимката) събира интервюта и кадри за поредния си филм. За повечето от младото поколения бай Иван е един от високите стандарти на телевизионната журналистика в моторните спортове. Така е 21 години. Иначе речено, някои от автомобилните звезди сега, дори не е била родена, когато Серафимов е правил репортажи, събиращи (много преди ЮТюб!!) огромен брой зрители в неделните тв-предавания Топ-ТВ или по-късно в ТВ-Шумен. Една част от този блестящ архив е потурчен със закриването на Топ-а, друга все още може да се намери качена в ЮТюб. Наистина е жалко, че подобно историческо наследство може да се окаже захвърлено с такава примитивна лекота! Защо обаче Серафимов е истинско профи в тв-журналистиката за моторните спортове? Не, не е заради дългите години край състезатели, нито е единствено заради познаването на спорта. Това е така, защото преди да се хване за микрофона и диктофона, водейки тв-екипът, дълги години той бе професионален вестникар, качество, което се гради и шлайфа с постоянно. За това първо трябва ясно да определиш темата си за репортажите, след това в текста – пределно ясен, но в същото време и лаконичен, да предоставиш информацията, но и да направиш коментара на онова, което се е случило в три дни надбягване.
снимка за rallyxpress: алекс спиров/apix
ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА ЗА ДОМАШНОТО РАЛИ… Няма лесно за събеседника, дори когато това шуменският екип, воден от Иван Серафимов прави интервю с местната звезда Мартин Сурилов.
„САМО ЗА ЮБИЛЕЙНОТО 40-о рали Стари столици бяха [направени] две части [предаване], всяка от които по един час!“, припомня си старейшината на шуменските автомобилни новинари. Много голяма част от предаванията обаче са затрити безвъзвратно! А колко шуменска история е загубено, на човек направо не му се иска да мисли… Но всъщност вината за това през всичките 40 години тежи главно и единствено на местните автомобилна босове (без значение на кое четирибуквие или тройна абревиетура са привърженици! – бел. моя), допуснали такава въпиюща немарливост, че да не съберат за следващите поколения онова, което е било буквално под носа им…
За разлика от мнозина, които се провалят още в първите три-четири опита, пишейки прости информативни изречения, Иван Серафимов го правеше блестящо – дълги години наред. „Знаеш, във вестникарските години, се публикуваше обширна информация за Стари столици както в окръжния вестник Шуменска заря (до промените на 10 ноември – бел. ред.), така и специалните страници за това състезание и Мемориал Валери Великов в първия частен регионален седмичник Север-Изток. За най-голямото българско рали – Златни – да не говорим…“ Само си представете, че новините и информацията за най-старата автомобилна надпревара у нас – „столиците“, е достигала, освен в Шумен, още във Варна, Разград, Търговище, Силистра, Русе в тираж между 20 и 30 000! Онова, което обаче е много малко известно е, че Серафимов държи един от неписаните, а и вероятно останали необявени постижения на рали Стари столици. Защото, смятайте сами, от 1991 г. насам, всички акредитирани журналисти за двете шуменски надпревари са били професионално подпомагани в работата си именно от Иван Серафимов и хората, работещи в пресцентъра на състезанията. Сметнахте, нали! 30 години работа – без парадност, без фойерверки и без ни най-малко позьороство – просто вършене на онова, от което има нужда в спорта.
Така че сега, в 30-ото формиране на пресцентъра за ралито, да кажем едно колегиално „Браво, бате! Заслужил си го с цялото бачкане през тези три десетилетия!
