ШАНСЪТ на RallyXpress се задейства по възможно най-добрия начин за четвъртия кръг от световните серии. Ако възможността да има «наш човек на терена» във Водафон Рали Португалия е бонус за портала, то за 22-годишният студен по биизнесмениджмънт от Висшето училище по застраховане и финанси в София Иво Ангелов, дебютната работа като репортер е направо като за световно. Малцина биха се похвалили, че след 5 национални състезания, първото ти голямо рали е емблематичното тъкмо португалско! Успех на хлапето-репортер и да не искаме от него повече, отколкото опитът му позволява. Засега де…
ДА ПОПАДНЕШ направо в най-интригуващото състезание от световните серии в толкова вързан за световното първенство момент, това да е Водафон Рали Португалия и още от самолета невероятната атмосфера на състезанието да те сграбчи, това със сигурност не се случва всекиму и не става „дневно и вечерно“. Тръгвайки от София, единственото, което беше в главата ми бе, че трябва да стигна до митичния скок на Фафе. Не мога да кажа колко часове съм престоял в Ю-Туб, за да гледам там полетите на най-великите пилоти в света. А сега, дето се вика, бях на „една ръка“ от тази отсечка, която за рали-феновете е почти толкова важна, колкото и Йерусалим. За четвъртия кръг от първенството на ФИА за рали тази година въпросът с публиката висеше до последно. Но направо се сбърках, защото – не е пресилено – защото и в двата полета, в самолета поне една четвърт от пасажерите можеха да бъдат „маркирани“ като рали-фенове. Спортните дрехи, раниците, шапките и други рали-дреболии по облеклото подсказваха, че не това не са обичайните туристи, отиващи на почивка в Порто. Да си призная – малко ме гонеше шубето, колкото и изрядни да бяха акредитационните ми хартии, започвайки процедурата в пресрума на състезанието.
снимка: иво ангелов/rallyxpress
ЧИСТО, ПРАЗНО И СОЦИАЛНО ДИСТАНЦИРАНО… Така изглежда пресцентъра на Водафон Рали Португалия, преди представителите на медиите да превземат своята „стая“
Очаквах опашки, нетърпеливи тв-водещи (познати от екрана само), фоторепортери, чиито имена само съм чувал (на вратата се сблъсках с италианеца Пино Алиеви – много по-нисък, отколкото ми го описваха и с мустаци – щръкнали като клечки!!!) и местни репортери. Изобщо не се усетих, че заради стриктните корона-протоколи, не само нямаше събиране на много хора от пресата, а деликатна редица от чакащи. Дамата на рецепцията работи бързо: име, коя медия представлявам, отметка в списъка пред нея, „Вашия пас, господине?“ (представям и го), усмивка, която не личи под маската и получавам пропуска си за ралито, дебелата протоколна брошура с корид-правила и другите материали за медиите. Готово! В ралито съм! Разбира се „щракнах“ един кадър на още празния пресрум и продължавам да се чудя, дали и асовете в тази професия няма да заместят „home work“ с вариант на „hotel work“? Аз със сигурност ще предпочета втория… Опитвам се да събера главата и да опиша още от поразителната атмосфера на ралито – тя е навсякъде, състезанието е национален приоритет, – но вълнения като пред първия ми изпит, не ми дават мира. Никога няма да забравя това (спортно – бел. ред.) начало. Никога. И за мен португалския старт за цял живот ще е безспорният №1.
Дали ще се сетите защо?
