НЕ Е ЯСНО КОЙ и кой продаде за жълти стотинки протоколите правени на циклостил (пишат се на обикновена машина, размножаване с елементарна печатна техника – бел. ред.), първият регламент на състезанието, начертаните с рапидограф (механична писалка за чертане на проекти, работеща с туш – бел. ред.), маршрут на състезанието или схемата на скоростният етап до Фестивалния комплекс във Варна.
:: Благодарение на покойния Йордан Калчев (на снимката горе), част от тези безценни за историята снимки и диаграми са сканирани и запазени от RallyXpress, които можете да видите тук.
КАКВО Е ТОВА рали България, ако в него не са включени шуменските и сливенските скоростни отсечки“, възнегодува преди дни читател на сайта с новините н българския автомобилен спорт. Неговото възмущение е едно от многото в трите групи на фенове, всяка от които искаше най-старото състезание у нас да бъде – пак на морския бряг, да е изцяло в Сливенския балкан и, разбира се, да си остане в Рила. Друг фен, назоваващ се като „Пешо“ пък написа в деня, в който стана ясно, че тази година Варна ще е домакин на състезанието: „Е, браво, добър ден! Това трябваше да се случи преди поне 10 години. Софийско равно поле, не само не ражда пилоти, но няма нито една читава отсечка в радиус от 100 км, камо ли за рали от ранга на България. „Тези не разбраха, че традициите на този спорт тук, в България, се намират в три града – Сливен, Шумен и Варна!“ Само от направената по повод промяната „колегиална дискусия с нецензурни слова“, може спокойно да се запълнят две-три вестникарски страници. Но не си заслужава – използваните изрази са такива, че дори и изпечени простаци биха се изчервили от срам.
снимка: архив на rallyxpress
ПЪРВИЯТ, КОЙТО ЗАПИСА ИМЕТО СИ… Илия Чубриков качва височината на специалния етап Миланово край София, за да спечели рали Златни пясъци през 1971 г. и да отвори българската страница на победителите в това състезание.
Трети пък хейтва, ругаейки организаторите, че не са включили нито шуменските, нито сливенските етапи забравяйки, че няма начин нещата да се повторят така, както те са били през 70-те, 80-те или 90-те години на ХХ век…
Така или иначе, с подкрепата на БФАС и ММС, с усилията на варненци, колкото и да е различно от всичките си предишни 46 години, най-престижното по нашите стандарти рали, се е завърнало в своя духовен дом.
През 2002 г., съвсем в “социалистически” срокове и със същия патос, само за половин година, Албена смени името си на България и отседна в курорта Боровец.
снимка: архив на rallyxpress
ТРОГАТЕЛНО НАИВНА… Корицата на първия регламент на Рали Златни пясъци 1970 г.: дорисуваните с номера коли са Опел Аскона, Рено Алпин и Рено 8. От друга, решението точно Боровец и Рила да са сцените на бъдещото рали в неговия WRC формат, имаха и чисто финансовата си аргументация: огромната хотелска база, празна през пролетно-летния период. Фактът, че покойният Илия Павлов и Мултигруп държаха Чамкория предполагаше и подкрепа, която даваше на тогава все още бъдещата България доста добър хоризонт за развитие. Но ако това откъм посоката на политическата и финансовата плоскост изглеждаше перспективно, то в доста отношения спортната плоскост куцаше и нещата не изглеждаха чак толкова розови в бъдеще. Което, разбира се, и стана в края на краищата…
снимка: архив на rallyxpress
НАЧЕРТАНА С РАПИДОГРАФ, РАЗМНОЖЕНА С ХЕЛИОГРАФ… Картата с трасетата на Рали Златни пясъци 1970 г. Когато се вгледа в маршрута, човек се пита: защо още тогава не го кръстиха България? Прост отговор: важното е било да се пропагандира туризма и курорта…
Първата индикация, че ралито ще има нов център, се появи през 2000 г. и името на планинския курорт, като претендент за нов домакин, се появи във вестник 168 часа. Всъщност идеята за името България битуваше в автомобилните среди години преди 2001 г. Макар тогава нещата да изглеждаха доста неустановени, решението сякаш вече бе „взето по принцип“.
Тази смяна стана причина мненията на състезатели, фенове, че дори и на някои от големите автомобилни познавачи да се разделят на две. Мненията бяха поляризирани от “най-после нещо разумно” до “кой ще им ходи там на състезание?”
снимка: архив на rallyxpress
НЕПОПЪЛНЕН АВТОМОБИЛЕН НОМЕР… Специалният пропуск за рали Златни пясъци 1971 г., даващ достъп на журналистите до етапите и центъра на ралито в бившия хотел Интернационал. Подписът е на коменданта от КАТ майор Павлин Шопов, който изумяваше чуждите екипажи с виртуозните си изпълнения на класическа музика на пианото в хотела.
Истината, както обикновено, бе някъде по средата. Защото вечните критики за недостатъците на Албена (или Златни пясъци, както се роди през 1971 г.) бе “дръжката на тигана” между курорта и шуменския Балкан.
От една страна, схемата на състезанието беше излъскана до болка през всичките тези 32 години. За някои от състезателите и навигаторите нещата се свеждаха до опресняване на записките на етапите, а не и за напрегната подготовка, с която е известен всеки кръг от европървенството. Нещо повече – дори и чужденците, които идваха за старта в България след 1987 г., пристигаха често с навигаторските записки от предишни години. Така че българското рали се нуждаеше от промяна, и то голяма.
снимка: архив на rallyxpress
ПЪРВИЯТ СТАРТ НА ГРАДСКИЯ ЕТАП ВЪВ ВАРНА… Разбира се, няма начин да се мине без пионерчетата, „които поднасят свежи цветя на автопилотите“. Рутината беше изместила традицията и промяната беше направена. Какво обаче се случи с първото състезание в Боровец? От истинската атмосфера на състезание, което бе модел за подражание в тогавашния формат на европейското първенство не бе останало и помен. В Самоков и Рила имат огромни спортни традиции, но само когато завали сняг и има ски. Към тях ралито изглеждаше пришито като кръпка, а местните дори и да искаха, нямаха и десета от оня автомобилен дух, който властва в триъгълника Сливен-Шумен-Варна. Тогавашното ръководство на БФАС отбиваше критиките с това, че Албена изведнъж може да загуби всичкия си авторитет и 20-те “звезди” накуп заради рутината в ралито. Междувременно за тотална промяна в лицето на ралито се умуваше повече от три сезона, споменавайки се едвовременно три града: Пловдив, Габрово и дори Търново.
снимка: архив на rallyxpress
ПОЖЪЛТЯЛ ПРЕДИ ДА ГО ПРЕТОПЯТ… Схемата на скоростния етап във Варна от първото рали. Сега оригиналът му вече е претопен, но пък във ФИА бързо разбират, че българите имат идеи и бързо им ги „присвояват“.
През 2002 г. част от варненците сериозно обявиха, че през април вече курортът вече не е същият. Защото сезонът на Албена фактически започваше с този най-голям и обичан от българите старт. Идваше ли май, обичайният въпрос бе: “Ще ходиш ли на ралито?”.
За десетина години след 1980-а това състезание се превърна в институция за автомобилния спорт у нас и най-важния старт на всеки пилот.
През всичките години, през които колоната от автомобили се въртеше през Балкана, тя неизменно тръгваше и се връщаше пред “Добруджа”.
Пак през тези години ралито, което може да се похвали и с най-много имена (едно от тях напомняше на маршрута на експресен влак!), на българския старт можеха да се видят едни от най-големите пилоти – Валтер Рьол, Пиеро Лиати, починалият в нелепа катастрофа Хенри Тойвонен, Бруно Тири, Алекс Фиорио, Армин Шварц, Серджо Барбазио и Карло Капоне.
снимка: мартин холмс/англия
ОТРЯЗЯВАНО И ВНИМАТЕЛНО СЛЕДЕНО… Първата визита на най-педантичния от автомобилните журналисти в Албена е през 1977 г., когато авторът на снимката прави стотици кадри от рали Златни пясъци. Неговите репортажи и оценки внимателно са следени от тогавашната ФИСА.
Дори в един момент (1978 и 1979 г.) ралито бе и част от италианския шампионат. Край “Добруджа” други чужденци има-няма италиански пилоти винаги присъстваха.
Златни пясъци фактически постави и няколко забележителни “рекорда”, заради които още непроходило в спортния смисъл на думата, ралито буквално влетя в европейския шампионат.
Първият старт е на 12 юни 1970 г. пред хотел Интернационал”, а през декември 1972 г. комисията по рали на тогавашната Международна федерация по автомобилен спорт (ФИСА) го утвърди за един от кръговете на европейското първенство.
Пак за първи път в целия европейски шампионат в българското рали беше въведено състезанието по затворен маршрут (елемент още в първото издание на Златни пясъци!) и общият сервизен парк. И едното, и другото, години по-късно, бяха изведени като задължителна част от организацията на кръговете от световния шампионат.
снимка: архив на rallyxpress
КЛАСИЧЕСКИЯТ ВАРИАНТ… Схемата, напечатата в централен софийски вестник през 70-те години показва двата обединени тура на Златни пясъци, в който Шумен и Сливен са равностойни партньори на Варна и Албена. Но това, както се казва, е минало „незабравимо“. Днес нещата са коренно различни и варненският вариант на България вече никога няма да е такова рали, каквото беше (по реда на смененото име) Златни пясъци, Златни пясъци-Албена, Албена-Златни пясъци-Сливен, Златни и на финала – Албена.
„Честно казано ще ми липсват етапите в Боровец!“, категоричен е в мейл до RallyXpress, подписалият се Д. П. Всъщност странното е, че писмото е изпратено от Варна, а не е на самоковски фен. Единственото обяснение, вероятно е, че този човек малко помни първообраза на Златни и повече малкото от истинския вид на преименуваното, а после и трансферирано в Рила състезание.
снимка: александър спиров/apix
ДИРЕКТНО… Директорът на рали Сливен Стефан Хаджилуков (вляво) се опитва да убеди предишният президент на БФАС Радослав Козлеков, че през 2016 г. рали България няма как да мине без сливенските скоростни отсечки.
Вероятно най-големият парадокс около това рали е, че заради поредицата промени във федерацията, заради некоректното и непрофесионално отношение на бивши нейни служители, цялата документална история на Златни пясъци бе предадена… на вторични суровини!
Холовчиц първи минава
в 10 000-ия километър
ПОБЕДИТЕЛЯТ в Албена ’97 и европейски шампион за 1997 г. Кшищоф Холовчиц (Пол, на снимката) записа името си като двоен победител в българския кръг от европейското първенство. Той не само спечели състезанието, но и стана победител в 10 000-ия състезателен километър. Пресмятане показва, че това става на 13 май 1997 г., около 17.50 ч, когато Холовчиц и Виславски (Субару Импреза WRX) стартират на последния етап – Виница, и го печелят с време 3.29 мин. Екипажът е преминал 10 000-ия състезателен километър на Албена 350 м след старта на последния етап от състезанието.
Междувременно, от старта на рали Варна 2015 до деня на последното самоковско България се обсъждаха три варианта:
Вариант 1. (малко възможен) Състезанието се мести в Сливен, заемайки мястото на досегашното 35-годишно състезание. Това обаче не би бил добър вариант, защо страната ще се лиши от един от трите (или реално – двата) си кръга в европейския рали трофей. Отделно – доста добър аргумент – ще се затрие историята на рали Сливен, а три и половина десетилетия, в които то е градено няма как просто да бъдат пратени в кошчето.
Вариант 2. (малко възможен). Сливенчани запазват своето рали, но и приемат домакинството на България. От гледна точка на организацията, макар и много трудно, това не бе 100-процента изключено. Проблемите са, че за два различни старта трябват и различни отсечки или поне различаващи се до 75-80 на сто.
Вариант 3. (реализиран) България се мести край морето в посока Варна (старт/финал), като не се използват класическите скоростни отсечки в Сливенския балкан. Плюсовете са в големите курорти край двата града.
Всичко това бе вариант на подмолни и тихи войни, които организаторите и кандидатите за място в схемата на България водеха в продължение на повече от година и половина.
ФАКСИМИЛЕ страницата на в. 168 часа, в която се говори за скритите войни, водени около бъдещото местоположение на най-голямото ни автомобилно рали.