КЛАСИРАНИЯТА в отделните скоростни етапи, както и подреждането на екипажите в общото генерално класиране и придружаващите серии на световното първенство може да следите ТУК
ЩЕ ЗАПОЧНА не с друго, а с онова, което остава завинаги у мен след първото ми световно рали. Причината е една-единствена и тя е, че емоциите в рамките на тези четири дни от Водафон Рали Португалия бяха толкова много и така уникално силни, че нито за един момент не можех да разбера за себе си, което е най-важното, кое е най-силното и голямо изживяване, как да вместя всичко което е в главата ми, за да напиша текст за сайта. Удобството на лаптопа е, че не хабя листа, но пък колко файла отидоха в коша!!! Затова и реших да говоря за онова, което стана пред очите ми и за Фафе, място за което всички определения бледнеят. А когато това е и пауърстейджът на Водафон Рали Португалия, емоциите и адреналина избиват в небесата. Десет процента! Такива бяха информациите за публиката, но от двата кадъра, които направих е ясно, че не може да става дума за никакви проценти. Вярно е, че хората бяха по-малко от обичайната публика на митичните хълмове край Фафе, но това не е резултат от рестрикциите и ограничения достъп. Лично аз си го обяснявам все пак с „короната“, защото в иначе черните от публика хълмове сега пред очите ми имаше и големи, необичайно празни места, на които можеше да се види тревата. На Фафе се оказахме петима българи, двама от Сливен, един от Габрово, а малко по-късно към групата се присъедини и плевенчанин, който се ориентирал по трицвета, с който през тези дни не се разделях. Единият от испанците, на около 45 години, с когото деляхме общата къща край Порто и имаше дълъг опит с пребиваването на Фафе, ме посъветва да си „резервирам“ място край трасето още от съботата. Така че когато се изнесох там, при това в момента, в който маршалите поставяха мрежите за публиката и забиваха колчетата за огражденията, се събрах със двамата сливналии, решили също да гарантират малка българска „ложа“ край трасето.
снимка: иво ангелов/rallyxpress
Те обаче бяха по-крайни от мен и останаха край етапа през цялата нощ и заедно с другите двама нашенци за пауърстейджа имах и аз един стол, така да се каже, на балкона на този 11-километров, неописуем и наелектризиран до червено рали-театър. Тези, които следят шампионата от мониторите, със сигурност могат да разкажат повече за борбата не само на, но и преди последния скоростен. За мен беше важно също да се докосна и до организацията на едно световно рали, защото за България 2010 г. единствено съм слушал и гледал клипове. Сравнението с организирането на обичайните световни първенства се наложи сама по себе си – стадиони, отцепки от полиция, както и всичко друго, което да улесни, но и предпази публиката.
снимка: иво ангелов/rallyxpress
Обаче тези схеми, които са били отработени през дългите години или се практикуват веднъж на 4 лета, просто няма как да бъдат сравнени с онова, което веднъж на месец правят домакините от WRC – огромен труд, невероятни усилия, организация и синхрон, какъвто нито едно първенство на Царя (разбирай футбола – бел. ред.) не познава, а и няма да познае никога!
Летейки към дома, си дадох сметката, че каквито и да са световните шампионати, за тях не съществува предизвикателствата на „движението“, което прави рали първенството на ФИА толкова емоционално, но и толкова непредвидимо в развоя си. Ако смятате, че всичко вървя като по ноти, не е така. Но тези пропуски или фалове остават малки и малко забележими на фона на всичките колективни усилия на тази огромна машина, която се казва WRC. Близо до нас отпадна с удар при скока испанския пилот Гуера/Охеда (Пежо 208 Рали4), а линейка дойде чак на 11-ата минута, въпреки че финала е на 200 метра. Отделно, следващият автомобил не беше спрян от маршалите и трябваше да спре до преобърнатия се испанец, а се задаваше и още един екипаж, което говори за гаф в комуникациите. Хеликоптер откара пилота чак на 18та минута! И пак за полицията – както и у нас, създаваше повече объркване, защото следват правилата така, както местната фуражка, по полицейски, е разпоредила. И още нещо, което нямаше начин как да пропусна: едно от нашите момчета пусна дрон и на минутата цъфна полицията, карайки да приземи своята птичка с един-единствен мотив – нарушаване на авторските права за видео-запис и излъчване, които ФИА е регулирала много точно, но и безкомпромисно, включително глобите и конфискацията на записите.
снимка: иво ангелов/rallyxpress
