ЗА ПЪРВИ ПЪТ името на пилота на Шумен Аутоспорт Сашо Стайков, познат повече с прякора си Сашо Върбишки се появи в официален лист със заявки на 25 юни за старта на планинското състезание в памет на Валери Великов. Това се чуха и първите приказки, че това е човек, който от много години имал мерак да кара спортен автомобил, но сгодата се паднала едва в този момент. В българския автомобилен спорт винаги е имало много гастрольори и т. нар. „прелетни птици“. Само че случая със Сашо Върбишки (на снимката) не само е съвършено различен, но и уникален за спорта ни като цяло. „Някъде на 3-4 годинки е моя първи спомен, когато моя баща ме заведе на първите ралита [Стари столици и Златния пясъци]. Тогава всички те минаваха през нашето село…“, припомня си Сашо Стайков. – Страхотни спомени: нощните етапи на фарове, запалените по склоновете огньове на публиката… чакахме [автомобилите] по цяла нощ!“ Трасето на класиката Върбица минава покрай родната му къща, а когато става ясно, че ще пусне в Стори столици, баща му – Радослав, искал да спрат пред дома, за да пипнел… колата. „Така и не му стигна по-малко от месец, почина! Бог да го прости!“
снимка: личен архив на александър стайков
ЗА ПЪРВИ ПЪТ В КОКПИТА… Сашо Върбишки показва с „пилотски палец“, че всичко преди старта на планинското в Шумен е окей. И въпреки, че Сашо е изкарал в спорта повечето време като футболист на Шумен, а сега като либеро на Смядово в окръжната лига, спомените и мечтата да кара рали-автомобил така и не го напускат повече от 50 години. Впрочем, ако не се зае истинската история на повторен дебют на пилота (Стари столици е неговото първо рали, в което Върбишкия не просто финишира, а и е победител в RC5 – бел. ред.), човек не би обърнал особено внимание на стикера върху двете врати „50 години мечта“. „Ами да, автомобилният спорт винаги е бил истинската ми страст и мечта. Бях футболист като юноша, после в казармата и след нея, но мечтата ми винаги е била да карам състезателен автомобил…“ Разбирайки, че, както сам казва „времето му изтича“, а годините вървят той е на 54 години! – бел. ред.), преди 3 години прави и инфаркт, той форсира нещата с първото планинско участие (не се качва на подиума, но е първи след тройката), а веднага след това и за старта на шуменският автомобилен юбилей.
снимка: личен архив на александър стайков
НАДОЛУ ОТ КОТАТА… Екипажът Александър Стайков и неговия племенник Радослав Кузманов, правят спускането на Върбица, след което двамата първо влизат в осмицата на този тест, а в генералното класиране сгиган до 10-а позиция. Макар и първо рали в цялата спортна биография на този футболист, край Шумен Сашо показва завидни резултати. Преченето: в теста на Кота 1008 (спускането на Върбица – бел. ред.), Сашо Върбишки кара така, че завършва 8-и, близо зад гърба на пилоти с дълъг спортен стаж. Тази езда го качва на 10-ото място в генералното класиране след първите 3 етапа, нещо, което Върбишки се е надявал, но надали е очаквал да стане още в първото му състезание.
снимка: личен архив на александър стайков
ВСИЧКИ НАЙ-БЛИЗКИ И ВСИЧКИ КУПИ… Александър Стайков и племенника-навигатор Радослав Кузманов, заедно с най-близките, позират за спечелените в дебютното рали трофеи.
„Тайничко се надявах, да. И причината е, че направихме много добра подготовка за старта в Шумен. А иначе много съжалявам, че Пепи [Йорданов] имаше проблеми и отпадна. Иначе можеше да направим една мъжка борба, защото бях на 7.6 сек зад него и със сигурност на спускането на Върбица щях да го прескоча.“ На 57 лазарника Александър Стайков обаче е в такава физическа кондиция – поддържа я редовно – която му позволява да държи на напрежение и темпото на езда. „В планинското – 3-4 мин. и всичко приключва… Докато тук [ралито] има скоростни, преходи, две-три скоростни по ред… А от добрата кондиция зависи и по-добра концентрация.“ Тя с баща като този на Александър Стайков, меракът е би заложен много отдавна.
„Обаче най-големият виновник, за де сбъдне моята мечта е Ники Златков – обяснява Върбишкия Сашо. – Служихме заедно, няколко пъти е идвал тук, във Върбица. Гаранция той е първият човек, който ми помогна и се свърза с Пепи Гьошев, за което му благодаря. А на него [Гьошев] – че повярва в мен.“
