НАЙ-МАЛКО в три дузини от спотовете съществува уайлд-кард (в превод „дива карта“), с който федерации и организатори допускат включването на специално важни за спорта или определено състезание участници. Правилата са различни и има случаи, в които класирането на атлети с уайлд-кард е било спорно. В основата си обаче идеята е тези спортисти да участват заради своите качества и големият интерес на публиката към тях, но без да нарушават с победите си общото класиране в първенството. Или – лошият вариант – всички разчитат да използват изгодата уайлд-кард да няма? Дори има и хора, които още отсега планират, че “пирати” (така наричат единичните ловци на точки и победи) ще се появят за финала на шампионата в Кюстендил. Нещо повече, някои предвижда до повече от трима такива пилоти за старта над Богослов на 26 август.
ОТКЪДЕ ИДВА високата посещаемост на пилотите през последните три години в първото състезание от планинския шампионат в Шумен? Въпросът често се задава, а баналният отговор е силната организация на Мемориал Валери Великов. Това, че за три сезона шуменският старт се промени радикално е ясно. По това няма спор. Но колцина се сещат, че дори и да беше същата работа на шуменци бройката на участниците през октомври надали щеше да е същата, както през април. Печалбата, която АСК Стари столици предвидимо заложи в състезанието е преди всичко датата на Мемориала. Само трябва да се сетите, че 10 от стартиращите в Шумен пилоти (близо 23 на сто) се явяват под Кьошковете или за да направят първите си тестове, или за да карат в надпревара, която е добре устроена и им доставя удоволствие. Така списъкът на „планинарите“, за които шампионатът е цел, се свежда до 38 пилоти. Преглеждайки бегло списъка на планинско Благоевград, в него също се откриват състезатели, които участват във втория кръг без по-нататъшни цели в шампионата. За тази година бройката им (заедно с редовните македонски гости) в Делвино е 9, повече от 27 на сто от онези, които имат за цел максимално участие в шампионата. Пилотите просто така са си направили плановете – искат да карат, регламентите (добри или лоши) им позволяват такова участието. И в Шумен, и в Благоевград за това не могат да бъдат винени. Обясненията – заради кризите (финансовата-спонсорската-управленска, четирите годишни времена, sd) – те са ясни…
снимка: александър спиров/apix
ЛЪСКАВО НАЧАЛО… Красив градски център, допълнен с впечатляващ градски Мол, много многоцветни автомобили – първата значителна промяна, с която благоевградчани се измъкнаха от старата форма на правене на планинското състезание.
Но възможно ли е освен тях, още нещо да свива бройката на участниците в първенство, което винаги се е радвало на статута „най-проспериращо“, доколкото това изобщо е възможно в България? Всички аргументи, които правят планинските изкачвания по-добър продукт от ралитата и пистите, са добре известни. Дали обаче в правилата няма празноти (впрочем това важи и за всички други дисциплини), които постепенно да карат състезателите да отказват участия? В Благоевград заявка за участие има Пламен Камбуров (Мицубиши Лансър Ево 9, НС1), за който старт двукратният шампион на писта е заявен от отбора си за 2015 г. Автотранс. Ако всичко се развива точно според плановете на Камбуров, той ще е основният кандидат за победата в генералното класиране и при победа ще си замине с 25 т. В същото време играчите от шампионата, които се класират зад него, вече са с 7 или 10 точки назад в класирането… Различните хипотези, които са възможни при този вид участия, могат спокойно да бъдат разиграни още с класирането от Мемориала. Пъзелът ще става далеч по-напълнен след утрешния финал на планинско Благоевград, а и след всеки следващ финал. Възможността в критичен момент от шампионата, тогава когато се решава титлата, да се появи „необходимият“ играч и пиратски да отмъкне точки от лидера и опонента му е напълно реална.
Тогава спорът за титлата, ако не би бил опорочен, то най-малкото ще е поставен под сериозно съмнение.
