НЯМА ДА Е ДОСТАТЪЧНО тримата първенци в общото генерално класиране сред пилоти на финала на 19-о издание Мемориал Валери Великов в средата на април да бъдат само по-бързи от конкурентите си. Всеки един от тях ще бъде поставен на сериозно, макар и кратко изпитание на моментната им фитнес-форма, когато бъдат награждавани в следобедните часове на 15 април! „Нямат никакъв шанс да вдигат купата с една ръка, както го правят по другите състезания“, коментира Валери Балабанов-Барни. В четвъртата година от възстановяването на мемориалното планинско състезание в Шумен, носещо името на една от легендите на българския автомобилен спорт – Валери Великов, Барни отново е ангажиран с асемблирането на наградите. Да си припомним, че в първия от четирите досегашни Мемориала, след 2015 г., тогавашния победител Любен Каменов получи еднометров колянов вал, който директорът на състезанието Димитър Георгиев с видими усилия и прийоми на професионален тежкоатлет поднесе на панагюреца. И досега не е ясно дали Каменов имаше сили за нещо повече, освен да направи своето „изтласкване“… само до гърди“. Толкова голям и необичайно тежък бе призът за шуменската му победа!
снимка: александър спиров/apix
ТЕХНИКАТА НА ЩАНГИСТИТЕ… Димитър Георгиев-Полицая напряга мускули, за да награди победителят в първото възстановено планинско състезание Мемориал Валери Великов Любен Каменов. Сайтът с новините в българския автомобилен спорт пресмята, че от ателието на Балабанов за това издание на Мемориал Валери Великов трябва да излезе „четвъртата фурна“ от 35 уникални във всяко отношение награди за победителите. „Така е, доста повече от 130 съм направил за тези четири години и няма една с една еднакви „купи“ – коментира за сайта познатия повече като Барни шуменски бизнесмен.
снимка: личен архив на валери балабанов-барни
С УСЕТ НА СКУЛПТОРИ И С РЪЦЕ НА ИНЖЕНЕРИ… Сергей Балабанов и неговия баща Валери Балабанов-Барни внимателно подбират и композират и най-древните механични детайли за всеки един от 35-те приза, които ще бъдат завършени за четвъртия шуменски Мемориал Валери Великов.
Балабанов обаче е не само един от носещите здравата „инфекция на автомобилния спорт“ шуменци. Той е и достатъчно артистична натура, така че всеки един от тези призове (трудно е да наречеш „купа“ конструкцията събрана от стари чаркове в гаража!) се прави колкото бавно, толкова и трудно. „Да, така е, около два часа отнема едната – потвърждава направените на прима виста пресмятания Барни. – Ама и повече, защото първо избираш частите, после ги комбинираш. После заварка – шлайфане – боядисване – лакиране.“ Леката работа е след това – монтиране на постамента и поставянето на плочките от неръждавейка с гравираните надписи. Барни обаче е не само артистична, но и педантична натура. Случва се често и някоя от наградите вземе та глътне двойно, та и тройно повече време, ако артистът сам не си я хареса. „Случвало се е, не често, но много пъти да ги развалям и да ги почвам отначало!“ Макар и да не акцентира изрично върху това, Балабанов говори и за двете-трите „щипки“ вдъхновение при работата за наградите.
„Малко като при скулптурите – пояснява той. – Започваш да работиш и не върви, не ти се иска да го правиш… Друг ден още от първия път ти тръгва…“
