САЙТЪТ с новините в българския автомобилен спорт избра една от действащите схеми за обобщение и преглед на отминалия сезон. „За мен по-добрият вариант е преди началото на новото първенство да се обобщи миналата година“, категоричен е шеф-коментаторът на Глобъл Алекс Бено. Той има един-единствен аргумент – направиш ли го веднага след финала, много от фактите ще се забравят преди новия шампионат. Сега, както и в предишните сезони, RallyXpress предлага обобщението на планинския за 2016 г.
ДАЛИ ТРАДИЦИЯТА или набраната инерция от последните години, но в пети пореден сезон националният шампионат в скоростните планински изкачвания продължава да държи най-високото ниво от четирите класически дисциплини на БГ-автомобилизма.Като се има предвид, че спортът отдавна се е насочил по склона надолу, любопитно е да видим още колко сезона ще се запази това небивало чудо! Така впечатленията от предишните години се налагат и сега, при това още в най-бързия и кратък анализ на изминалото първенство. За да бъде оценено като добър шампионат, не е необходими тежки анализи, дълги сметки и измислени помпозни квалификации за направените планински състезания през 2016 г. Дори и обикновените изброявания на фактите, (някой крайно грешно продължават да тълкуват това като „статистика“) говорят убедително: единствено планинските изкачвания имат почти константен брой участници, запазващ се в едни и същи рамки вече шеста година.
За този извод е достатъчно човек да е проследил на живо всичките състезания от календара и по-малко да слушал преразкази на очевидци или самооценки на домакините, за да се оформи ясно и точно мнение, лишено от предразсъдъци или „приятелското побутване“ с рамото на наблюдателите на БФАС за крайните оценки (виж текста по-долу) 
снимка: александър спиров/apix
ДВАМА ШАМПИОНИ… Любен Каменов и Юли Телийски разговарят преди старта на Мемориал Валери Великов. За двамата сезонът започва от различни позиции – панагюрецът ще гони трета титла, пилотът на Дунев Рейсинг ще иска да се огледа, къде точно се намира в колоната на конкурентите. Лесното обяснение за успеваемостта на планинските може да бъде открита, разбира се, в нискобюджетният характер на шампионата, но и в далече по-спокойната и безконфликтна атмосфера, за разлика от пистите или ралитата. Примерно.
Нервите и прескачащите искри/пламъци в ралитата и пистовите състезания тук винаги са приемани като изключения, а ако тази година не бе казусът с горивото на Дани Живков в Благоевград (решен с абсурдното закъснение от 4 месеца и 11 дни и едва след като шампионатът бе приключил), сезон 2016 би се запомнил едва ли не като най-тихият и на лежерният.
снимка: александър спиров/apix
„ДОПИНГ“ ПРОБА… 17 април 2016 г. Дани Живков и инж. Христо Манолов (вгръб) присъстват на запечатването на взетите проби от Ланча-та на Живков. Спорът около редовността на горивото продължи точно 4 месеца и 11 дни, а резултатът от него внесе „корекции“ в класирането на вече приключил шампионат. Има и още една причина, която няма начин да бъде пропусната: работещ шеф на комисията (Георги Стоянов) и компетентен наблюдаващ от УС на федерацията (Стефан Драганов), които не пропуснаха състезание от календара. И още – шампионът, отново както и в предишните години, остава единственият, чийто обявен календар бе изпълнен така, както бе обявен в началото на сезона. Оттук и обяснението, защо първата от две десетилетия насам национална формация, която се появи и презентира българският автомобилен спорт зад граница, бе не в друга от дисциплините, а именно в планинските изкачвания. С участието си в Щернберг (Ексе Хомо, Чехия) екипът на „планинарите“ се представи далече над очакванията във ФИА Хил гала Къп, даващо достатъчно основание за гордост на националната федерация. Планинската година започна обещаващо с Мемориал Валери Великов и с усещането, че шуменци не само правят стандартите, но и диктуват модата в това първенство. След две последователни години, в които Димитър Георгиев-Полицая и цялата шуменска автомобилна гилдия (да не изброяваме всички негови ятаци, че списъкът ще е досадно дълъг!) радикално измениха облика на състезанието, Мемориал Валери Великов справедливо можеше да бъде сочен като върха на нашенските стандарти.
снимка: александър спиров/apix
АМИ ЗАСЛУЖЕНО! С ТОЛКОВА ЗРИТЕЛИ – 3-ТО МЯСТО… Шуменци знаеха, че интересът към Мемориал Валери Великов е голям, но така и не успяха да кажат точно каква е била посещаемостта на зрителите за второто изменено състезание. В Шумен бяха направили почти всичко, за да получат не толкова оценката на федерацията, колкото признанието на публиката. А посещаемостта в началото на април 2016 бе такава, с каквато биха се похвалили много малко от конкурентите. И това така до момента, в който при второто си представяне в шампионата – вече като кръг – Шипка-Дамасцена не надмина Мемориала. „Да де, ама той [Николай Мончев] има силен спонсор и с пари – всеки може“, веднага биха възразили мнозина. Вярно, да, зад Мончев и планинското стои спомоществовател – собственикът на етно-комплекса Стоян Стоянов и с неговата безрезервна подкрепа нещата стават.
снимка: александър спиров/apix
ДВАМАТА ШЕФОВЕ ГЛЕДАТ В ЕДНА ПОСОКА… Организаторът на Шипка-Дамасцена Николай Мончев и шефът на Комисия Планински изкачвания и директор на благоевградското състезание Георги Стоянов имат еднакви цели Но онова, което различаваше Шипка-Дамасцена и с което това планинско ликвидира авантажа на шуменци бе, че освен пари се иска и „почти военна“ организация, каквато Казанлък Моторспорт може да създаде. И преди всичко най-важното – спонсорската помощ е налице, но дори с тях и с рамките от „формичките“ на предишни сезони, крайният резултат не би бил такъв, какъвто Мончев и Казанлък МС показаха, че искат и трябва да постигнат. Впрочем въпросът за предимството отива директно и към това, че измежду всички други организатори, точно Шипка-Дамасцена бе на европейското равнище, което се иска като устройване на състезанието, за да бъде предложено през 2017 г. като кандидатско за място в календара на евротрофея на ФИА за идния сезон. В Шипка-Дамасцена могат да бъдат видени и недостатъци, каквито има и във всички състезания от Благоевград до Кюстендил, все кусури, с които еднакво са свикнали и пилоти, и организатори, и мениджъри, че дори и недолюбваните тук-там журналисти и фоторепортери. За да завършим с прегледа на състезанията трябва да се добави (задължително), че благоевградското състезание бе идеално промотирано в социалната мрежа ФБ, а събирането на целия керван пред градския МОЛ прати в миналото „формичката“, с която ДИАМО откриваше сезона. В същото време, класираното но второ място според оценките на наблюдателите планинско състезание в Кюстендил, нито слезе, нито надскочи възможностите си. Сравнение не е необходимо, защото от задължение на СБА в града, състезанието бе поето от ДИАМО. А да правиш допълнително още един старт, макар и на 44 км от дома, не е като това, да разчиташ на местните органи и на местните патриоти. След като премине през безсмислено създаденият конфликт между БФАС и организаторите на Българка (АСК Булсим), сливенското планинско надали би било оценено стопроцентово точно. Едно, защото положението „няма да го има/ще го има“ значително намали времевата граница за работа по състезанието. Второ, защото от гледна точка на безмилостно жестоката вътрешносливенска конкуренция, Булсим изгуби темповете, за да надмине себе си.
:: ЦИТАТ НА ДЕНЯ„Причината планинските [изкачвания] да са
в тази позиция (по-добре представени – бел. ред.) е от голямото
им разминаване с ралитата у нас. Истинското развитие на
дисциплината в България дойде след 90-те години, когато
участвах в европейския шампионат…“
Илия Чубриков,
европейски
шампион в планинските изкачвания
за 1990 г. в гр. В
Разбира се, за ЕФКО Рейсинг Тим бонусът е префасонирането на планинско Шипка в рали-спринт. Самата идея проработи идеално, защото именно заради спринта в Казанлък тази година имаше за първи път „уникален“ шампионат в дисциплината, системно провалян (неясно от кого и защо) от 2014 г. насам. Вероятно рали-спринта е и вярната посока за развитието на най-многолюдния клуб в страната, за който пилотите, които не са се състезавали, има-няма са две дузини… Възможностите на горнооряховското състезание изглеждат строго рамкирани от най-динамичното (едновременно отхвърляно или обратното – много хвалено от пилотите) трасе. Най-големите качества на Раховец-Лясковец са в идеалния път, който повече толерира умели пилоти, отколкото мощни автомобили.
снимка: александър спиров/apix
ВЪПРЕКИ ТРЕТАТА ТИТЛА – ТРУДЕН ШАМПИОНАТ… От Шумен до Сливен Любен Каменов бе преследван от кошмарни технически проблеми, преди да вземе четирите си поредни победи и да направи трипъл на шампионската си титла.
„Според мен тази, третата титла, беше най-трудната ми до момента – категорично определи за себе си изминалия шампионат Любен Каменов, който направи трипъл в генералното класиране. – И то не заради друго, а заради техниката…“ Панагюрецът започна годината едва с 10 т. от Шумен, записа огромна нула в Благоевград, за да последват четири поредни победи до титлата. „И до момента не е ясно, какво точно ни тормозеше в запалването на Мицубиши-то“, обясняваше Каменов в седмицата след края на първенството. В генералното класиране по един път успяха да го победят Дани Живков (ЕФКО Рейсинг Тим, Ланча Делта Интеграле, НС2 – в Шумен) и вицешампиона в генералното класиране и в НС1 Христо Манолов (Боила, Мицубиши Лансър Ево 9), като шуменецът записа 2:4 победи срещу Каменов в класа.
снимка: александър спиров/apix
ТОВА КРИЛО ИЛИ ОНОВА КРИЛО… През годината инж. Христо Манолов имаше много изкушения с аеродинамиката, особено в Раховец-Лясковец, където в хода на уикенда направи три последователни промени в аеродинамиката на Мицубиши-то. Панагюрецът (титла и в НС1) е един от тримата шампиони, които през миналото първенство постави индиго на успехите си. Другите двама са Александър Димитров-Пъчо (ЕФКО Рейсинг Тим, Ситроен Саксо, НС4) и Димитър Божилов (Рангелов МС, Ситроен Саксо). От останалите петима – Юлиян Телийски (Дунев Рейсинг, Мицубиши Лансър Ево 9, НС2), Стефан Стоев (АРА Моторспорт, Хонда Сивик, НС3), Николай Ганев (АРА Моторспорт, Хонда Сивик, НС5) и Павлин Русев (Булсим, Ситроен Саксо, RC5), само първият и последният досега не бяха усещали вкуса на шампионското шампанско. От всички първенци за 2016 г. голямата и приятната изненада бе именно Телийски. Не само защото започна с две втори места в дебютното си състезание Мемориал Валери Великов, но преди всичко заради определено точната преценка за мястото и намеренията, които имаше за шампионата: „Не съм дошъл да търся точки, не съм дошъл да записвам победи, тук съм, за да видя къде се намирам [в конкуренцията], да свиквам с автомобила. Нищо друго“, доста категорично обясняваше в сервизния парк в Шумен Юли.
снимка: александър спиров/apix
ТОЧНО ПРЕМЕРЕН В ОЧАКВАНИЯТА СИ… Юли Телийски започна сезона без никакви големи очаквания, за да завърши дебютната си година като шампион в НС2 и трети в генералното класиране. Добре, това е ясно за първо състезание старт. Но Телийски не променяше това свое виждане дори и след като спечели последователно в НС2 в Сливен и Горна Оряховица, беше втори на сцената на Шипка-Дамасцена и приключи с трета победа в Кюстендил… Телийски очевидно има качествата на много бърз пилот. Обаче притежава и още едно, може би по-важното – стоейки здраво стъпил върху реалността, той изглежда здраво защитен от излишни илюзии. А това го прави особено опасен съперник тази година, съперник точно мерещ и траекториите, и възможностите си и тези на колата… Бавеният непростимо дълго от управата спор около бензиновите проби (те са престояли известно време в хладилника на БФАС, твърдят запознати) извади Дани Живков (ЕФКО Рейсинг Тим, Ланча Делта Интеграле, НС2) от конкуренцията за шампионското звание, което отиде при Телийски. Но нито това, нито усещането за изключително продуктивен първи сезон (виж карето долу) – поне така изглежда – са променили философията на този пилот: „Ще карам, пък каквото стане…“
снимка: александър спиров/apix
ОБЯСНЕНИЯ В ШУМЕН… Жестикулирайки в познатия си стил, Стефан Стоев-Дългия се мъчи с ръце да пресъздаде поведението на Сивик-а, след като е поставил новия аеродинамичен пакет. За габровеца Стефан Стоев 2016 г. ще остане най-силната в досегашната кариера на пилота. Но и най-напрегнатият в техническо отношение сезон, в който честите промени по Сивик-а, защото множеството иновации (включително секвесионалната скоростна кутия и аеродинамичния пакет) повече объркваха, отколкото улесняваха пилота. Във всеки случай Стоев направи поредица от пет поредни победи, оставяйки за плевенчанина Ивелин Чапанов (Плевен Рейсинг Тим, Рено Клио) единствената за сезона победа в Шумен. Александър Димитров-Пъчката (ЕФКО Рейсинг Тим, Ситроен Саксо) успешно се завърна към най-добрите си моменти в състезанията, връщайки си титлата от Йордан Тодоров (Джордан Рейсинг, Ситроен Саксо, НС4) от предишния сезон. „Или първи, или втори, никога по-долу!“, това бе лайтмотивът на Пъчката, който взе 2 „мача“ и загуби 4 от Джордана, но спечели „войната“ с аванс от почти пълна победа – 122:100.
снимка: александър спиров/apix
НЕДООЦЕНЕТ МАКСИМАЛИСТ… Пъчката се върна към най-добрите си времена в планинските състезания, спечели титлата за казанлъшкия тим, но явно недооценен, предпочете тази година да бъде в екипа на Данчо Джордана. „Бащинството ми попречи да карам през 2015, но сега е по-различно и жената дава повече време“, резюмира завръщането си на терена на планинските бившият шампион в НС5 Николай Ганев (АРА Моторспорт, Хонда Сивик). Като цяло Ганев доминираше в класа си (3 победи, 1 второ място), а успехът му се дължеше не толкова на последователните първи места (Благоевград, Сливен, Горна Оряховица), колкото на конкуренцията, която взе по една победа, но и по-малко втори места – Симеон Христов (Стари столици, Опел Тигра – Шумен), Павел Шенков (Стара Загора, ВАЗ 2105 – Шипка-Дамасцена) и съотборника му Стефан Стефано (АРА Моторспорт – Кюстендил), при това с взетата под наем Хонда на Ганев. Слаба работа се оказа и конкуренцията за пилота на софийския Рангелов МС Димитър Божилов (Ситроен Саксо), завършил 4:0 победи и с авантаж 28 т. пред бургазлията Петър Бакалов (Вромос, Рено Клио). По веднъж Божилов бе победен от Динко Иванов (Стара Загора, Ситроен С2 R2 – Сливен) и Петър Поломски (БАМС, Ситроен Саксо – на Шипка-Дамасцена). С четирите си победи Павлин Русев (Булсим, Ситроен Саксо) обезкуражи евентуалните си съперници, допускайки по една победа за Мариян Стоянов (Мирони, Хонда Сивик – Шумен) и Краси Кръстев (Стари столици, Пежо 106 – Благоевград). Оттам до финала пилотът на сливенския автомобилен гигант навъртя 4 поред „двадесет и пет“.
снимка: александър спиров/apix
ОБЕЗКУРАЖАВАЩО ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН… Пилотът на сливенския Булсим отпадна в Мемориал Валери Великов, не стартира в Благоевград, но оттам до финала на шампионата спечели и четирите състезания.
:: ЦЯЛАТА СИСТЕМА С ДОКЛАДИТЕ Е КУЦА,
СЛЯПА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е… ГЛУХА
ПО ВРЕМЕ на отчетното събрание на БФАС на 13 февруари, за голямо удивление на безпристрастните бе огласена и класацията на планинските състезания, в която стартовете в Благоевград и Кюстендил са на върха на подреждането. На третото място, с чувствително изоставане от номинирания за победител благоевградски кръг, е Мемориал Валери Великов със своята посещаемост между 8000 и 10 000 зрители и обща организация, за която конкурентите трябва да си водят учебни бележки… А зад Българка е Шипка-Дамасцена, чиято организация е толкова близка до най-добрите модели, че тази година ще е кандидатско състезание за европейските серии. От БФАС със сигурност имат тежък аргумент – ами такива са оценките на наблюдателите. И твърдението ще е коректно, ако… тези оценки от години не бяха единствено пълнеж на папките от офиса. Би било лесно да се разбере какви са били нарядите за състезанията, кои са били наблюдателите, но това при положение, че поредният променен сайт на БФАС имаше достъпен за публиката архив. Или поне „търсачка“, която няма да откриете на портала.
колаж: rallyxpress
НАШЕНСКИ ОЦЕНКИ ЗА EВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ… Стартът на планинско Шипка-Дамасцена, което през 2016 г. показа впечатляващи възможности и организация (горе) и извадка от годишния доклад на БФАС с класирането на състезанията в планинския шампионат (долу). Щеше да е добре и ако оценките на наблюдателите (в повечето случаи като „вариант консултация“ – разбирай „да прецакаме другарчето“) се публикуваха на същия този сайт. Но в духа на удобната полупрозрачност – не само сега, а от години – отчетите се прошнуроват, подпечатват и архивират в папките. Така без архив и търсачка няма как да установите кои са наблюдателите или еднакъв ли е състава на спортните комисари и други длъжности лица в тези или онези състезания. Няма и как да направите справката дали са въпрос на съвпадение или системност едни и същите назначения през годините. Това пък със сигурност ще ви светне и как е направена класацията за шестте планински състезания за 2016 г. Но и да подскажем, че много, ако не и всяка година, организаторите сами искат от съдийската комисия назначения на този или онзи специалист, защото „… АЗ с други не мога да работя…“
Тогава за каква обективност или прозрачност става дума? Онази, която е на парче и изнася или на управата, или на домакините. За този вариант ли става дума? Той само наторява слуховете и клюките, напоява ги обилно. Върви после разправяй, че нещата не са такива, каквито се виждат, а каквито желаят.
:: Общо участвали състезатели през сезона – 100, от които 5 чужденци.
:: Най-много участия през сезона: Любен Каменов (Каменов Рали Тим, Мицубиши Лансър Ево 9, НС1) – 6 (4 победи), Христо Манолов (Боила, Мицубиши Лансър Ево 9, НС1) – 6 (1 победа), Стефан Стоев (АРА Моторспорт, Хонда Сивик, НС3), Александър Димитров-Пъчката (ЕФКО Рейсинг Тим, Ситроен Саксо), Ивелин Йотков (БМВ Клуб България, БМВ Е30, НС2), Димитър Божилов (Рангелов МС, Ситроен Саксо, RC4) и Косю Йорданов (ЕФКО Рейсинг Тим, Рено Клио, НС3) – по 6.
:: Най-много спечелени победи
в генералното класиране – Любен Каменов – 5 първи места. Втори с 1 победа е Даниел Живков (ЕФКО Рейсинг Тим, Ланча Делта Интеграле, НС2)
:: Най-много изминати километри при победите – Любен Каменов – 67.95, следван от Илия Царски (Автоцар, Мицубиши Лансър Ево 9, НС1) – 16, Даниел Живков – 15.2, Петко Манолов (Проспийд, Субару Импреза STi, НС1) 6.7, Юли Телийски (Дунев Рейсинг, Мицубиши Лансър Ево 9, НС2) 4.2 и Христо Манолов – 3.35 км.
:: Най-много рекорди през сезона – Любен Каменов – 4 в квалификациите (Раховец 1, Шипка-Дамасцена – 3) и 4 в състезанията (Раховец 1, Шипка-Дамасцена 1, Кюстендил 2).
:: Най-производителни пилоти в класовете през сезона, Топ 6 по спечелени точки: Стефан Стоев – 5 победи, 1 второ място (143 т.), Александър Димитров-Пъчката – 2/4 (122), Димитър Божилов – 4/1 (118), Юли Телийски 3/2 (111), Любен Каменов – 4 и едно 5-о (110) и Павлин Русев – 4-0 (100).
:: Най-много различни победители в един клас: НС5 – четирима – Николай Ганев (3), Симеон Христов, Павел Шенков и Стефан Стефанов – по 1.
:: Клуб 100 точки в класовете. – Стефан Стоев (НС3) – 143, Александър Димитров-Пъчката (НС4) – 122, Любен Каменов (НС1 и генерално) 118/110, Димитър Божилов (RC4) 118, Юли Телийски (НС2) – 111 и Павлин Русев (RС5) – 100 т.
