ЗА ТРЕТИ ПЪТ в рамките на по-малко от година, на официалния портал на Международната автомобилна федерация ФИА е поместен некролог, за най-значима фигура която е напуснала и спорта, и „мобилността“. Снимката на англичанинът е придружена от фактологията (виж ТУК) в кариерата на бележития англичанин, която фактология е напълно достатъчна, за да уведи и скептиците, че направеното от него са най-значимите моменти в преустройството на автомобилизма и спортните дисциплини.
Поклон, пред Големият Макс Мозли.
МАЛКО СЛЕД своя 81-и рожден ден, вчера в Лондон почина сър Макс Мозли, един от поколението на най-надарените и действени администратори в автомобилния спорт, които за 16 години на върха на ФИА направиха най-големите и съществени промени не само в спорта, но и въобще в мобилността и използването на автомобилите. Цялата биография на този забележителен англичанин и потомствен аристократ (виж карето и линка към некролога на ФИА вдясно) е свързана със спорта, с пистовите състезания и онези належащи през 1991 г. промени, които да направят от тази надпревара един от най-продаваемите телевизионни продукти на съвремието. Загубата за световната автомобилна общност е огромна, но в същото време тя пряко засяга и България, загубила един много голям и още по-искрен приятел. Това приятелство, но преви всичко огромното уважение, бе градено от покойния президент на БФАС Георги Янакиев, много години преди избора на сър Макс за президент. „Рядко съм срещал такива [хора] като Джордж, с когото след два разговора можете да почувствате приятел!“, с особено уважение Макс Мозли преди първото ми живо интервю с него в лобито на хотел Добруджа през май 1992 г. За срещата англичанинът закъсня със 7 мин, защото вратата на единият от трите лифта на хотела бе блокирала и остатъка до лобито Макс бе минал пеша. Преди това на два пъти „виртуално“ бях задавал въпросите си към тогава новия президент на [тогава все още] ФИСА, като първото телефонно интервю дължа на познанството си с швейцарския колега Томас Мюлер, който пък бе познат с тогавашната шефка на прес-офиса на Конкорд Силви Шанон. Единствено мога да си представям, че потвърждението за телефонните въпроси (продължили 7 мин.) дойде час, след първия разговор с Шанон, защото Мозли имаше своите сантименти към България. Години по-късно разбрах от колегите в Сърбия (по-точно от Бранко, ама как му беше фамилията?), че по време на избора на Макс Мозли, в който той спечели с невиждания и до момента резултат от 43:29 гласа срещу Жан-Мари Балестър, авторитетът на българският президент е бил достатъчен при лобирането пред 4 ASN, региона, за англичанина. Годините на управление на Ж-М.Б тогава бяха наричани от водещи новинари в Италия, Швейцария и Германия (по текстовете в вестниците Ла Гадзета Делло Спорт, Цюрих Спорт, Мотоспорт Актюел) „ялови години“ и откровено толериране на „френската връзка“. Затова и – изненадващо за всички – първата визита на Макс Мозли бе у нас (бе декориран с орден Стара планина от президент Петър Стоянов – бел. ред.), а първото голямо рали, на което англичанинът даде старт – 23-ото Албена. Оттогава е и запазената покана, върху която Макс се разписа, смеейки де доста на факта, че ще я сложа в рамка, но над онази покана, с автограф на президента на МОК Хуан-Антонио Самаранч.
снимкr: архив на rallyxpress
Блазня се от мисълта да смятам, че мечтата на поколения български автомобилисти да видят Албена и Варна в световния шампионат е започнала да се материализира на 25 март 1992 г., когато в телефонното интервю (записът е на магнетофонна ролка!) заяви: „Златни има добри критерии, които не след дълго биха му позволили да бъде кръг от световния шампионат“, което моментално бе извадено в подзаглавието на текста. Година по-рано, пак благодарности на Томас Мюлер, Макс бе добронамерен и благораположен, поставяйки подписа си върху брой от първото частно автомобилно издание у нас – издаваният от Андрей Кожухаров седмичник БЕДА.
снимкr: архив на rallyxpress
През 2000 г., когато в. „168 часа“ отбелязваше своята кръгла годишнина, Мозли „говори“ на цяла страница, а после обърквайки Бранко с българин, му бе казал, че точно тази страница е единствената от издание в бившия соц-лагер, поставена в… рамка в крайградската му резиденция.
снимкr: архив на rallyxpress
Като всеки джентълмен, като всеки възпитаник на Кембридж, а и като юрист, който знае цената на дадената дума, България, макар и не край морето, а в Рила попадна за година в листата на WRC.
И то независимо от рязко променената обстановка (ротацията на календара) и бясната съпротива на френските отбори в първенството на конструкторите, които определено казваха и за това се пишеше – „България не трябва да има кръг [от WRC].
