ИМА НЕЩО силно и символично, че във втория ден на Арктик ни напусна 78 годишният Хану Микола, а в неделя 20 годишният Кале Рованпера (на снимката долу от motorsport.com) се разписа като най-младият лидер в шампионата на ФИА. Сигурно е, че с „летящият финландец“ се сложи край на митичната ера с автомобили от група „В“. А дали успехът на младия му сънародник не бележи началото на новата история в ралитата?
НЯМА АБСОЛЮТНО никакво съмнение, че поставяйки на импровизиран кантар традиционното шведско рали и първото финландско арктическо бягане, везната ще наклони рязко към първия зимен опит на Арктик. Второто състезание от сериите предложи всичко онова, което ФИА иска да има едно снежно състезание, нещо което от години не се случва при „швеците“ заради глобалното затоплянето, малкото сняг и консерватизма на организаторите да пазят ползваните от години форми на работа. С две думи Финландия е многообещаваща дестинация на WRC, Лапландия – идеалният терен за онова, за което мечтае всеки рали-пилот. Като се продължи и с идеалните зимни условия, а се завърши с крайно интригуващия пауърстейдж вчера, какъвто – дано да не бъркам – не е бил гледан поне в последните година-две. Не само заради почитта към своя пилот – починалият в петък Хану Микола, не и заради демонстративната подкрепа от страна на Париж, на церемонията по награждаването беше и самият Жан Тот. Пак не и заради разбираемото „рамо“ от площад Конкорд, мосю президентът на ФИА направи едно от малкото си интервюта на живо пред камерата на WRC+. Да се подсетим, че Тот не ходи на всяко рали, а през февруари 2020 съвсем ненадейно цъфна в Карлщад. Никаква случайност за човек, който си мери не само приказките, но интонацията и… дължината на изреченията.
снимка: motorsport.com
ЗАЕДНО С ШЕФА ОТ СЕУЛ… Мартин Ярвеойя (вляво) и Отт Танак, заедно с шефа на корейския тим, са получили специалните призове от управителя на област Лапландия Както протоколно се казва – работата е по-дълбока. И тя не е в полза на „трите корони“. Там, вероятно не разбирайки, че истинската привлекателност е далече по-нагоре и по- на север, твърде дълго седяха върху стари преспи и старата слава… … докато през миналия февруари по етапите не изскочи чакълът, който стана повече от снега и въобще заплаши Швеция от спиране на средата. Така че в края на краищата тази година световните серии спечелиха от загубата на Карлщад, но и в печелившото от ковид-пасианса Арктик рали Финландия имаше губещи.
снимка: motorsport.com
ЗНАЧИТЕЛНА ЗАСЛУГА… за да стане така интересно Арктик Рали Финландия има и 19 годишният Оливър Солберг. При това да си спомним, че неговото класиране в зимното рали бе едновременно двоен дебют: освен първо състезание с Хюндай i20 WRC, младият швед стартира за първи път с британския навигатор Сеп Маршал.
ОПАСЕНИЯТА, че Арктик ще се окаже най-бързото състезание в сериите и ще счупи рекорда на Швеция от 2020 г. се оказаха наполовина верни. 124.28 км/ч ще си остане рекордната средна скорост за миналия сезон, а зимната Финландия ще остане с 5.1 км под ления си вариант на Несте Ойл от 2016 г., когато беше отбелязан абсолютният скоростен връх в ралитата (126.61 км/ч, Крис Мийки, Ситроен DS WRC). Казано кратко – Арктик рали Финландия бе достатъчно бързо (121.60 км/ч), но не и за таи скорост, от която във ФИА така се боят и поставят по трасетата шикани от трактори, водни бидони, бали със сено и други „ограничители“. И все пак прогнозата, че на 31-километровата Сарьовари ще има най-висока скорост се потвърдиха 100 на 100. Сайтът на WRC отбеляза, че в един пасаж там, Танак е постигнал максималните 204.8 км/ч (за етапа средната му скорост е била 117.5 км/ч). Високите скорости тук се определяха от равния терен, дългите прави в етапите и бързите им и леки завои, както и новите гуми на Пирели Сотозеро.
И това пак се оказаха зрителите, които при всичките дигитални възможности, останаха пандемично ощетени за състезание, което може да се впише в десетте най-интересни ралита през последните няколко шампионата. Лесно е да си представи човек, какви биха били френетичните търпи от публика в такова вързано рали, в което обаче интрига в челото бе убита, още със старта от абсолютното превъзходство на Танак. За сметка на това имаше дебютни стартове (на Пирели, на бебето Оливър) и резултати (класирането на Рованпера), които сякаш бяха по-интересната част от снежния спринт и предвидимата след петък вечер победа на естонеца. Дали Арктик рали Финландия има бъдеще в сериите? Това е сигурно, без каквито и да е уговорки. Но точно както и с ACI Монца Рали на италианците, така и с полярното надбягване на финландците има едно тежко „обяче“. И при италианците, и при фините сега то е свързано с летните кръгове на шампионата, правени от двете страни. Свързано е и с очакваната евентуална съпротива на конкурентните страни, които надали биха допуснали по две ралита от шампионата в една и съща страна. За промотора да не говорим. Неговите интереси винаги ще бъдат към разширяването на територията на световното първенство. Което означава, че като финал и за ACI Монца Рали 2020, и за Арктик рали Финландия 2021 остава повече комплименти, отколкото реалности за място в календара.
Но това само при положение, че се запази сегашната схема, докато ФИА не направи „ремонт“ и на формата на първенството, подобен ремонт на този, който в момента сглобява в техническата сфера.
СЕГА ОСТАВА единствено да се надява [местния екипаж], че фотографи, маршали или… „ловци“ (промъкнали се зрители – бел. ред.) ще им помогнат да излязат от пряспата“, коментира Мадс Остберг вкаралият в снежната пряспа Фабия Ево 2 Виле Роукунен.“ Всъщност това се оказва един от големите минуси за състезателите във всяко рали, на което пандемията е тръшнала вратите за зрителите. В обичайно състезание, нито финландецът, нито преди него Себ Ожие, не биха останали на място повече от 2 минути, преди групите от фанатици да ги вдигнат на ръце и да ги поставят обратно на пътя. Чакайки своите спасители, седемкратният световен шампион бе засипан от сняг в продължение на повече от 22 мин!
снимки: стоп-кадри от wrc+
САМ ДА СЕ ПРЕКАРАШ… Виле Роукунен се опитва да опази траекторията си, подпирайки снежната тараба (горе), на засяда и пилотът излиза от Фабия-та, за да потърси фотографи или „ловци“, които да му помогнат (в средата), преди хронометрите да му навъртят голям „бонус“ за престоя (долу) Впрочем обичайното „подпиране“ във високите 1-1.16 метра снежните парапети, очертаващи трасетата на скоростните етапи, не е било виждано поне от зимата на 2018 г. в Швеция, когато там още падаше сняг. В Арктик се оказа, че тази тактика на оцеляване, ако автомобила тръгне с вратите напред, е добре позната на скандинавската армада, но много по-малко на южняците от колоната.
снимка: motorsport.com
РЪЧНО СНЕГОПОЧИСТВАНЕ… Адриан Фурмо, обвит от парите на своя дъх, е спрял с отриването на Фиеста-та, попаднала в снега край скоростния етап (горе). Теему Сунинен описва коректно десен завой в улея от бели банки, успявайки точно да балансира между лявото и дясното снежни ограничения. Точно добре премереният баланс за мястото на автомобила в снежната траектория и спасителното подпиране – видя се добре и през трите дни – и дебнещият всички не-скандинавци капан на снежните банки, бяха един от залозите и за оцеляването, и за победата под Северния полюс.
Ожие, Адриан Фурмо (Форд Фиеста Рали 2 Мк II), Лоренцо (Атила) Бертели и за още поне петима от южняците този капан щракна, за да изяде време и класиране в състезанието.
