ПОСТИЖЕНИЯТА на участващите в 53-ото издание на Сърбия Рали екипажи в отделните етапи, може да видите в секция „резултати“ на официалната страницата на състезанието ТУК. (горе, вляво на страницата, селектирайте 53-о Сърбия Рали)
ТОВА, ЧЕ ДВУКРАТНИЯТ шампион на България Мирослав Ангелов и неговият навигатор Георги Гаджев, с когото пилотът на Мегапорт Рейсинг си осигури титлата през 2019 г. ще са новите-стари шампиони на България едва ли някой се е съмнявал. За онези, които в това виждаха едностранчиво и единствено си обясняваха това със силата и качествата на „ево-то“ нещата бяха от прости по-прости – има кола – печели. Отгоре на всичко – у нас няма достойна конкуренция… Така че как пак да не е шампион? Отвъд тези заявявани през ръка твърдение обаче има два факта, единият от които сайтът с новините в българския автомобилен спорт вече е сочил: проблемът не е на Миро Ангелов. Проблемът е на спорта като цяло, защото от времето когато караше „Света Троица“ – Димитър Илиев, Крум Дончев и Петър Гьошев, в нито един сезон не е имало приблизителна равностойност на техника и пилоти. След онези години, тези „на úманетó“, в българските ралита не се помни дву- или трибой за титлата. Така е, стига да се подсетите, че и тримата големи уцелиха време, в което държавата бе добре. Нямаше кризи, нямаше пандемии, перспективите за спорта, не само не изглеждаха, те направо си бяха розови. Така че съжаленията и всичките упреци не трябва просто ей-така да се джиросвани на сметката на пилота от Мегапорт Рейсинг. Още цяла камара въпроси и възможни отговори следват от всичко това, а най-важният от тях е каква е стойността на националната титла и какво друго, освен БГ-престиж дава тя. Всъщност този въпрос си е все толкова актуален от дълги-дълги години, много преди Ангелов да прекрачи от картинга в ралитата…
снимка: борко турудич/сърбия/#botphoto
ПО-СИЛЕН ВТОРИ ДЕН, ПИЛОТЪТ МАЙ СЕ Е СЪБУДИЛ… Ако през 2019 г. Мирослав Ангелов така и не хвана ръка от победителя Душан Боркович, през тази есен пилотът на Мегапорт Рейсинг не само успя на два пъти да бъде по-бърз, но дори имаше и шанс да победи съперника си. „Изпуснах го…“, не без съжаление обяви Ангелов в средата на неделния ден. Така или иначе в края на годината той и Гаджев ще получат купите си за генералното класиране за втори пореден път и ако с нещо много различно от предишни години ще запомнят сезон 2020, това е „шорткъта“ на досегашните рали-първенства. С няколко думи – пандемично най-краткият шампионат в цялата история на българските ралита. Погледнато статистически, би следвало да се приеме, че третата си титла Ангелов спечели и най-бързо, и най-лесно: три ралита, три победи. Точно поради тази причина за неговата програма и тази на Моторспорт Академията на Гьошев в Твърдица, състезанието във Врнячка Баня имаше особено значение. Най-малкото, защото година по-рано, Ангелов отново бе надигран от Душан Боркович, като тогава българинът не успя да вземе дори и един от скоростните тестове. „Искам да го притисне [Боркович] още от първата отсечка – планираше преди старта Гьошев. – Трасето е хлъзгаво и, ако [Миро] – може и да не му я вземе, а само е близо до него. Това ще е много силна психологическа атака.“ Ден по-късно нещата можеха да бъдат сведени до елементарната схема: лесна титла, но и лесна загуба на Ангелов в Сърбия. Леснотия за титлата, защото във Врнячка Баня беше достатъчно да дължи Йордан Атанасов/Ангел Башкехайов (АРТ Моторспорт, Мицубиши Лансър Ево 9) на комфортна дистанция зад себе си, за да е наясно, че ще завърши неделята отново като държавен първенец.
снимка: душан боркович прес и rallyxpress
ДАДЕНА „СПЕЦИАЛНО“ ЗА САЙТА… След двете изцепки на екипажа, Душан Боркович гледа начумерено (горе). Адриана Боркович (клекналата със смартфона), която е мениджър и пресаташе на своя съпруг, прави снимка на автомобила, която по-късно „специално“ ще разпрати до сайтовете. Така че сръбското рали повече изглеждаше тест, в който Ангелов и Гаджев трябва да покажат скорост в конкуренция с две румънски „ево-та“ – на баща и син Гъртофан, но най-вече с победителят от 2019 г. Душан Боркович.
„Ми ни сме возили рели – коментира за RallyXpress преди старта колегата, а от две години навигатор на Боркович Игор Маркович. – …[Душан] вози тръку [WTCC], няма да возим сръбски шампионат… нищо! Перво е рели…“
Връщайки се година назад, когато Боркович не остави и ръка за българина, трябва да си припомним, че за старта на Сърбия Рали пилотът бе изкарал точно 3 седмици при унгарския си препаратор, за да му пасне „ер-петицата“…
снимка за rallyxpress: атанас марков
ПОЗНАЙ КОЛКО КУПИ ЛИПСВАТ… Георги Гаджев и Мирослав Ангелов заедно с всички награди от Сърбия Рали. И все пак наборът им не е пълен…
Сега обаче нещата бяха различни и фактът, че Ангелов е можел да заложи на психологическо си предимство, се потвърди още на първата скоростна (Станишици), а после и в реверсивният ѝ вариант. В двете преминавания на това трасе – коварно и оказващо се решаващо за Сърбия Рали, Боркович на два пъти бе на ръба от отпадането (пак виж ТУК и ТУК). „Освен, че е много бърз, освен че знае етапите наизуст, оказа се и… нечуплив!“, коментира Фабия-та на Ниш-Петрол българинът. След двата удара Боркович влезе в сервизната зона почти разкован (Гьошев: „Воланът му е на една страна, задната дясна е отлепена от джантата, колелото е на една страна…“), но не само завърши съботата, но и дръпна още пред Миро. Каква е причината Ангелов да пропусне сгодата и да атакува от самото начало, от екипа му не са коментирали, докато самият пилот се жалеше от… хлъзгаво трасе, от направена грешка на висока скорост и други фактори извън кокпита… Нещата се промениха през втория ден. Но тогава Боркович вече беше недостижим (въпросът е дали умишлено не бе свалил темпото умишлено!), а Ангелов му открадна последователно два етапа. На финала в Шумен Ангелов каза, че за Сърбия ще бъде раздвоен – победата там или залога за гарантиран трети успех ще е определящ. Което може да се приеме и като грешна постановка, усилията за второто биха били много по-малки. „Не мога да мисля за каквато и да е атака с тази техника – коментираше в края на съботата Данчо Атанасов. – Разликите [в колите] са огромни… Но ще се възползвам, ако ми се отдаде случай да натискам и той има проблеми…“
снимка: борко турудич/сърбия/#botphoto
ЕТО, ЗА ТАКАВА ЕЗДА, СЪБРИТЕ БИЯТ „КАПУ У ЗЕМЮ“… Данчо Атанасов е изцедил всичко от ветерана, показвайки на публиката зрелищно преминаване през този десен завой!
Във Врнячка Баня варненецът вече бе стигал два пъти до второто място. И все с това Мицубиши, което не знае годините си. Затова и не толкова постижението (третия подиум тук), колкото здравото и страхотното атрактивно каране, което караше местни фенове… да си хвърлят обувките! (виж ТУК)
На върха за българския шампионат нещата бяха и прости и ясни, така и се развиваха до края на тези 12 скоростни теста и техните 150 километра. Но истинската интрига бе зад гърба на Ангелов и Атанасо. Прекалено малки разлики деляха трите Пежо 208 R2 на екипажите в RC4 – Дилян Станков/Йордан Йорданов (Булсим, 75.6 т.), младият Денис Станчовски/Явор Брънков (Автоцар, минус 13.2) и Никола Мишев/Янаки Янакиев (АРТ Моторспорт, минус 25.8 т.). В края на Сърбия Рали Станчовски и Брънков спечелиха направиха най-доброто си класиране в международно състезание, завършвайки първи до подиума, взеха титлата в класа и в българската конкуренция финишираха трети. А ако в правилата за 2020 г. все още беше валидно действаше и класирането за 2WD, то двамата трябваше да са и БГ-първенци в тази престижна, но незнайно защо отпаднала от регулациите класация… Странно е лишаването на първенството не от друга категория, а от реално най-яката конкуренция в шампионата през последните няколко шампионата! За тандемът от Панагюрище обаче победата беше истинско чистилище, след като още във втория етап едновременна грешка на съдии и времеизмерване във Врнячка Баня не бе пратила екипажа на позиция, която обезсмисляше цялото рали напред – 26-о място, с време… 26:01.5 мин! След намеса на българския представител в състезанието Пламен Иванов неправилно изчисленото и вписано време, бе коригирано и младежът се върна на онази позиция, която реално си бе завоювал с изключително силна езда още от самото начало.
снимка: rallyxpress
ПРЕЦИЗЕН НАВИГАТОР С ТОЧНИ СМЕТКИ… Явор Брънков се е усмихнал, след като неговите изчисления са се оказали верни, а фрапиращата грешка на съдии и времеизмервачи в Сърбия е отстранена – екипажът не само кара силно, но и е на точното място в касирането. „Оказа се, че едновременно е направена грешка и при съдиите, и при времеизмерването – обясни за сайта с новините в българския автомобилен спорт Пламен Иванов, шефът на комисия рали в АФБ. – Въпросът бе решен точно и коректно, но след обяснения и изясняване на фактите в продължение на половин час… Важното е, че беше намерено точното постижение на момчето…“ Което е по-важното за Станчовски, благодарение на корекцията той минава с 19.4 сек пред екипажа на Булсим Дилян Станков/Йордан Йорданов (Пежо 208 R2). Ако не беше зверският гаф на сърбите, трябваше да се види истинския сблъсък на две предварително ясно определени тактики за Сърбия Рали, с които Станчовски – баща и син и Станков смятаха да спечелят.
снимка: rallyxpress
БАЩИНСКА ПРЕГРЪДКА ЗА МОМЧЕТО… Най-после Денис е усмихнат! Двама от панагюрския клан Станчовски са щастливи – тактиката на Димитър Станчовски и изпълнението ѝ от Денис е сработила (горе). Успех за най-компактният тим – екипаж, мениджър и двама механици, стигнали до титлата за 2020 г. Сливналията, който за последно бе шампион в категорията след победа на финала в Ужице през 2016 г., можеше да кара спокойно и без рискове, за да си осигури първото място. Точно обратното планираха панагюрци – агресивно и с пълно раздаване от самото начало, разчитайки, че притискайки Станков, той ще сгреши. Което всъщност и стана, особено след като в четири от шестте теста (за българска конкуренция), младежът се бе класирал категорично пред съперника си. Че агресивното и бързо каране на Станчовски си каза думата е факт, който няма как да бъде подминат. Но също толкова вярно е, че и Станков много лекомислено не отчете предупрежденията на сръбските колеги за коварните бордюри на Станишици (пак този кошмар!). В един от тях той строши джанта и счупи диск, преди да преобърне колата, опитвайки, с илюзорната надежда да „оцелее до сервиз“, да се добере, ползвайки ръчна спирачка…
снимки и колаж: rallyxpress
ЗА 19 СЕЗОНА: ПИЛОТ, ДВЕ ТИТЛИ, ДВАМА НАВИГАТОРИ… Левен Ризов и баща му – бай Риза, позират на финала на сръбското рали. Сега бившият навигатор, с който преди 19 г. Левент спечели първата си титла в А6, е неговият мениджър (горе). Втори в историята – след Илия и Пламен Чубрикови – Илия и Пламен, Левент и Риза се оказаха втория тандем от баща и син, делили един автомобил. Факсимилето е от годишника АС 2005, в който са представени фамилните екипажи в националното ни първенство (в средата) Селфи за новите първенци – Добрин Абрашев снима със смартфона си, за да запечата момента от успеха на двамата в Сърбия. Дори и да не бяха отпаднали, а да бяха спечелили състезанието за RC3, Прокурора Емо Денев и неговия несменяем партньор в Клио-то Богомил Ненов (Мегапорт Рейсинг, 55.2 т.), още преди Врнячка Баня имаха минимални шансове срещу рестартиралият кариерата си в спорта Левен Ризов и Добрин Абрашев (Мотоспорт Т-Н, Хонда Сивик, 79.8). Само с два екипажа в Сърбия Рали, за категорията се печелят едва половината от всички точки. А това означаваше, че двамата от добричлийския тим могат да разменят победа срещу титла. Проблемите с Рено-то обаче лишиха Ризов/Абрашев от подобна размяна, които си завършиха състезанието, докато екипът на Денев си замина, пестейки няколко часа по пътя към Търново.
снимка: борко турудич/сърбия/#botphoto
ТРИ ИНДИВИДУАЛНИ, ЕДНА СЕМЕЙНА ТИТЛА… За около година Пепи и Любка Йорданови успяха да докажат, че не само „конете“, а и да знаеш как да ги контролираш дава желания резултат. „Иначе как с този Хюндай можех да взема 7-о време на спускането на 9-километровата Жупа?“, коментира доволен от показаното бившия ко-пилот на Крум Дончев. Пепи е два пъти шампион като навигатор, към което сега прибави и титла за пилот. Драма с техниката и условията на играта към първата семейна титла трябваше да преживеят от събота вечер до неделя след обед Пепи и Любка Йорданови (Ботевград, Хюндай i20 Купе). В RС5 също имаше два екипажа. Йорданови и сливенските син и баща Попови (Хоби кар, Ситроен Саксо), като авантажа беше от крехките 6 т. бе за семейството. Но i20 се сдоби с проблеми преди първия сервиз и за Йорданови нещата не взимаха добър обрат. Това обаче само до момента, в който бобината на сливенското Саксо не дефектира (по-късно се оказва, че е повредена и бензиновата помпа – бел. ред.) и Попови отпаднаха. Това обаче беше временно, защото залогът и за Виторио Попов бе голям – 6 т. се компенсираха и само от рестартиране на състезанието, така че след нощна сръбска помощ, момчето се появи на старта в неделя, макар и само за да запише финал във Врнячка Баня.
снимка: борко турудич/сърбия/#botphoto
БЛАГОДАРЕНИЕ НА СРЪБСКИ КОЛЕГА… Виторио и Христо Попови се пуснаха по системата за рестартиране на участието си в Сърбия Рали, след като им помогнаха да се ремонтират и бобината, и бензиновата помпа. Много е вероятно, ако сръбските организатори се усетят овреме догодина, на добричлиите Николай Кортелов/ Наско Цонев (Мотоспорт Т-Н, Ситроен С2), да поднесат специален приз. Този екипаж си го е заслужил отвсякъде, защото без да гонят призови места, двамата нямат пропуснато състезание в Сърбия. „Винаги караме тук, няма значение, дали това е за [наше] първенство или не!“, категорично е твърдял пилотът.
снимка: борко турудич/сърбия/#botphoto
НЯМАТ ПРОПУСК В СРЪБСКО… За каквото и да е валидно Сърбия Рали, Кортелов и Цонев са на старта му…
Единствените, които не бяха ангажирани с шампионски сметки, тактики и борба за титла, а караха скромно в името на спорта, заради самото участие в стойностно и с международна конкуренция рали, бяха Георги Радев и Светлан Радев (Дианел, Ситроен С2 VTS).
НА ВХОДА НА сервизния парк ме посреща сръбски колега, с когото се знаем от времето, когато той редовно идваше на Албена. „Моля те, поискай от директора един лист със заявките! И не казвай, че аз съм го искам…“, започна колегата, много преди традиционните сръбски поздрави. Честно казано бях изненадан! Цели 17 години, с едно прекъсване от 3 старта, с огромно удоволствие съм отразявал Сърбия Рали – от Белград, през Байна Баща и Тар, през Ужице до Врнячка Баня. И това винаги е било с всичките необходими за работата на пресата условия. Без никакъв лукс, но по задължителния за европейско състезание протокол. Но в 53-ото издание разбрах, че всяко добро рали, може да пропадне рязко надолу в организацията. И то не, защото след 52-минутен разговор с швейцарката мадам Контат, представителка от ФИА, на бърза ръка преговорихме списъка с минуси и липси… Не и заради общото мнение на мнозина от билите тук предната година, че нещата не са направени по същия добър начин. Наистина ще е любопитно „да се хвърлят няколко очи“ върху оценката на ФИА наблюдателят г-н Миха Левеч от Словения. Неговите оценки биха били изключително интересни! Сръбския колега („Молим те, не пиши моје име!!!“) ми напомни един стар филм на Емил Костурица – Валтер брани Сараево. За да каже, че така се… пази информацията за ралито. Факт, че на официалното откриване имаше един-единствен (!!!) стартов лист, който всеки снимаше с телефона си. „Резултатите са на сайта, няма да ги печатаме!“, хладно, но категорично обяснява силно ангажирана с движение нагоре-надолу млада дама от щаба на Сърбия Рали. Окей, важи! Само дето в HQ мрежата работи точно като партизаните на Маршал Тито: нито знаеш кога ще се появят, нито колко ще останат.
снимка: rallyxpress
АМФИ-ТЕАТРАЛЕН (!) КАТО „PRESS-ROOM“… С биещо Канго и само с един контакт за електричество, но с Wi-Fi, която мрежа работи когато и колкото си реши сама. На малката снимка – посоката, в която е амфи-Театъра, но не и пресцентъра За трите дни от сръбските колеги нито един не се появи в залата, за да се възползва от „възможностите“ на топографската точка, наричана (но не посочена никъде!) „press-room“. Явно знаеха предварително, че няма никакъв смисъл да бъдеш в Амфитеатъра на факултета по ресторантьорство и туризъм. А там, майстор с огромно вибриращо Канго (на пълен работен ден), монтираше кондиционери и в събота, и в неделя. Лично моето обяснение е, че от момента в който Игор Маркович заряза прес-офиса на състезанието, за да е со-возач на Боркович, нещата „со щампу“ се отекоха..
снимка: rallyxpress
СЪС СТАНДАРТИТЕ ОТ ПРЕДИ ГОДИНИ… Част от акредитираните журналисти в залата на Белградски Панаир работят, за да публикуват последните новини от Сърбия Рали (2010 г.) И за да няма съмнение, че проблемът е единствено за зарязаните дори и вай-елементарни условия за медиите, да допълня, че останах поразен от един факт: преди награждаването домакините нямаха… задължителният закрит парк, който се намираше на 60 м от сервизната зона. Но така и си остана… пуст!!! Дали на господин Левеч това му е направило впечатление? Каквото и да правят българските фенове, не могат дори да се доближат на сърбите, чиято публика заслужава най-големите уважения от пилотите! Заради тези емоционални зрители винаги яко съм завиждал на сърбите, а неколцина наши състезатели, каквото и да става, искат да карат в това състезание! Защото се усещат истински артисти, играещи пред зрители, които възторжено аплодират майсторската езда. Представете си тези хора, отишли кой и да е тест („бързинац“) и блокирани от полицията далече преди времето, за да заемат безопасните места край завоите. И целия този аванс за затваряне на достъпа до етапите – по изричната разпоредба на директора на ралито! Защото през всичките тези години на работа в Сърбия, не само не съм срещал какъвто и да е проблем с полицаите, а точно обратното – винаги с уважение и разбиране за работата на спортните новинари.
Нещо повече – при полицейските изцепки у нас (последната – от Шумен – виж ТУК), винаги съм ги пращал, за да вземат уроци от своите сръбски колеги.
Нареждане за затваряне, което тази година се стовари не само на главата на колегата Атанас Марков, но дори и Стоян Радев-Джипси. Човекът, който в продължение на дълги години делеше опита си с братята сърби, сега не бе допускан до етапите, въпреки оставащите повече от 40 мин. до крайния час и спиране на движението. Всичко това ме подсеща, че веднага след ударите на янките върху Сърбия, а и много преди това, в ралито нашите се представяха с две-три „роти“ – между 20 и 25 участника. Сърбия Рали напълно заслужаваше (и сега, разбира се!) да бъде подкрепяно в европейските класации. И пак поради тази причина, пак години назад, от ФИА пращаха за наблюдател покойният Георги Янакиев, а домакините правеха състезание, което имаше всичките дадености да бъде от топ-ниво. И де не си мислите, че Жоро Янакиев е правил компромиси? Точно обратното и тъкмо заради това Сърбия Рали и в Байна Баща, и на Тара, и в белградските панаирни палатите или и в Ужице, беше истински квалитетно състезание.
снимки: rallyxpress и курти куртев/сливен
В ГОДИНИТЕ НА СРЪБСКАТА КВАЛИТЕТНОСТ… (горе, 2005 г.) Преди началото на първия скоростен етап Жоро Янакиев лично проверява радиовръзките и рали-контрола на Сърбия Рали. (долу, 2003 г.) Пребройте сами българските участници в 36-ото Сърбия Рали, но с уговорката, че има 3-4 екипажа, които още са при автомобилите си в закрития парк. 
