В КАЛЕНДАРА на автомобилната ни федерация такова състезание не е отбелязано, то не фигурира в националните регулации, както от цялата схема на спорта отсъства и таченото допреди години и част от структурата на БФАС обединение на ветераните. „Защо федерацията ни пренебрегва? Защо и ние [като обединение] да нямаме правото на един глас в тези общи събрания?“, пита се Иван Дончев (на снимката). Припомняме, че допреди петнадесет години във федерацията имаше и секция на „ветераните“, но и тогава знаенето и моженето на заслужилите „беловласи“ беше ползвано от време на време и само по повод. Дали Иван Дончев все пак не е прав? Историята не започва от вчера… А който не знае историята си, няма начин да научи своето бъдеще.
НЕОБИЧАЕН СТИКЕР с надпис Рали Стара Река 2018 и проекта за възпоменателна значка получиха близо 30 автомобилни български състезатели от златното поколение на този спорт у нас. Пилоти, навигатори и механици – все майстори на спорта, които преди три-четири десетилетия правеха този спорт, но така и нито за миг не се надуха със самочувствието, че са големите артисти на националната бензинова сцена. А всъщност, макар и да не бяха титулувани като главните герои на този спорт, многохилядните фенове (тогава по български наричани запалянковци!), без интернет, без фейс, месинджър или скайп знаеха дори и най-дребните подробности за спортните им постижения. Защо в Кипилово? Защото организатора на сбирката – 73-годишнят сливенски пилот бай Иван Дончев намери най-емоционалните точки. И селцеето, и разположената надалеч скоростна отсечка Стара река са част от бляскавото минало на ралитата. Но тези точки са и харизматична част от сегашните ралита, а Сливенския регион – категорично и без каквото и да е колебание – най-автомобилният част от страната. Къде на шега, къде наистина си е вярно, че в Сливенско дори и обикновените таксита са с… ролбари! Ако Иван Дончев бе двигателят на ветеранската сбирка, то идеята изцяло принадлежи на друг легендарен пилот от близкото минало – Георги Гераджиев-баща, подсказал че подобно събиране не е желателно,а е задължитеелно.
снимка за rallyxpress: личен архив на николай ганчев-ганди
МАЛЪК СУВЕНИР ЗА ГОЛЯМАТА ПОМОЩ… Румен Давидков-Пастора, връчва моделът на една Ланча Делта Интеграле и ключодържател с гума Пирели на Иван Дончев. „Той ми даде четири нови спортни гуми в тежък за мен момент преди състезание… И не ми поиска една стотинка! Не се забравят такива жестове, бай Иване!“ „А датата сам определи Демир Иванов, лека му пръст – категорично заявява домакина. – Беше две седмици преди да отиде на фаталния за него лов, като ми каза – дай на Иванов – по старому… Така и не го дочака и не можа да седне заедно с останалите колеги…“ Но бай Иван си е такъв още от времето, когато в ралитата и пистите се раздаваше без да пести нищо нито от себе си, нито от автомобила! Хвана се с идеята на Герата и с дата на Демир и направи невъзможно, събирайки около трапезата в хотел (не по азбучен ред, не по старшинство, не по заслуги!): Николай Мончев, Светослав Дочков, Румен Давидков, Бойко Игнатов, Иван Тонев, Николай Николов, Стоян Апостолов, Димитър Станев, Димитър Киров, Драгия Драгиев, Валентин Димитров, Николай Христов, Николай Ганчев-Ганди, Борис Ангелов, Валентин Антов, Димитър Георгиев-Полицая, Николай Джанбеков, Николай Станчев, Рад Узунов, Гриша Иванов.
снимка за rallyxpress: личен архив на николай ганчев-ганди
СЪБРАХА СЕ… Всички участници в първата ветеранска среща в Кипилово. Годините не се пресмятат, а изминатите спортни километри сигурно биха стигнали да се стъпи на Луната.
Все имена, които са игралите ролята на първите „метачи“ по специалните етапи в историята на БГ-автомобилния спорт, но младите не са ги чували, да не говорим, че не знаят точно колко много им дължат за добре „почистените“ траектории. Как се променят времената! Много бели коси, много години и килограми, но все същата всеотдайни чувства към спорта! Променени са не само фигурите и фризурите. Промени са разговорите: няма нервност, няма предстартово напрежение, няма за това кой и как е направил бегачката и раздувките около състезанията… Сега край бумтящата камина на хотел Александрина повече се чува: „Абе, как се казваше този, дето…“, „Ей, Иване, помниш ли на Златни как…“, „… а, той сега е встрани от спорта…“ или „…добре, че беше Стоян Апостолов, че помпата на буса, връщайки се от…“ Все спомени на беловласи хора, чиито дланите не са спрели да ги сърбят за спортен волан и само да им кажеш, ще хукнат пак да обуят гащеризоните и да стегнат коланите, че да видиш ти как се дава „газ до ламарините“.
За серпентините и вързаните завои на Стара река – трябва ли да говорим?
ДОМАКИНЪТ на първата ветеранската среща Иван Дончев е категоричен, че желае в близко време, точно на площада в Стара река да бъде издигната плоча на всички онези състезатели и деятели на автомобилния спорт, които през годините на напуснали колоната. „Не искам да правим фондове, искам да споменем тези хора, на които дължим много заради любовта им към [автомобилния] спорта“ – обяви, с трудно скриваща сълзите си емоция обяви пред бившите си съперници и вечните си колеги от състезанията бай Иван Дончев.- А една от най-големите купи и награди заслужава з.м.с. Радослав Петков, защото той е помагал на всички! На кого не е помагал той? За него ще има специално изработена голяма купа!“
:: Макар и да отсъстваха по уважителни причини, Георги Гераджиев-старши и Райчо Сергиев, вече се обмисля и датата на следващото събиране на „старата гвардия“. „Или планинско Сливен или Рали Сливен – направи уточнение за сайта с новините в българския автомобилен спорт Райо Сергиев. – Хем да гледаме състезанието, хем по топло време да си раздуем като хората!“
