СПИСЪКЪТ на традиционни състезания, които допреди години се маркираха като „класика“ за скоростното първенство, бе открит от Правешки връх (2008), последвано от Търговище (2009), Самоков и Рудозем (2010), Своге (2011), Габрово (2014), Панагюрище и Шипка (2016 г.)
МОЖЕ БИ ЗАГЛАВИЕТО е неточно и както изглежда в него излишното е въпросителният знак. Публикуваният на 18 декември 2018 г. Календар за състезанията на БФАС (сегашната версия 1) през този сезон сочи, че планинският шампионат ще е минимализиран до 4 кръга. Впрочем същото е и с още други две от четирите класически дисциплини – с пистата, със спринта (дали е случайно?). Така че осемте състезателни дни между първата квалификация и новия шампион ще има някакви си 146 дни. От планинските са отказани и в Календар 2019 отсъстват Благоевград и Кюстендил, а от пистите – Дракон-а и гръцката Серес.
За първи път от 1993 година
това планинско първенство
ще е едва с каре състезания!
До тази година, листата с пет старта, преди 26 години това се смяташе за истински анти-рекорд, който обаче вече исторически е коригиран. Което по никакъв начин не означава, че истинският рекорд от 11 събития в планинското (2008 г. – Благоевград, Своге, Търговище, Габрово, Кюстендил, Панагюрище, Шипка, Самоков, Пещера, Сливен и Шумен) някога ще бъде повторен. А и този си рекорден календар надали е рационалистичен и необходим.
снимка: цветомир димов/rallyxpress
“С ВРАТИТЕ НАПРЕД”: КЛАСИКА ПО КЛАСИЧЕСКОТО СВОГЕ… Ясен Попов описва един от красивите завои по трасето в Искърското дефиле.
Мемориал Валери Великов (Шумен, 6/7 април), Българка (Сливен,1/2 юни), Раховец-Лясковец (Горна Оряховица, 13/14 юли), Шипка-Дамасцена (Казанлък, 30 август/1 септември).
Но дали след единадесет месеца, през идващият декември управата, със същото безпардонно самочувствие, ще си премести портфейла от единия в другия джоб, ако от карето изчезне още един от домакините и се зададе новата корекция на антирекорда от 1993 г.? Това не е просто някакво твърдение, а резултат на внимателния анализ на най-доброто и прогресиращо от автомобилните ни първенства през последните 10 сезона. Проследявайки развоя на планинските от 1993 г. насам се натрапва две тенденции от последните 3 години: да намаляват планинските състезания и, но и линията, шампионатът, в който няма скандали и интриги полека-лека да ерозира по нашенски (дали е случайно?).
Подробностите виж ТУК
снимка за rallyxpress: александър спиров/apix
ИДЕАЛЕН ВАРИАНТ ЗА ДОМАКИНСТВО… Ведомственият път на Асарел-Медет в продължение на години пестеше време, формалности и поддръжка на домакините на планинско Панагюрище. Така беше, докато верният на спорта меценат и спонсор на автомобилния спорт в града проф. Цоцорков бе сред живите. (на снимката) Румен Дунев води своето Мицубиши към последния пасаж от завои към Асарел Медет.
Преди пет години годишният анализ за това първенство даде на тогавашния отговарящ за планинските Стефан Драганов често използваният сега аргумент, че това е
първенството, което държи
най-високото равнище, но и
също още привлича пилоти.
Доказани твърдения, които в БФАС така и не бяха анализирани никога, но и не се зачитаха в написаното от сайта с новини в българския автомобилен спор. Каква е тенденцията? В офиса на бул. Тодор Каблешков много отдавна и много лесно биха могли да я открият, стига повече да следяха за шампионатите във всичките им аспекти. Не само в спортно и техническо отношение.
САМОКОВ ВЕЧЕ притежава огромен опит от устройването на големи национални и международни състезания (включително рали България), за да бъде несправедливо пренебрегвано за място в два от шампионатите – този за планинските изкачвания и рали-спринта. Още повече, че и общината и местният клуб са домакинствали на планински от (до 1986 и от 2006 до 2008 г.) и на първия официален спринт през февруари 2014 г.
Опасността е, че полека-лека планинското влезе в коловоза на загърбените ралита, тресящите се от скандали писти и подмятаният из цяла България рали-спринт. Защото за 26 години от листата с организаторите са излезли осем състезания (плюс последните по дата две събития), а други две са влезли мимолетно, за да бъдат набързо забравени. И за същото това време се е появило само едно ново планинско –
безрезервно подкрепяното
от управата на федерацията
и дублиращо и име, и регион
Шипка-Дамасцена. Истината не позволява да се пропусне, че каквито и да са проблемите от и около това събитие, неговите домакини са се доближили най-много до европейските стандарти. При това само за някакви си четири години!
снимка: цветомир димов/rallyxpress
ЛОШО ЗАМИСЛЕНО, ЛОШО НАПРАВЕНО… Планинско изкачване… по надолнище! Това бе едно от безумията на Правешки връх, след което иначе разединените пилоти се изсипаха в редакцията на тогавашния Авто-Труд, за да искат възмущението им от състезанието да стане публично достояние. За кратко, при това като първото като кандидатско, в календара „танцуваха“ пловдивското Марково (на АСК Форд-България) и съмнителният във всяко едно отношение експеримент с Правешки връх (АСК Интерспийд-Нова генерация). Три от деветте изчезнали състезания (Търговище, Габрово и Шипка) спряха заради състоянието на трасетата. Пътищата там са станали трудни за ежедневна употреба, камо ли за състезания.
снимка за rallyxpress: курти куртев/сливен
ПРЕДИ ОКОНЧАТЕЛНО ДА СЕ СКАПЕ… Финалът на планинско Търговище 2002 г. До окончателната разруха на пътя към финала остават 7 години и по традиция на Циганския завой тълпата от фенове не може да бъде пресметната! Има път – има състезание… Панагюрище, което пък разполагаше с идеалното трасе от старта до финала (ведомственият път на Асарел-Медет) вдигна бяло знаме (а след това пропадна и рали-спринта, защого Царски определи наказанията си като нелегитимни и отказа организацията на състезанието) заради починалия меценат на автомобилния спорт в града проф. Цоцорков. Какви обаче бяха причините Самоков и Своге да отпаднат? Дали повече финансови или административно-спортни, или лични доводи, или комбинацията и от трите (дали е случайно?). Последните два отказа на АСК Диамо за организирането на Благоевград и Осогово са
причините и тежките аргументи,
надлежно изложени в нарочно
писмо от Гошо Стоянов до управата
И ако до тук нещата изглеждат ясни, логични и мотивирани, то едва ли има защо да говорим каквото и да е за планираното и проведено като абсолютен спортен фейк планинско Рудозем (19/20 юли 2010 г., трима регистрирани пилоти!!) и безуспешния експеримент с Правешки връх… След всичко казано дотук и спестявайки дузината конспиративни теории, едва ли може да има каквито и да е съмнения, че кривите на двете тенденциите, плавно и системно водят надолу. Само за две години броят на автомобилите от т. нар. „кралска класа“ се увеличиха двойно, конете им скочиха тройно, а и дори в по-ниските класи мощността се качва бавно, но сигуно. Да не пропуснем да отбележим, че мощността и скоростите на колите скачат, но нищо не се променя около безопасността на трасетата.
снимка за rallyxpress: александър спиров/apix
НА ШИПКА ВСИЧКО Е БЕЗОПАСНО… Домакините на Шипка-Дамасцена печелят бонуси и от сдвоените мантинели на Шипченския проход, които освен европейски намерения гарантират и сигурността, особено на пилотите с най-мощните автомобили, като двукратният шампион Юли Телийски.
Стефан Стоев (АРА Мотоспорт): „Преди, колкото по-бавни автомобилите, толкова по-малко се мислеше за безопасността. А вече задължително се искат и мантинели. Преди „големите“ (пилотите на мощните автомобили – бел. ред.) искаха, ние, по-бавните – „Аре бе, сега, капризи!“ Има места, на които няма как да се прави състезание без мантинелите, за да не кажа, че двойните [мантинели] са безусловно задължителни.“
Така че търсенето на нови локации трябва да започне много скоро, защото от всички изброени състезание, със задължителните (и не само заради европейските стандарти), двойни мантинели в сегашният шампионат разполагат на Шипка-Дамасцена.
ДВЕ ОТ ЧЕТИРИТЕ състезания в календара през този сезон – Шипка-Дамасцена (пътят в Шипченския проход е в схемата на АПИ в най-голяма степен и Раховец-Лясковец (общински път) могат да бъдат повече от спокойни за трасетата си. Проходът към Столетов няма начин да остане в лошо състояние, а общината в Лясковец направи подновяване на настилката до финала на състезанието неотдавна. Също извън регулациите на АПИ е и пистата на Мемориал Валери Великов в Шумен, пътят на която принадлежи на Природен парк Шуменско плато. И ако за първите две от тези три състезания подготовката на за националния шампионат е повече в чистене, метене, кастрене и миене, то в АСК Стари столици вече четвърта поредна година разчитат на общинското предприятие за пътни ремонти, за да се попълват разбитите от зимните месеци участъци с асфалт и/или бетон. В същото време големите проблеми с трасето на сливенското Българка са вече „зад първия“ завой и не е ясно кога и дали изобщо пътят, стопанисван от пътната агенция няма така да цъфне и върже, че към Сливен да присъедини към габровското Узана.
снимки за rallyxpress: христо димитров/габрово
НЕРАДОСТЕН ПЕЙЗАШ, НЕРАДОСТНА НАСТИЛКА… За последно класическото планинско Узана бе част от чаканите събития в националния календар преди четири години. Сега разрухата на бившия пансион, в двора на който бе част от сервизната зона е пълно (горе). Триптих от кадри на състоянието на пътя към Географския център на България и финала на състезанието (долу). Засега едва 1/3 от класическото трасе в шампионата е претърпяло ремонт. Състезателите и част от феновете на АСК Булсим от години могат да претендират за усвоени разряди в пътните ремонти, че дори и да поискат „майсторски свидетелства“ след десетките реновирани километри на трасето преди всеки старт на Българка. Там сериозността на проблема идва и от това, че в по-голямата си част от трафика е от тежки товарни камиони, а цепнатините в рушащия се асфалт от зима на зима зейват все повече.
снимка за rallyxpress: георги г. варджиев
ВСЕ ПО-ТЕЖКИ КАМИОНИ, ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ ДУПКИ, ВСЕ ПО-МАЛКО РЕМОНТИ… Тировете, за които трасето на планинско Българка е част от ежедневния маршрут и единствено пътната поддръжка от местния клуб заплашително обещават, че времето, когато Българка ще се присъедини към Узана, не е чак толкова далечно. Ето и защо RallyXpress предвижда до две-три години много сериозна промяна в географията на планинския шампионат. Нови дестинации ще трябва да заместят сегашните класически трасета по една единствена причина – техният пътища стават все по трудно проходими и няма да бъдат приемливи (във всяко едно отношение) за никакво състезание, камо ли за стартове от на националния шампионат.
Или – каква еретична мисъл! – за присъствие в някой от европейските формати, който е извън Казанлък…
