ПЪРВИ СВЕТОВЕН шампионат на FISA за пилоти: Бьорн Валдегард (Шв, Форд Ескорт RS 1800/ Мерцедес 450 SLC) 112 т., Хану Микула (Фин, , Форд Ескорт RS 1800/ Мерцедес 450 SLC) 111, Марку Ален (Фин, ФИАТ 131 Абарт) 68, Тимо Салонен (Фин, Датсун 160 J) и Ари Ватанен (Фин, Форд Ескорт RS 1800) – по 50, Бернар Дарниш (Фр, Ланча Стратос HF) 40 т. и др.
:: Подиума на световния шампионат при производителите: Форд 122, Датсун 108, ФИАТ 92 т., и др.
ТОЧНО ПРЕДИ 40 години, 1979 г. беше забележителна в Световния рали шампионат, когато за първи път пилотите получиха признание на световно ниво в спорта. Не е ясно дали това е съвпадение или е търсено от Международната федерация по автомобилен спорт (FISA) тогава, но и двата шампионата в световните серии – на производителите и този на пилотите, стартират на 19 януари (съответно 1973 и 1979 г.) с класиката на рали спорта – Монте Карло. През 1953 г., със старта на Европейският рали шампионат, най-важната серия от спорта след WRC, всичко се въртеше около „шофьорите“. През 1970 г. предшественицата на ФИА – FISA, „пуснаха на пазара“ международни производители на рали-автомобили, а през 1973 г. това бе обявено за Световно първенство за производителите. През 1977 и 1978 г., преди да бъдат издигнати в ранг, ралитата
получиха своята експериментална
Световна купа на федерацията
за рали водачи, която обхващаше предимно събитията от WRC, но с още няколко кръга, преди година по-късно да стартира новата Световната серия за пилоти. Годината преди официализирането на световните серии завърши с победа на ФИАТ 131 Абарт и Марку Ален като втори и последен първенец в Световната купа. Изненадата обаче беше, че ФИАТ прекъсва своята световна активност през 1979 г., напускайки интензивната конкуренция на WRC и концентрирайки се върху развитието на Абарт 131 за регионална и национална конкуренция. Така надеждите за продължаване на успехите на италианците WRC бяха ограничени от намалена програма от събития и пилоти, въпреки че Марку Ален вкара втора победа във Финландия. В света на WRC, състезанието за титлата от 1979 г. се разиграваше между Форд и Датсун, а в края на годината – Форд срещу ФИАТ, след като водачите на Датсун бяха изключени за нарушения в двигателите в Нова Зеландия. Така че реално в новата серия (тази за „шофьорите“) имаше
само двама титулувани пилоти: Бьорн Валдегард и Хану Микола.
В онези дни екипите не бяха задължени да предлагат ексклузивни договори, така че когато Форд реши да не се състезава през тази година в кенийското Сафари, събитие, което благоприятстваше Мерцедес и Датсун, и двамата пилоти и приеха възможността да карат в Кения, а след това и Кот д’Ивоар Рали, като състезатели на за Мерцедес. И Микола, и Валдегард имаха седем събития с Форд. И двамата пилоти трябваше да пропуснат смесените Сан Ремо и всички асфалтови отсечки от Корсика (двете ралита винаги едни и същи като схеми), но единствено Микола бе заявен в Нова Зеландия, при това – само си представете -по време на медения си месец! Валдегард пък бе онзи, който беше регистриран за канадското Критериум Квебек. В същото време във Форд бяха изключително предпазливи за състезанията върху, а Сан Ремо включваше 480 км, при това по пътища, които бяха строго специфични и крайно неподходящи за задното предаване на Форд Ескорт RS. Отгоре на всичко
първият сезон се оказа крайно объркан за двамата съперници.
Микола спечели четири събития, но се оттегли в Гърция и Финландия (както поради неуспех на уплътнението на главата на цилиндъра), така и без спад, като започна бавно с пети места както в Монте Карло, така и в Швеция. В Швеция и двамата пилоти на Форд загубиха времето си от пътя, макар Валдегард да успя да си върне обратно на второ място, спечелил само два турнира с две намалени точки.
снимка: интернет/г.-м. фрешар, ауто-журнал
КЪМ МОНАКО С АРИТМИЯ… Бьорн Валдегард минава през митичния Кол де Турини, на който по трасето към финалната скоростна му предстои да се срещне с паднала на пътя скала.
Сърцето му бе пред инфаркт от
разочарование в Монте Карло
когато падналата скала на предпоследния етап го принуди да спре и да завърши втори. В Португалия Микола победи Валдегард (1-2), в Кот д’Ивоар беше обратното. Въпреки че и двамата печелиха, точките в шампионата в края на канадското надбягване в Квебек бяха в полза на Бьорн, повел на Хану с 32 точки (в тази година точкуването е 20 за победа, 15 т. за второто място), а 20 точки дойдоха от спечелването, 15 за второто) и само две гонки (изключвайки асфалтовите Тур дьо Корс и Сан Ремо) до финала.
снимки: мартин холмс/англия
ДВЕ РАЛИТА ДО ФИНАЛА – ОПЛЕТЕНА НО КРАЙ СИТУАЦИЯ… (горе) Бьорн Валдегард прави „водния ангел“, преминавайки със своя Форд Ескорт ИЯ 1800 през едно от изпитанията на Критериум Квебек. (долу) Шведът позира доволно на финала на канадското състезание, от което до титлата го делят още две макадамови ралита.
Двамата пилоти трябваше да са с Форд във Англия и с Мерцедес в Кот д’Ивоар
Микола направи всичко по силите си, спечели британското RAC, като се възползва от проблемите на Валдегард във Великобритания – 9-о място с автомобил, който британският екип взе назаем от частен отбор и която кола показа проблеми с предаването. След това взе и в Африка, но Валдегард завоюва титлата – с една критична точка аванс в шампионата, завършвайки втори в Кот д’Ивоар. Отделно от всичко останало на терена
сезон започва с факта, че Форд напуска WRC в края на годината,
когато Ескорт RS със задното задвижване приключи дните на своето масово производство, въпреки че историческите доставчици на рали автомобили все още изграждат версии на колата 40 години по-късно!
снимки: мартин холмс/англия
СКЪСЯВАНЕ НА ДИСТАНЦИЯТА… Хану Микола печели състезанието в Нова Зеландия, докато Валдегард изобщо не е на подиума в Окланд. Въпреки това през 1979 г. екипът на Форд, осъществи най-амбициозната си програма в продължение на много години. Мерцедес продължи да се събира през 1980 г., преди внезапно да промени плановете си и също да се оттегли от WRC в края на този сезон. Внезапно до такава степен, Дори по време на полета на Еър Африка от Абиджан до Париж, след събитието в Кот д’Ивоар през 1980 г., директорът на екипа на Мерцедес – Ерик Ваксембергер прекара целия полет,
планирайки работата за 1981 година, която никога нямаше да се реализира
Парадоксално, но наетият от Мерцедес Волтер Рьол бе казал пред германските медии, че Мерцедес през 1981 няма са победител и така сами бяха застреляли в краката си. Валдегард и Микола са имали смесица от екипи, за които да се състезават през 1980 г., след което се разделят през 1981 г. Микола влиза в ерата на Ауди, докато Валдегард прекарва бъдещето си с Тойота в африкански събития. По онова време все още е имало живот в ФИАТ, през следващата година те отново бяха в пълна сила, спечелили и двете титли – тази на производителите, докато техният пилот Валтер Рьол наследи Валдегард за титлата на водачите.
снимка: мартин холмс/англия
СЪС ЗЪБИ И С НОКТИ… Бьорн Валдегард лети към второто място на Кот д’Ивоар, което ще му донесе първата световна титла в ралитата.
Като вникваме в недоразвития свят на WRC ралитата
преди 40 години, сезонът завърши само
11 дни преди Рождество Христово и Коледа.
Това в дните преди интернет беше кошмарна ситуация за медиите, повечето от които също не знаеха правилото на шампионата, според което общия брой от точки се намалява с двете най-ниски оценки. Високо уважаваният от мен Автомобилен годишник получи милостинята да се размине с позор. Получих по пощата отпечатаното копието на моя сътрудник четири дни след края на ралито в Кот д’Ивоар. То носеше смело заглавие, че Валдегард е станал световният шампион за рали. Как направиха това? В крайна сметка попитах редактора, който каза, че Бьорн е толкова напред в серията, преди да се затвори
графика за печат на годишника, че
заглавието изглеждало сигурно.
Той не знаеше за правилото за отпадането на най-слабите резултати в онези дни и FISA остави медиите да работят сами за себе си…
…и за разлика от втората кола на Бьорн Валдегард – Мерцедес 450 SLC, в крайна сметка всичко за пресата се оказа правилно.
ШВЕДЪТ Бьорн Валдегард (на снимката, 12. 10. 1943/29. 8. 2014) е не само първият световен шампион при пилотите, но е и единственият състезател в 40-годишнаа история на световните серии, отстрелял титлата, ползвайки две „пушки“ (виж текста на Мартин Холмс). В същото време Валдегард е и първият от осморката състезатели – Ари Ватанен (1981), Хану Микола (1983), Стиг Бломквист (1984), Тимо Салонен (1985), Колин Макрий (1995) и Петер Солберг (2003), които само по един път се разписват в ранг-листата на най-бързите ралиджии.
След 19 години в ралитата, чичо Бьорн записва 95 участия, спечелил е 16 състезания, 35 подиума и 290 от скоростните етапи в тях, събирайки след края на кариерата си (Кения Рали Сафари 1992 г.) общо 428 точки от световните серии.
