КОГАТО СИ ПАДАШ по ралитата, няма никакво значение, дали си във Варна или в Чикаго. А за работещият в IT сектора Ивайло Драганов и техникът по климатизация Влади Янев (на снимката) важен е екипът. Разбира се, двамата имат своето „хале“ – един от митичните американски гаражи, в които бащата върши разни тайнства с техниката. За двамата българи това е гаражът на Иво, в който работата по „субито“ си е чисто по нашенски – изваждат се неща, за да се освободи място за работа. После „камъните“ обратно се връщат на мястото им. Но с това не свършват българските прилики в действащият в Щатите наш екип: всичко по автомобила, състезанията, подготовката, поддръжката е на сметката на Рали Тим №150. Сиреч „спонсорските“ [средства] идват от домашния бюджет. Да, да, разбира се! И при нас действа същата финансова схема… Че ако и тя се повреди – Сбогом, спорт!
ЗА ПЪРВИ ПЪТ български екипаж – пилотът Ивайло Драганов (37) и неговия навигатор Владимир Янев (39), двамата живеещи и работещи в Чикаго, Илинойс, проби в класирането на регионалния шампионат на Американската Рали Асоциация (ARA). В деветото си участие в американския рали шампионат и втори старт в Сно Дрифт Рали в окръг Мортморенси, Атланта, щат Мичигън, двамата българи и тяхното Субару WRX Вагон (с българския трибагреник на тавана!!!) стъпиха на бронзовото стъпало късно вечерта в събота. Това стана ясно в среднощен разговор с социалната мрежа с двамата, след като бяха навъртели вторите 630 км за връщането от Атланта. „Това определено е най-високото наше постижение, което много ни зарадва… “И заради работата на Влади като ко-пилот, и затова, че автомобилът по чудо издържа, а както се казва бяхме на косъм да отпаднем след удар в 8-ия скоростен етап”Добре, че след него не идваше ред на сервизната зона.“ При това, Ивайло е категоричен, че и в групата на свободния клас, и в двете категории на Сно Дрифт Рали (национална и регионална), в състезание, след като подготвен с колкото възможности позволяват „спонсорите“, вагонът дава максимум 200 „коня“ срещу 300 и кусур на конкуренцията!!! И варненецът (Иво), и добричлията (Влади) пристигат в Чикаго преди години, но и единият, и другият още от ралитата Златни и Албена са носители на вируса на нелечимата бензинова зараза. %снимка1% „Пристигнах тук през 2000 година и няколко месеца се озъртах да видя има ли и какви са ралитата тук – връща лентата назад Иво
“После започнах да ходя по състезания и да гледам, а през 2012-а се пуснахме с Влади в Леик Супериор Перформанс Рали.“
Както го рекламират самите му организатори, това е състезание на истински пътища и за истински автомобили допълвайки, че трасетата са само върху лед и сняг, който тази година встрани от 17-те етапа е едва 17 инча!
колаж: rallyxpress
ФАКСИМИЛЕТА от стартовият списък и от класирането в първия кръг за регионалното първенство на ARA. Списъкът (виж листа със заявките и резултатите в колажа по-долу) на участниците тази година е 41 автомобила и в списъкът може да се открият както Форд Ескорт RS Mk I, така и „ер-петици“ на Фиеста, както и прототипи (подобни на автомобила на варненецът Тихо Стратиев – бел. ред.), така и дузина варианта на Субару WRX. Изобщо пълна и технически шарена картина, която обаче е и достатъчно голяма, за да се побере в нашите свили се до критичен минимум стандарти на националните гонки. Не се побират и дистанциите, които са по американски щедри – общо 473.05 км, от които скоростните етапи са 196.24. И това е, забележете, дистанцията за регионално състезание, която е с почти 50 км по-къса от европейското България. Подробност, която е особено важна: янките регистрират постиженията си единствено в минути-секунди-десети, а не часове (виж предпоследната колона с цифри в колажа).
снимки за rallyxpress: личен архив на екипажа на рали тим 150
ОСМИ ЕТАП, МАЛКО ПРЕДИ БРУТАЛНОСТТА… Двамата българи вървят към лекия ляв-6, преди да се окажат лице в лице с паркираната в преспите червената задница на конкурентките от екипаж №98 „Бяхме изправени пред брутален инцидент, когато в осмата [отсечка], на един ляв-шестица колата стъпи върху лед и едвам я удържах в епикса, точно където пък задницата на червеното продрайвско Субару на Еле Барда/Корина Рошка стърчеше в трасето, а екипажът бе вън, но без вдигнатото OK – обяснява премеждието пилотът.“ „То, той да разказва [Иво], ’щото, аз си имам друга работа – да чета там, а не да гледам пътя!“, коментира малко встрани (вероятно по навик – вдясно) от микрофона Влади. От ситуацията, която на два-три пъти той определя като „наистина брутална“, Ивайло успява да се измъкне. Следват обаче едно борче, което е отрязано, удар в по-голям пън зад него и като резултат – усуквания и пробит радиатор на белия вагон.
снимки за rallyxpress: личен архив на екипажа на рали тим 150
100 НА 100 БЪЛГАРСКИ И СЪВСЕМ ПО НАШЕНСКИ…(отляво надясно) Навигаторът Владимир Янев, пилотът Ивайло Драганов, механикът на екипажа Панайот Драгинов и отборния мениджър Любен Нанев. После в сервиза („О, тук колегиалността се, се смята за чест и задължение!“ – Иво Драганов), екипажът, изправя каквото могат и слагат нов радиатор. „Който – за едната бройка да не стане – но успяхме и излязохме от зоната със закъснение и наказание от 30 сек.“
И още повод екипажът да е горд с направеното в Атланта – по независещи от екипа причини в Сно Дрифт Рали Драганов/Янев са без основния си профи-механик Панайот Драгинов и само с тимовия мениджър Любен Нанев.
„…А автомобилът е с българското знаме на тавана!“, предаде от Щатите първата информация за успеха на нашия екипаж Ивайло Драганов/Владимир Янев Алекс Зашев. Така по заглавието на състезанието, по календара на американските серии на Американската Рали Асоциация (ARA) – до миналата година организацията носи названието Рали Америка, но заради мениджмънт сега фигурира само номинално –с преглед на социалните мрежи, първия положителен резултат е това видео:
ТУК може да видите, как заради бързия каданс Ивайло и Вдали монтират българския трицвет на тавана на Субару-то.
