НИКОГА ЗА 40 ГОДИНИ в занаята не ми е било толкова трудно да пиша… Новината, че Бачо Илия, истинската Легендата в автомобилния ни спорт, доайенът на бензиновите дисциплини, иконата на българския мотоциклетизъм и на нашите ралита Илия Чубриков си е отишъл от този свят, ме потресе така, както нищо до момента в БГ-автомобилизма не ме е шокирало толкова. В дома си в София, след трудна и тежка битка с най-коварната болест, само месец преди да закръгли 86 години, иконата на бензиновите спортове у нас ни беше напуснал в неделя в ранния след обед след изключително масивен кръвоизлив, срещу който дори и лекарите в Пирогов са се оказали безпомощни. „У дома беше като най-първокласна реанимация – каза за сайта с новините в българския автомобилен спорт доц. д-р Виолета Стоянова, съпругата на Бачо. „Когато колеги от Пирогов видяха, какво сме направили у дома казаха, че те не биха успели да устроят и една трета от това. Не, колкото и силен да беше, [Илия] нямаше как да се пребори срещу това чудовищно нещо…“
снимка: rallyxpress
Връщайки назад лентата, с болка разбирам, че това не е само тежката загуба на близък човек, а празнотата, която остава по незаменим приятел и съмишленик. Вестникарският ми занаят и ученическата любов към автомобилния спорт и тези състезания през годините се стекоха така, че имах невероятната възможност да видя Бачето не от дистанция, а да съм бил до него и в най-високите пикове на кариерата му. Този огромен шанс ми се усмихна за първи път на паркинга пред Полиграфическия комбинат Д. Благоев през 1974 г. Тъкмо започвах като току-що излюпен репортер в спортния отдел на в. Отечествен фронт. Шансът се казваше Любен Генов, а облеченият с неизменния тъмносин блейзър и бяло поло човек, който в момента човъркаше по делкото на вишневата Лада бе… Илия Чубриков, името, което българските хлапетата през 70-те години – в буквалния смисъл – боготворяха! Любо и Бачето бяха стари приятели, а спортният отдел на вестника отдавна бяха единствените истински замесени в автомобилния спорт, печатайки редовна и актуална рали-информация за България. Дюшеш? Не, това не беше дюшеш! Беше много-много-много повече! Това си беше направо 8 и 8 в зара… По-късно този зар обаче се оказа още по-щедър, защото Бате Любо, като истински стар и далновиден учител, ме пусна и до текстове за ралитата у нас. Тази негова щедрост ме хвърли в „дълбокото“, оставяйки ме сам да търся мястото си в този спорт – и досега не съм първия „поданик“ на Царя! Всъщност Любо ми подари нещо много по-голямо – силно се надявам Бачо Илия да го е оценил приживе – приятелството с този изключителен човек и невероятен спортист, истински българин, каквито хора в малката ни страна от ден на ден остават все по-малко… Колко точно съм се надувал, излизайки от синия Алпин А110, чийто „пилот“ към Вида Рали е бил Илия Чубриков, може единствено да си представи човек!
снимка: антоанета тодорова/168 часа
Да, беше невероятно – да седиш на дясната седалка на същия този Алпин, с който българин бе стигнал не къде и да е, а до финала на Рали Монте Карло. Завиждах сам на себе си! Колко точно са километрите, които навъртях с Бачо в бялото микробусче Чавдар (с консервите и палатка до резервните колела!) и тегленото на платформа Пежо 206 Т16 през тези години за европейските ралита или планинските стартове, сега ми е невъзможно да пресметна. Трудно могат да бъдат разказани и историите, които в мъглите на Татрите и към старта на Ексе Хомо или Мечек, Бачо Илия разказваше за моторите, за Габрово, за десетките хиляди публика в мото-кросовете на Шипка или за това как заради показаното от българският мотоциклет Балкан, много скоро машините започват да изчезват от магазините на Мототехника…
снимка: личен архив на илия чубриков
снимка: архив на rallyxpress
Или за Трансбалкания, първата истинска българска титла в първата Обиколка на полуострова, записана не само на името на Бачо и неговия брат и навигатор Кольо, но и на сметката на пристигналата у нас и заради Габровеца френска марка Рено! Само си представете и всички онези подробности около победата им с Калчо Хинов в първата Обиколката на Средиземно море, чупейки със стоковата Лада 1300 хатъра на дузина лъскави марки в предговора към рали Париж-Дакар?
снимка: архив на rallyxpress
Стопроцентово съм сигурен и съм готов да заложа всичко, което зная за Великия Габровец, че през годините, след като окачи каската на пирона, Илия несправедливо и незаслужено бе държан „леко встрани“ и от управата на спорта, и от възможностите, които той до последно имаше сред колегията зад граница. „И, разбира се няма да забравиш, като се видите [с Илия], да предадеш моите най-добри пожелания за най-бързия български пилот!“ Така обичайно Мартин Холмс завършваше телефонните ни разговори, независимо от тяхната тема. Със сигурност, Бачето си замина и огорчен. И това не и заради отказаното, но дължимо признание от държавата, за всичко, което Илия Чубриков бе направил за България. Познавайки добре този деликатен и интелигентен човек, дори и момента мога да чуя разбиращият му за нормалната нашенска завист коментар: „Какво има да ти казвам… нещата са такива, приятелю! Повече те ценят в Диеп [базата на Алпин във Франция], отколкото у дома…“ Защото, ако България сега все още има своята рали-точка в Европа, то тя бе поставена тъкмо от този Велик Габровец. Маркирана единствено заради невероятният талант, изключителните му способности, изградена е и добре позната на Стария континент заради направеното в спорта от неповторимия и незабравим Гранд Мастър Илия Чубриков.
колаж: rallyxpress
