• ...САМО СЛУХ ИЛИ И ИСТИНА? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА АФБ КАМЕН МИХАЙЛОВ БИЛ ГОТОВ С ОСТАВКАТА СИ ЗА СЪБОТА...

  • ...42 КЛУБА С ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪР РАДОСТИН ВАСИЛЕВ, ТЪРСЯТ ОТГОВОРИ ЗА СЕЗОН 2022...

  • ...ФИА НАЛАГА ДРАКОНОВСКИ САНКЦИИ НА РУСИЯ И БЕЛАРУС ЗАРАДИ ВОЙНАТА В УКРАЙНА...

     

Край с илюзията.В спорта трудното тепърва почва…

Събота, 30 Април 2022 | от Страшо Димов, RallyXpress
Край с илюзията.В спорта трудното тепърва почва…

ЩЕ ИМА ЛИ СКОК НА
НАШЕНСКИ ПИЛОТИ
КАТО GAST-FAHRER?

001 My Laptop 244 1
ПРИ СЕГАШНИЯТ забавен и прогнозируемо „плаващ Сезон 2022“, е възможно броят на т. нар. български gast-fahrer (по аналогия с гайстарбайтер – бел. ред.) в Румъния не само да се запази както и през 2021 г., но и да нарасне. Ако преди при съседите караха Тихо Стратиев, Катето Стратиева (в ралитата), Стефан Стоев, Павел Шенков (в планинските) и Ники Златков и Юли Телийски (европейската планинска купа), сега бройката на каращите в чужбина май отива към дузина. Това при положение, че към вече традиционните „румъняска“ се прибавят и се осъществят плановете на Ал-.Димитров-Пъчката (вероятно в Гърция), Иван Иванов/Румен Иванов (Сърбия, рали и планинско), Любен Емануилов (Сърбия, писта), Искрен Веселинов (Румъния, планинско) и Васко Въжаров (Румъния, планинско). Защо планинското натежава – то това си е ясно за всеки, който поне малко познава спорта. Колкото до ралитата, там важи фразата – „това е друга бира“…

БЪЛГАРСКИЯТ автомобилен спорт и хората в него най-после могат да са спокойни – те има своя страшно голям и истински възлюблен враг! Почервенели от завист, и на четирите годишни сезона, и временната икономическата криза, и на COVID-19, се налага да отстъпят на войната и задаващата се страховита рецесия.

В сравнение с последиците от шестте смъртни врага на автомобилизма (аз скромно се изкрлючвам от този списък!), оттук нататък ще бъдат приемани като доброто старо време.

Е, не такова, каквото знаещите и помнещите ще споменават онова, в края на 90-те години на ХХ век…

Новините за руската агресия в Украйна са последвани от тези за обща инфлация от 12.1%, за инфлация на горивата 13.0% и за поскъпване на какво ли не. Това на 67-ия ден от „специалната операция“, на която краят така и се не види.

Тъй че да забравим обясняваните очевадни, но и още много други знайни-незнайни причини.

Разбира се, че в случая става дума за мрачна метафора.

Но пък безпристрастният анализ и фактология сочат, че прогнозите за БГ-автомобилния спорт изглеждат драстично по-мрачни отколкото бедата с внезапно цъфналата и решила до остане за неопределено време пандемия и последвалата я „антитерористична операция“ на Путин.

Накратко - подгответе се и изобщо не се залъгвайте: лошотиите в спорта тепърва предстоят. Казвам това не като песимист, казвам го като един добре информираният оптимист.

И за подобен извод не е необходимо непременно да си социо-антрополог или да си икономист, гордеещ се с три букви пред името на визитката си.

СОVID-19 така жестоко удари хората по джоба, здраво одруса малките и средните фирми и разлюля цялата икономиката, че времената от предишния срив през 2008 г. ще ни се сторят като времето на и'мането, дарено от Провидението.

Така че неизбежно за пилотите (а за това сайтът с новините в българския автомобилен спорт е писал отдавна и много пъти – 90 на сто от тях са професионални аматьори), очакваните приходи в сервизите продължават видимо да намаляват още от началото на пандемията.

Криво да седим и честно да си говорим: същият този процент състезатели здраво „чука“ от понеделник до петък, за да изпука от събота до неделя спечеленото за любими спорт и своите фенове.

То това кой не го знае:

всеки сам си е спонсор, а банковата сметка –  е неговия собствен джоб.

Справка, направена с 10 от водещите пилоти в т. нар. елитни клубове сочи, че за година време – по техни лични оценки - работата е спаднала средно с 28.07 на сто в сравнение със същото време на предишните три години.

Малкото останали фирми, които до момента – колкото и трудно и оскъдно да са дарявали - също ще минат към спешна преоценка на приоритети си. Така че малкото предишни цветни стикери все повече ще бъдат заменяни от малки и лаконични с текстове от сорта „Спонсори са ми мама и тати!“.

Край с илюзията.В спорта трудното тепърва почва…

Обаче логичното разместване на приоритетите върви и по-нагоре – към общините, където предстоят другите, днешните приоритети. Като цяло, всеки АСК като организатор, няма как да покрие състезанието финансово, ако не разчита на помощта от местната власт.

От таксите за участие нЕма как да се събере повече от 60 на сто, според оценка на един от водещите домакини на автомобилните шампионати. Отделно, този процент ще върви надолу, след като е нормално да се очаква, че при по-трудните условия, бройката на заявките рязко ще намалява.

През 2020 г. единствено Видин бе изключение, където общината покриваше около 70 на сто от разходите в спринта и около 65% от разходите в кроса, според двама, независими един от друг хора от местните и то не от организатора или кметството.

При пренареждането на приоритетите, решението на общините вече няма да зависи предимно от това, дали и доколко кметът е спортна натура.

„В новата ситуация започва да действа схемата за целесъобразност – каза за RallyXpress кмет, изрично настоял за анонимност. - Когато целите се променят - първото се започва с орязването на перо „спорт“, а след това – „култура“. След това се продължава с мероприятията (ужасна комунистическа дума!), които не са приоритетни.

Информацията, с която разполага сайтът за новините в българския автомобилен спорт отпреди сезон, общо за най-големите и престижни шампионати,

14-те общини в страната са отделяли за автомобилния спорт  394 000 лв.

Ясно е, че тази сума ще се свие. Друг е въпросът с колко и дали това няма да доведе от календара да изхвърчат стартове, заради липсата на средства.  

Отивайки още по-нагоре, да не пропуснем, че държавна помощ – общо за автомобилния спорт – така и няма от 2015 г. Без да говорим, че новата управа на Министерството на младежта и спорта вече отказа финансова подкрепата за Рали България.

И в сила остава само рецептата с крилатата фраза от вица:

„Парé нема, действайте!“

Накратко – трудното тепърва предстой.

ПРЕДИ 15 СЕЗОНА ПРЕДГОВОРЪТ НА ГОДИШНИКА АС
СОЧИ НАЙ-СКЪПАТА БЪЛГАРСКА ТИТЛА В РАЛИТАТА

NEW BGNRC commentarНЕ СЛУЧАЙНО ЗАГЛАВИЕТО „Най-скъпата титла“ беше хедлайнът на предговора в четвъртото издание на Годишникът за автомобилния спорт АС за 2004/2005 г. (пълният текст виж в края). Педантичното изучаване и „описа“ на парка от състезателни автомобили за 2004 г. показваше две линии. Първата – на рязкото – да кажем така – обновяване на „пушките“ и, втората – изключително големия финансов ресурс, заложен за първите места. Тук обаче е редно да се припомни, че това се случваше 3 години преди финансовото цунами, което засегна и България в началото на 2008 г. Така или иначе в края на 2004 г. нещата изглеждаха нереално розови за трите класически дисциплини.

Тези сметките и проучването за книгата бях направил доста преди старта на сръбското рали, за което заедно с фоторепортера Александър Ашминов пътувахме към границата. Но Фортуна бе решила, да ни спъне и на паркинга на малко бистро край пътя, колата на Ашминов „умря“.

В Байна баща трябваше да бъдем след 4-5 часа, а ние с техниката и куфарите се бяхме оказали принудителни стопаджии. Все пак Великата Госпожа се смили в момента, в който тогавашният шеф на БФАС Георги Янакиев, пътуващ за Сърбия Рали като наблюдател на ФИА ни видя и с неговата помощ се добрахме до старта в Байна баща и до хотела в Тара.

Пътувайки към планината Жоро попита как върви годишника и това беше достатъчно, за да му кажа за сметките, които съм направил.

Most expensivе title
ФАКСИМИЛЕТО от предговора на четвъртия годишник АС

„Абе, не би трябвало да го поместваш [в годишника] …“, доста категорично ми предложи Янакиев и не си направи труда, за да ми даде някакви приемливи обяснения. И до този момент не мога да намеря точното обяснение за деликатната „молба“.

Дали защото Жоро Янакиев разбираше, че хвърлената сума не заслужава българската титла или защото хората ще се питат за едната българската титла и какво е донесъл този спорт на страната?

Дори и да вземем долната граница на вложенията, при курса на еврото към 30 септември 2004 от 1.95604 лв. се получаваше стряскащата цифра от 1 173 840 лв.!

Защото до успехите на Николай Златков, Крум Дончев, Данчо Атанасов, Пламен Стайков, Екатерина Стратиева на европейските сцени тепърва трябваше да се изтъркаля почти петилетка.

А може би все пак Янакиев е бил крайно прозорлив и скептичен, за да е наясно, че за националната ни титла не заслужава да бъдат хвърлени торби с пари…

2004 2005 AS korizi

КОРИЦИТЕ на четвъртия годишник Автомобилен спорт 2004/2005 г.


НАЙ-СКЪПАТА ТИТЛА

НИКОГА до момента нашенските екипажи не са се появявали на старта на най-престижното българско автомо­билно състезание така добре подгот­вени и толкова технически добре обо­рудвани. Истината е, че подобно масово купу­ваме и наемане на нови автомобили за рали България не се поми през последните 25 го­дини.

Но дали констатацията би била вярна единствено за старта в рилския курорт?

Самият факт, че след финала в Боровец най-малко още три коли с чужди регистра­ционни номера бяха използвани в първен­ството подсказва, че в случая не става дума просто за някакво съвпадение. Очевидно е, че това е тенденция, която по всичко изглежда тепърва ще се раз­вива.

При това всеки един от пилотите хвърли не само за началото на сезон 2004 неимоверни усилия в подготовката на колите, но и почти същото беше отбелязано и в края на шампионата по рали.

Прости сметки показват, че между Траянови врата, с което неофициално бе от­крит сезонът и Боровец, за атаката на титлата в генералното класиране и трите в най-престижни групи (А7, А6 и
N4) бяха закупени или взети под маем 10 (!) нови автомобила.

Бройката им гарантирано ще скочи поне с още 6-7 нови или наети машини за следващото първенство, сочат негласните информации - очевидната тенденция, която несъмнен е доста радваща.

Усреднените суми за покупка и наеми, с които е застлан пътят към най-скъпата автомобилна титла в историята на българските ралита за 2004 г., варират на между на €600 000 и $1 000 000.

При това в предполагаемата сума не са включвани абсолютно никакви други задължителни разходи: тренировките на екипажа, хонорара за навигатора, пътните разходи, резервните части, гумите,
специалното гориво, маслата и издръжката на екипа от механици.

Модернизираният парк на българите от старта на България до финала на шампиона та изглеждаше така Мицубиши Лансър (две модификации) - 8, Субару Импреза WRX Str (три модификации) – 3, Ситроен Саксо – 3, че­тири варианта на Рено – 5, ФИАТ Палио - 3. Опел – 2.

В листата на расовите, макар вече и като „остарели“ автомобили не са включени четирите Форд Ескорт
RS Косуърт, за които 2004 г. е последната в удължената от ФИА хомологация.

Слуховете край трасетата, още преди края на сезона гласяха, че гарантирано поне един състезател - националният шампион за 2004 г. - Крум Дончев, ще смени класа и ще се качи при серийните автомобили.

Но едва ли до края на календарната година неговото име ще в единственото, което ще се присъедини към най-атрактивната, а и най-амбициозна група на кандидати за следващата титла

Коментара (0)

Напишете коментар

Моля влезте в системата за да публикувате коментар.

Автобои Неделчев