• ...САМО СЛУХ ИЛИ И ИСТИНА? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА АФБ КАМЕН МИХАЙЛОВ БИЛ ГОТОВ С ОСТАВКАТА СИ ЗА СЪБОТА...

  • ...42 КЛУБА С ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪР РАДОСТИН ВАСИЛЕВ, ТЪРСЯТ ОТГОВОРИ ЗА СЕЗОН 2022...

  • ...ФИА НАЛАГА ДРАКОНОВСКИ САНКЦИИ НА РУСИЯ И БЕЛАРУС ЗАРАДИ ВОЙНАТА В УКРАЙНА...

     

…Имахме само една черна платнена торбичка с дрехи

Понеделник, 11 Април 2022 | София, RallyXpress
…Имахме само една черна платнена торбичка с дрехи

ДАВИДОНЕ НЕ САМО
МОЖЕ ДА ДИКТУВА,
И ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ
НА ВОЙНАТА Е ВИДЯЛ

НА ПРЪСТИТЕ на едната ръка могат да се преброят онези от БГ-автомобилния спорт, които знаят за Давид Кварацхелия, повече известен като Давидоне, че този грузинец е минал и през огъня на истинска война (на двата стоп-кадъра, направени край река  Гумиста, на 3 км от центъра града). При това напълно реално - с Калашник в ръка, биейки се за родния Сухуми срещу агресорите от Русия. Но като всеки истински и горд планинец, за това Давидоне говори много рядко. И никога не крие, че в очите му има сълзи. А грузинският флаг е неизменно с българския трицвет на борда на Мицубиши-то, с което с Пламен Стайков влязоха в историята на българския и европейския автомобилен спорт. Като истински войн – и на фронта, и в спорта!
Davidine slger

ТОВА изречение е обобщението на дългото, пълното с неизвестност, страхове, шок, риск,  с вледеняващия ужас на бежанци спасително пътуване на две грузински момиченца, бягащи от войната в Абхазия, точно така, както сега украинските деца бягат от опустошаваната си родина.

Такова е заглавието на малката, но изпълнена със страшните спомени на детския ужас книжка, написана от Екатерина Кварацхелия, 20 години след драматичното пътуване с малката ѝ сестра София, към спасителните за тях България и Варна.

Книгата предстои да бъде представена от авторката на 18 април, в Арт-салона на Радио Варна.

„Черната платнена торбичка“ няма претенции за литература.

Това е откровен разказ - едно към едно - за преживяното от две деца, които още невръстни са усетили тътена на войната, чули са воят на сирените и взривовете на бомби край тях.

Заедно с парализиращият ужас, че няма спасение, че не можеш да избягаш, че животът ти във всеки момент виси на косъм.

Това остава в съзнанието, след видиш рисунките, направени от Сияна Иванова по разказите на Катя и след като затвориш и последната страница.

Всички потресаващи кадри, които минават по телевизиите и мрежата от Украйна през тези 47 дни, говорят страшно много.

Но да прочетеш разказа на двете невръстни деца, бягащи от смъртта неизвестно накъде (виж в карето долу), за онези не по-малко изпълнени с ужас и драматизъм дни през 1993 г. - това е направо потресаващо!

Заслужава си „Черната платнена торбичка“ да бъде прочетена. За да се знае и винаги да се помни – няма добра война, всякаква война е ужасяваща трагедия!

Katy Kvarazhelia Book

ФАКСИМИЛЕ от корицата на Черната платнена торбичка

…Имахме само една черна платнена торбичка с дрехи

ГОДИНИ ПО-КЪСНО - СПАСЕНИ И УМНОЖЕНИ… Фамилията  на Лали и Давид Кварацхелия (в центъра) във Варна. Отляво на дясно: Дилян Димов, съпругът на София, София, синът на Катя - Давид-младши, Екатерина, дъщеря ѝ Алекс, съпругът на Катя Валентин Георгиев, дъщерята на Софи - Деа и Самуил, другия син на Катя.



Допълнено от разказа на Давидоне:

„Децата не бяха официално бежанци! За да ги спасим, трябваше да бъдат записани в паспортите на друго грузинско семейство и да се представят за техни деца, с техните фамилии. Така до Истанбул и после до границата на Малко Търново…

„Пътувахме заедно в един бус, Катя и София отпред – аз отзад. И ги предупредих, преди да минем пресечем границата – изобщо да не се обръщат към мен! И, че изобщо не съм техен баща… Временно, разбира се, само за това пътуване и докато стигнем във Варна…“

РАЗТЪРСВАЩИ ОТКАСИ ОТ КНИГАТА НА КАТЯ КВАРАЦХЕЛИЯ

…И така на 27 септември 1993 година, точно 13 месеца и 13 дни от началото на войната, тя беше обявена за загубена!

Сухуми вече не беше наш дом, наш град!

Загубихме всичко! Всичко, което нашите родители, баби, дядовци са градили с години!

Имахме само една черна платнена торбичка с дрехите на София и нищо повече!

Загубихме много приятели, съседи. Хора, с които бяхме израснали. Всеки ден по новините обявяваха имената на загинали и изчезнали хора, измъчвани и разстреляни.

Тези, които не успяха и нямаха нашия късмет, бяха наказвани, изнасилвани, мъчени, погребвани живи, пред очите на най-близките им. Правеха с хората това, което никой нормален не би извършил…

…Усещах страха! От неизвестното и сирените ме побиваха тръпки! На моя плач реагираше и София, веднага започваше и тя да плаче. Но баба ни прегръщаше и повтаряше, че няма нищо страшно, че всичко ще е наред.

…Спали сме няколко часа, когато изведнъж се чу нещо ужасно. Събудихме се от шума на падащи бомби, които се взривяваха близо до блока. Чуваха се самолети, които прелитаха близо над сградите, викове, писъци, звуци на чупещи се стъкла, сирени.
 

…Баба каза, че имаме по малко от 5 минути да си съберем багажа. Грабнах една черна платнена торба, напъхах само дрехи на София, баба сложи в нейната си „чантичка“ храна, вода и лекарства (както винаги) – всичко, целият ни живот дотук бяха две торбички!

…Имаше три самолета, заобиколени от стотици хора, които се бореха да се качат. Около нас по асфалта имаше трупове, ковчези, ранени. Гледка, която не се забравя… Не се забравя НИКОГА!


KateSofia

ФАКСИМИЛЕ от книгата с направената от Сияна Иванова рисунка, по разказа на Катя (вляво) и в днешни дни, двете пораснали момичета в спасителната Варна.

…Помолих го да ме качи при баба ми и сестра ми. Но той с най-студения си поглед ме стрелна, бутна ме с оръжието си и каза, че няма как да стане. Тогава усетих най-големия си страх. Страх, че оставам сама! Страх от смъртта! Обзе ме паника! Бях убедена, че това е краят за мен!

Коментара (0)

Напишете коментар

Моля влезте в системата за да публикувате коментар.

Автобои Неделчев