• ...СЛЕД ТРЕТАТА СИ ГОЛЯМА ТИТЛА В АВТОМОБИЛНИЯ СПОРТ КАТО НАВИГАТОР, ДАВИДОНЕ СЛИЗА ОТ КОНЯ...

  • ...ДАВИД БУДЕВ С ПЪРВИ ТЕСТ НА НОВ АВТОМОБИЛ НА ГРЪЦКАТА СЕРЕС, ИСКА ДА Е СРЕД ИГРАЧИТЕ НА ТУРИНГ ДОГОДИНА...

     

  • ...ИВАН ВЪЛЧКОВ: ПЕТА ПОРЕДНА ПОБЕДА ЗА СЕЗОНА И РЕКОРДНО ПОСТИЖЕНИЕ НА ПИСТАТА СЕРЕС...

Т. Поптошева вади шокиращи факти за смъртта на мъжа си

Четвъртък, 09 Юни 2016 | от Страшо Димов, RallyXpress
Т. Поптошева вади шокиращи факти за смъртта на мъжа си

Първият и последният
от загиналите наши
пилоти са съименници

2015 Todor Slavov
ПЪРВАТА и последната жертви, които през годините дава българския рали спорт не само имат фигури на професионални баскетболисти, но са и адаши – Тодор Поптошев и Тодор Славов (на снимката). Тоди загива преди 36 години в Чехия, а до едната година от драмата на варненеца Тошко Славов остават 18 дни. И единият, и другият загиват в разцвета на силите си. И Тоди (на 37 год.), и Тошко (на 31 год.) са смятани за безспорни таланти с огромно бъдеще в спорта, преди Поптошев да изгори в своята ВАЗ 21011 си по време на рали Татри (Чех), а Тошко – в разкъсания от камъните на речното дере ФИАТ на Твърдица-Елена. Съвпаденията между двете драми, разтърсили автомобилното общество у нас продължават и с това, че и при двата инцидента навигаторите успяват да оцелеят, макар и с огромен стрес (Людмил Георгиев) и тежки травми (Петър Илиев).

ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ от две седмици съпругата на първия загинал български автомобилен състезател Тодор (Тоди) Поптошев (на снимката в центъра) Таня Поптошева, изненадващо е поканена от градската управа на словашкото селце Хелпа да присъства на обновяването на паметната плоча, която преди 30 години вдовицата с огромни усилия успява да постави на лобното място на своя съпруг.

На 14 септември 1980 г., малко след финала на един от скоростните етапи на чешкото рали Татри (кръг от соц-шампионата Мир и дружба), задната дясна гума на автомобила ВАЗ 21011, с който се състезава Тоди и неговия Навигатор Людмил Георгиев се пръска, колата се забива в единствената морена вляво от трасето и е обвита в кълба от пламъци.

За всички е странно, но за хората от Хелпа е напълно нормално, пазейки спомените за един голям състезател, да възстановят плочата на българския спортсмен, за да поканят неговата съпруга.

С годините контактите със семейството на Поптошеви са загубени и възстановяването им

наподобява доста на сценарии от крими сериал

От Хелпа се обръщат към Консула на България в Братислава Марин Йовчевски, който пък успява да издири контакт с Илия Чубриков и единият от, синовете на Тодор Поптошев, след което информацията стига до председателя на БФАС Владо Илиев.

2016 Popotosh 002

снимка: личен архив на таня поптошева
УВАЖЕНИЕ… Съпругата на загиналия български пилот (вляво), заедно с кметицата на Хелпа пред възстановената паметна плоча на Тодор Поптошев, направена от общината на селцето. Старата мерориална плоча, материалите за която г-жа Поптошева превозва от София, е в малката снимка.

Мястото на трагедията е доста променено от онзи фатален 14 септември 1980 г. Местността вече е защитена като част от природен парк и понеже общината не може да почете паметта на един чуждестранен пилот с автомобилно състезание, организира вело-поход на деца от селището до паметната плоча на Тодор Поптошев.

Достатъчно е внимателно да видите снимките от мемориалното събиране край новата плоча на Тоди край Хелпа, за да си дадете сметка, че това

трудно би си случило по този начин в България

„Тези снимки, които ви представям се показват за първи път, а аз ги получих тайно от човек в Хелпа, чието име така и не научих“ – казва Таня Поптошева при срещата ни.

В продължение на дълги години 12-те черно-бели фотографии стоят в коженото портмоне, без вдовицата да ги окаже на нито един от двамата си осиротели синове – Евгени и Явор. Напълно естествена и защитна реакция за една майка.

Т. Поптошева вади шокиращи факти за смъртта на мъжа си

снимка: rallyxpress
НА БЯЛ СВЯТ СЛЕД 36 ГОДИНИ… Таня Поптошева показва тайното кожено портмоне, в което под носа на един български полковник, преводачката в Чехия, ги предава на съпругата на загиналия пилот.


Макар снимките да са черно бели, те въздействат твърде силно, още повече, ако си познавал човекът, който откриваш, че умира в пламъците, които са обхванали Лада-та.

„Снимките получих нелегално след година,

когато отидох да направя паметната плоча на Тоди - обяснява вдовицата на Тоди. – Въобще не знаех, че тези снимки съществуват. Не трябваше да се види, че ги получавам и преводачката – българката Тошка (не помня фамилията), която живееше там, поиска да и дам това портмоне, което да ми върне, сякаш съм го забравила, но със снимките в него. Но странното е, че тези фотоси са били отказани от българите, които са били на това състезание.“

Покрай родителите ми, които работеха в БТА познавах Тоди като един от художниците на четирите издания на агенцията през онези години – Наука и Техника, По света, ЛИК и Паралели. Тоди бе не само забележителна и добре различима фигура в информационната агенция, но и

изключително талантлив художник,

работата на който бе на показ четири пъти в седмицата 52 пъти през годината.

През тези 9 години обаче, независимо че вече бях „болен“ на тема ралита, така и не разбрах – Тоди никак не обичаше да се пъчи - че този огромен мъжага, който се занимаваше с културизъм, е един от пилотите на тогавашния автомобилен отбор на Градски съвет на СБА.

През 1977 г., когато официално като репортер отразявах рали Стари столици и се оказах срещу Тоди разбрах, че освен за журналистиката и работата и оформлението на печатните издания, с него имаме и обща страст към ралитата.

„И да ти кажа, че в последната ти информация имаш грешка, която обезсмисля всичко добро, което си написал в нея“, ми направи колегиална критика пилотът, дърпайки ме настрана от останалите „мастити“ журналисти във фоайето на шуменския Мадара.

За този старт

Тодор Поптошев спешно бе извикан от София

след като по време на тренировките покойният сега Ричард Груев бе уцелил с Алпин-а си една ГАЗ-ка и бе на легло в шуменската болница заради строшената капачка на десния крак.

Иначе, независимо от качествата му на млад, надежден и перспективен пилот (по думите на г-жа Поптошева Тоди започва кариерата си с два лични автомобила – Вартбург-а на неговия тъст, а след това – със семейната Лада), художникът е повече на „скамейката“, отколкото да е на трасетата като пилот на ГС на СБА.

„Той [Тоди] умишлено беше пренебрегван. Той нямаше кола… не му даваха място в отбора“, уточнява Поптошева. А през 1977 г. той е троен шампион в класа си – на писта, на планинско и на рали. Но началническите аргументи са… че не се търси масовост, а майсторство в автомобилния спорт.

А годините са такива, че дори не можеш да попиташ, защо, дявол да го вземе, си пренебрегнат? По-точно казано, можеш да попиташ, но

знаеш, че после няма да си и на скамейката

През 70-те и 80-те години на миналия век, соц-държавата беше повече от щедра към автомобилния спорт. Големите държавни предприятия смятаха за задължителен
престиж да имат свои автомобилни отбори=

Коли се купуваха главно от Чехия и СССР, но „бегачките“ никога или много рядко попадаха при онези състезатели, които наистина бяха добри.

Заедно с другия си навигатор – Ангел Гюровски, двамата просто бяха друг тип екипаж и това личеше отдалеч. Спокойно може да се каже –

последните интелектуалци в рали-спорта ни

Работещият безотказно соц-принцип „наш човек“ не правеше засечки никога. Ако това не беше достатъчно, от арсенала се вадеха „агнета и вино“, „другарски почерпки“, „почивка сред природните красоти на нашия край“ и всички тям подобни партийни мероприятия, гарантиращи „правилното разбиране и целесъобразността“ на другарите-началници.

Сега не е ясно дали Тоди успя да излъже системата или машинката наистина засече? Но като пилот, в който имаше много хляб, Поптошев получи своите шансове. Поне до обедните часове 14 септември 1980 г.

Независимо от шестте сезона стаж, които вече имах в спорта, беше странно, че за станалото край Хелпа не се говореше. Изобщо! Дори и в автомобилното общност въпросът се отминаваше с ледено мълчане. В най-добрия случай – с тихо вдигане на рамене.

1977 SOF Pista 001

снимка: архив на rallyxpress
ЗАЕДНО С ОТБОРА… Тодор (Тоди) Поптошев (предпоследния на първия ред, до Бончо Дунев) заедно с отбора на Градския съвет на СБА. Годината е 1977, след финала на писта София, когато за трасе на пистовата надпревара е използван пътния възел по посока на аерогарата на тогавашния бул. Ленин. Снимката е публикувана за първи път в четвъртия годишник АС през 2005 г.

За някаква информация – дори и в хрониката във вестниците - не можеше да става дори и дума! Всъщност,

огнената драма край Хелпа не съществуваше

за българския автомобилен спорт и за социалистическа България. Такова нещо не беше станало.

Но мълчането, с което бе обгърнат инцидента караше мнозина да смятат, че нещата не стоят точно така.

ЧЕРНАТА ХРОНИКА

В СПИСЪКА на черните години на българските ралита най-страшни са двете поредици от пет и три сезона: 1993 – 2003 г. с трима загинали и 22 ранени и 2005 – 2007 г. с пет жертви и 3 ранени. Да си припомним, че всички те -  Тоди и Тошко, Николай Ненов/Иван Иванов (1993 г., рали Албена), Пламен Манев/Стилян Стафунски (1993 г., рали Стари столици) и Йордан Миларов (2014 г., планинско Узана) за караха не за да си правят кефа, а защото спорт бе в сърцата и искаха да дадат радост на стотиците зрители край скоростните етапи.


До срещата с г-жа Поптошева знаех със сигурност, че заради високия си ръст (192 см) Тоди починал в резултат на жесток камшичен удар, който е прекъснал гръбначния му стълб.

„Така е, Тоди не е починал от изгарянията в пожара, а е бил прекъснат гръбначния му стълб – категорично обяснява тя. – Зная от Тоди, че точно заради неговият ръст клетката на колата е била направена специално в Млада Болеслав.“

За спуканата гума, а още повече за лумналия автомобил никой, дори и екипажите, които участваха в Татри, не е смееше да говори.

Удивителният разказ на Таня Поптошева обаче разкрива шокиращи факти както около нейната лична драма, така и неразказани факти около катастрофата, но и неща, които показват потресаващ гоьонсуратлък и дебелоочие на тогава властващите в автомобилния спорт на България. 

ТАНЯ ПОПТОШЕВА: БЯХА ЗАБРАВИЛИ ДА НАПРАВЯТ ЗАСТРАХОВКИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЪСТЕЗАТЕЛИ!

2016 Popotosheva 000Всички снимки по-долу са от личния архив на Таня Поптошева (на снимката) и се публикуват за първи път. Повечето от направените кадри са без фокус, резултат от очевидното бързане на неизвестният им автор към мястото на горящият като факла български автомобил. Кадрите не се нуждаят от пояснителни тестове и са подредени по хронология от момента, в който Лада-та на Поптошев/Георгиев се появява за финалните 200-300 метра от скоростния етап, след който финал се пука задната дясна гума, а автомобилът се врязва в единствената морена край отсечката. Всички дванадесет кадъра са в онази последователност, в която те са престояли 35 години в коженото протмоне на дъпругата на Тоди.

„Подробностите  научих от д-р Пенев, първият, който е оказвал помощ на Тодор след катастрофата. За съжаление, мога единствено да предполагам, че това е човекът, който е с якето и спортната шапка, но в кадрите той винаги се оказва с гръб към обектива. Той ми разказа, че са извадили Тоди след голяма битка с огъна и той [Тоди] не е бил изгорял, както се говореше с половин уста.

19800914 Todi 001

19800914 Todi 002

Не го спаси нито специално оразмерената по неговия ръст седалка, нито – както знам от Тоди – специално направеният в Млада Болеслав ролбар, нито каската, която купихме заедно от Италия през 1973 г.“, разказва вдовицата.

На 13 септември 1981 г., както сама определя „с 300 зора и натиск спрямо федерацията“ занася в Хелпа направената в София възпоменателна плоча, заедно с купените плочки за бордюра.

„Просто помолих [федерацията] да ме превозят до там. Смятах на място да намеря работници, които да изградят възпоменателната плоча. Те пък в селото се оказаха толкова мили, че въобще не ми се наложи да търся подобна помощ. Видяха какво съм занесла и още на следващия ден, в деня на първата година от смъртта на Тоди бяха направили всичко. За една нощ.“

До Хелпа Поптошева и всичките строителни материали пътуват („Беше доста тежко, повярвайте!“) с една от сервизните коли за участието на отбора в Татри 1981.

19800914 Todi 003

19800914 Todi 004

„Дори в Сегет момчетата от отбора се сгъстиха, за да ми освободят място, а в Попрад (центъра на състезанието – бел. ред.) се събраха всички отбори от участващите страни, за да почетат Тодор. Това ме разплаках.“

Когато екипажите започват тренировките си, а Поптошева остава сама, при нея се появява непознат човек, който и казва, че име снимките от драматичният 14-и септември предишната година. Той казва, че когато се е опитал да ги предаде по официален път на българския щаб предишната година, категорично му било отказано.

Защо е било това, както и тоталното мълчане за този инцидент?

„Първо, защото такива неща в социалистическа България не се случват – мъчи се да обясни ситуацията Поптошева. – Става все пак въпрос за купата Мир и дружба!! Второто, заради което се мълчеше така страшно бе, че бяха забравили да направят застраховка на националните състезатели. Аз за тези неща изобщо не се сещах.

19800914 Todi 005

19800914 Todi 006

Бяха минали два месеца, когато съвсем случайно ме попитаха дали съм получила застраховката. Обадих се във федерацията и оттам, мънкайки ми обясниха, че на бланката за автомобилите били направили застраховката за състезателите и по тази причина била анулирана.

Бах много учудена и поисках да се срещна с генерал Врачев, който тогава беше големия шеф. Не зная дали заради това, че бяха направили такава грешка, дали заради това, че му беше неприятно да се говори за случилото се, той отказа да ме приеме.“


Докато чака височайшата аудиенция, служителка на СБА настойчиво иска от зачернената жена да обясни защо е там, а когато научава, цинично се обръща към Поптошева за да й заяви: „Още не са минали два месеца откакто е загинал мъжът ви, а вие вече се интересувате само от парите!“

След известно време, очевидно чувствайки се гузни, от БФАС удостояват Тодор Поптошев в „заслужил майстор на спорта“, а съпругата му е поканена на годишната церемония в тогавашния хотел Ню Отани (по-късно Кемпински – бел. ред.).

19800914 Todi 007

19800914 Todi 007 1

„Генерал Врачев се беше разпоредил да не бъда допусната в залата, след което дойде един полковник – мисля Желев, който ми връчи документите на Тодор в коридора, след което ми нареди „А сега напуснете, защото не сте желана тук!“

Отидох в спортният отдел на ЦК на БКП, където стигах с връзки и след това ген. Врачев ме чакаше на входа на СБА и питаше: „Ама защо в ЦК сте ходили, защо сте стигнали до там…“ и ми обясни, че застраховката от 20 000 лв. не могат да я поемат, но ще видят какво могат да направят.

После от ГС на СБА, където Тоди бе състезател, ме повикаха, за да ме попитат дали съм съгласна да приведат на двамата ми сина 5000 лв., по една половина от сумата на всеки от тях в ДСК.

Но това направи отношенията ми с федерацията крайно лошо. Те
[БФАС] просто не направиха искане. По-късно разбрах, че финансовия министър е обяснил, че грешката е можело да бъде поправена! Но те просто не направиха нищо…“

Съвсем според тогавашната логика, когато подава документите си, за да пътува до Чехия с отбора, пътят й е определен през Румъния, докато целия керван следва маршрута Югославия-Унгария-Чехия.

19800914 Todi 008 2

19800914 Todi 009

Благодарение на друг национал - Стоян Колев, който по онова време е въпросът е служител на МВР, този въпрос е решен и Таня Поптошева натоварва строителните материали на сервизната Лада-а, за да стигне в Хелпа.

„Доброто беше, че Тоди бе дал пари на чешки състезател, когато е бил в България и когато стигнахме в Попрад, този човек – представяте ли си, той можеше да не го направи! – дойде при мен и ми предаде равностойността на „заема“ в чешки крони. Знаете, по онова време не можеш да обмениш повече, отколкото ти дава държавата. Парите – около 35 лв., стигнаха точно, за да купя снимките от неизвестният им автор. От федерацията така и не ми разрешиха да обменя повече пари.

Всъщност Владо
(Илиев – бел. ред.) беше единственият от състезателите, който не ни забравяше. Ще позвъни, ще попита как са децата, ще се поинтересува имаме ли нужда от нещо. Другите – или никога, или изключително дистанцирано. Веднъж видях Христо Веселинов, който ми помогна да оправя проблем с колата. Каза ми директно: „Няма как да говорим за Тоди! Разбираш ли, че в момента, в който отваряме дума за него и защо се случи таза катастрофа, ни казваха, че този въпрос няма да се разисква.“

19800914 Todi 010

19800914 Todi 011

Дали Поптошева има обяснение какво още се крие около катастрофата тя добавя, че първи до горящия автомобил спират унгарци („Минаха много години и честно казано не мога да си спомня имената им…) и през 1981 г. говорят с вдовицата на руски (!!!) и казват нещо, което не е било известно на никого освен на тях и Тодор Поптошев.

„На старта те са били зад нашите и са видели, че на задната дясна гума има „балон“, Свирнали са с клаксона и, когато Тоди излиза от автомобила, са му я показали с ръка. Малкото, което унгарците успели да разберат е, че е казал на навигатора си, че когато стигнат до финала ще разкаже играта на механиците, на които той е оставил дефектната гума при предишната смяна, а те са поставили отново. Дали е нарочно или случайно, не мога да кажа, макар да смятам, че не е било нарочно.“

Според Поптошева, веднага след завръщането на отбора в България, единият от механиците, според нея по име Насо, е бил уволнен моментално от федерацията

„Пред мен Людмил [Георгиев, навигаторът] потвърди, че Тоди му е казал: „Само да слезем до долу, ще им кажа аз на тях… Каза ми го два дни, след като пристигна отбора в България. За когото [Людмил Георгиев] майката на Тоди казваше: „Добре, че не утрепа и чуждото дете… И сега не мога да разбера Тодор! Страшно съжалявам, че децата ми израснаха без баща. Все говорехме, че трябва да спре със спорта, че той преди всичко е художник, син на един от известните български художници – Евгени Поптошев. Но – не! Не смятам, че зароди този спорт, и сега в България, си заслужава някой да си даде живота заради него! Самите състезатели не се оценяват достатъчно, това, което правят не е нормално. Защото те лишават семействата си от средства, за да поддържат колите… Жертвите са страшно големи. Като любов към спорта – да, заслужава си такива жертви. Но от гледна точка на семейството – категорично не! Бяхме на море, преди да тръгне за Татри, той се отклони, за да вземе големия син от лагер. Целият ден то не се раздели с двамата – заведе ги да видят как се правят колите… Нещо, което преди, заради огромната ангажираност – делеше времето между ателието и работилницата – никога не е правил. Така до самото заминаване…

На 15 септември в дома на Поптошеви се появяват хора от федерацията, които й казват, че е станала тежка катастрофа и Тоди е в много тежко състояние.

„Помня само, че сред тях беше Иван Николов. Извика ме в детската стая и ми каза, че Тодор не е жив и няма защо да искам да замина за Чехия. И така – чакахме 5 дни, за да го докарат, после търчане около погребението… Все пак чест му прави на ген. Врачев, че уреди мястото за погребението в Централни гробища…“

Затъмнението около „случая Поптошев“ обаче продължава още години след това, когато излиза първата книга „Българските автомобилни и мотоциклетни пилоти“, в която съпругата на Тоди не открива и думичка за трагично загиналия си съпруг.

„Сина ми дойде радостен у нас и казва, че в книжарницата под нас са пуснали такава книга… В нея имаше за всички: за Ричард Груев, за Янчо Таков, за Божин Танчев, за всички, но не и за Тоди… Сакаш такъв състезател изобщо не съществуваше. Никога няма да мога да проумея, защо беше всичкото това гробовно мълчание…“

Коментара (4)

  • татяна

    татяна

    09 Юни 2016 at 09:52 |
    Г-н Георгиев,няма да как да знам всичко ,все пак са минали 35 години,но това беше обяснението-направена е застраховка на бланка за кола и е невалидна!!!Ако не бяха се обадили да ме потърсят за събитието откриване на обновената плоча на Тоди в село Хелпа нямаше да коментирам миналото!Това е моята истина!Ако някой знае нещо по-различно нека го сподели,така все пак ще си спомним за Тоди!!!
    • Димитър Георгиев

      Димитър Георгиев

      09 Юни 2016 at 11:44 |
      Ми, излъгали са те....нямали са и намерение да правят застраховка!
  • Димитър Георгиев

    Димитър Георгиев

    09 Юни 2016 at 09:22 |
    Не е права е г-жа Поптошева, нито тогава, нито по късно БФАС не че са забравили , а НАРОЧНО не правеха застраховки на участниците от националните отбори! Аз също си изпатих от тази тяхната ,,икономия'' по време на пистово състезание за купата ,,Мир и дружба'' в град Рига! Дори и сега застраховката която сключват за лицензираните пилоти не важи в други държави! Ами тогава защо вземат пари на пилотите за застраховка живот при издаване на международен лиценз?
    • татяна

      татяна

      09 Юни 2016 at 10:02 |
      Вие отново ме шокирахте!!!Колите са застраховани,но хората -не!!!

Напишете коментар

Моля влезте в системата за да публикувате коментар.