• ...СЛЕД ТРЕТАТА СИ ГОЛЯМА ТИТЛА В АВТОМОБИЛНИЯ СПОРТ КАТО НАВИГАТОР, ДАВИДОНЕ СЛИЗА ОТ КОНЯ...

  • ...ДАВИД БУДЕВ С ПЪРВИ ТЕСТ НА НОВ АВТОМОБИЛ НА ГРЪЦКАТА СЕРЕС, ИСКА ДА Е СРЕД ИГРАЧИТЕ НА ТУРИНГ ДОГОДИНА...

     

  • ...ИВАН ВЪЛЧКОВ: ПЕТА ПОРЕДНА ПОБЕДА ЗА СЕЗОНА И РЕКОРДНО ПОСТИЖЕНИЕ НА ПИСТАТА СЕРЕС...

След 14 сезона пауза Ралито се завърна в своя духовен дом

Събота, 21 Май 2016 | София, RallyXpress
След 14 сезона пауза Ралито се завърна в своя духовен дом

НЯМА ИСТОРИЯ, ИМА
САМО СПОМЕНИТЕ…

20150220 Juri Kalchev002 608d36dba36748472806f4f2c303dad6
НЕ Е ЯСНО КОЙ и кой продаде за жълти стотинки протоколите правени на циклостил (пишат се на обикновена машина, размножаване с елементарна печатна техника – бел. ред.), първият регламент на състезанието, начертаните с рапидограф (механична писалка за чертане на проекти, работеща с туш – бел. ред.), маршрут на състезанието или схемата на скоростният етап до Фестивалния комплекс във Варна.

:: Благодарение на покойния Йордан Калчев (на снимката горе), част от тези безценни за историята снимки и диаграми са сканирани и запазени от RallyXpress, които можете да видите тук.

КАКВО Е ТОВА рали България, ако в него не са включени шуменските и сливенските скоростни отсечки“, възнегодува преди дни читател на сайта с новините н българския автомобилен спорт.

Неговото възмущение е едно от многото в трите групи на фенове, всяка от които искаше най-старото състезание у нас да бъде – пак на морския бряг, да е изцяло в Сливенския балкан и, разбира се, да си остане в Рила.

Друг фен, назоваващ се като „Пешо“ пък написа в деня, в който стана ясно, че тази година Варна ще е домакин на състезанието:

„Е, браво, добър ден! Това трябваше да се случи преди поне 10 години. Софийско равно поле, не само не ражда пилоти, но няма нито една читава отсечка в радиус от 100 км, камо ли за рали от ранга на България.

„Тези не разбраха, че традициите на този спорт тук, в България, се намират в три града - Сливен, Шумен и Варна!“

Само от направената по повод промяната „колегиална дискусия с нецензурни слова“, може спокойно да се запълнят две-три вестникарски страници. Но не си заслужава - използваните изрази са такива, че дори и изпечени простаци биха се изчервили от срам.

След 14 сезона пауза Ралито се завърна в своя духовен дом

снимка: архив на rallyxpress
ПЪРВИЯТ, КОЙТО ЗАПИСА ИМЕТО СИ… Илия Чубриков качва височината на специалния етап Миланово край София, за да спечели рали Златни пясъци през 1971 г. и да отвори българската страница на победителите в това състезание.


Трети пък хейтва, ругаейки организаторите, че не са включили нито шуменските, нито сливенските етапи забравяйки, че няма начин нещата да се повторят така, както те са били през 70-те, 80-те или 90-те години на ХХ век…

Така или иначе, с подкрепата на БФАС и ММС, с усилията на варненци, колкото и да е различно от всичките си предишни 46 години, най-престижното по нашите стандарти рали, се е завърнало в своя духовен дом.

През 2002 г., съвсем в “со­ци­а­лис­ти­чес­ки” сро­ко­ве и със същия патос, са­мо за по­ло­вин го­ди­на, Албена сме­ни име­то си на Бъл­га­рия и от­сед­на в ку­рор­та Бо­ро­вец.

1970 Reglament

снимка: архив на rallyxpress
ТРОГАТЕЛНО НАИВНА… Корицата на първия регламент на Рали Златни пясъци 1970 г.: дорисуваните с номера коли са Опел Аскона, Рено Алпин и Рено 8.

От друга, решението точно Боровец и Рила да са сцените на бъдещото рали в неговия WRC формат, имаха и чисто финансовата си аргументация: огромната хотелска база, празна през пролетно-летния период.

Фактът, че покойният Илия Павлов и Мултигруп държаха Чамкория предполагаше и подкрепа, която даваше на тогава все още бъдещата България доста добър хоризонт за развитие.

Но ако това откъм посоката на политическата и финансовата плоскост изглеждаше перспективно, то в доста отношения спортната плоскост куцаше и нещата не изглеждаха чак толкова розови в бъдеще. Което, разбира се, и стана в края на краищата…

1970 Total Marshrut

снимка: архив на rallyxpress
НАЧЕРТАНА С РАПИДОГРАФ, РАЗМНОЖЕНА С ХЕЛИОГРАФ… Картата с трасетата на Рали Златни пясъци 1970 г. Когато се вгледа в маршрута, човек се пита: защо още тогава не го кръстиха България? Прост отговор: важното е било да се пропагандира туризма и курорта…

Пър­ва­та ин­ди­ка­ция, че ра­ли­то ще има нов цен­тър, се по­я­ви през 2000 г. и име­то на пла­нин­с­кия ку­рорт, ка­то пре­тен­дент за нов до­ма­кин, се по­я­ви във вес­т­ник 168 ча­са.

Всъщ­ност иде­я­та за име­то Бъл­га­рия би­ту­ва­ше в ав­то­мо­бил­ни­те среди го­ди­ни пре­ди 2001 г. Ма­кар то­га­ва не­ща­та да из­г­леж­да­ха дос­та не­ус­та­но­вени, ре­ше­ни­е­то ся­каш ве­че бе „взе­то по прин­цип“.
 

Та­зи смя­на ста­на при­чи­на мне­ни­я­та на със­те­за­те­ли, фе­но­ве, че до­ри и на някои от го­ле­ми­те ав­то­мо­бил­ни поз­на­ва­чи да се раз­де­лят на две. Мне­ни­я­та бяха по­ля­ри­зи­ра­ни от “най-пос­ле не­що ра­зум­но” до “кой ще им хо­ди там на със­теза­ние?”

1971 Propusk

снимка: архив на rallyxpress
НЕПОПЪЛНЕН АВТОМОБИЛЕН НОМЕР… Специалният пропуск за рали Златни пясъци 1971 г., даващ достъп на журналистите до етапите и центъра на ралито в бившия хотел Интернационал. Подписът е на коменданта от КАТ майор Павлин Шопов, който изумяваше чуждите екипажи с виртуозните си изпълнения на класическа музика на пианото в хотела.


Ис­ти­на­та, как­то обик­но­ве­но, бе ня­къ­де по сре­да­та. За­що­то веч­ни­те кри­ти­ки за не­дос­та­тъ­ци­те на Албе­на (или Злат­ни пя­съ­ци, как­то се ро­ди през 1971 г.) бе “дръж­ка­та на ти­га­на” меж­ду ку­рор­та и шу­мен­с­кия Бал­кан.


От ед­на стра­на, схе­ма­та на със­те­за­ни­е­то бе­ше из­лъс­ка­на до бол­ка през всички­те те­зи 32 го­ди­ни. За ня­кои от със­те­за­те­ли­те и на­ви­га­то­ри­те не­ща­та се свеж­да­ха до оп­рес­ня­ва­не на за­пис­ки­те на ета­пи­те, а не и за нап­рег­на­та под­готов­ка, с ко­я­то е из­вес­тен все­ки кръг от ев­ро­пър­вен­с­т­во­то.

Не­що по­ве­че – дори и чуж­ден­ци­те, ко­и­то ид­ва­ха за стар­та в Бъл­га­рия след 1987 г., прис­ти­га­ха чес­то с на­ви­га­тор­с­ки­те за­пис­ки от пре­диш­ни го­ди­ни. Така че бъл­гар­с­ко­то ра­ли се нуж­да­е­ше от про­мя­на, и то го­ля­ма.

1970 ZLA Start 001

снимка: архив на rallyxpress
ПЪРВИЯТ СТАРТ НА ГРАДСКИЯ ЕТАП ВЪВ ВАРНА… Разбира се, няма начин да се мине без пионерчетата, „които поднасят свежи цветя на автопилотите“.

Рутината беше изместила традицията и промяната беше направена.

Какво обаче се случи с първото състезание в Боровец? От истинската атмосфера на състезание, което бе модел за подражание в тогавашния формат на европейското първенство не бе останало и помен.

В Самоков и Рила имат огромни спортни традиции, но само когато завали сняг и има ски. Към тях ралито изглеждаше пришито като кръпка, а местните дори и да искаха, нямаха и десета от оня автомобилен дух, който властва в триъгълника Сливен-Шумен-Варна.

Тогавашното ръководство на БФАС отбиваше критиките с това, че Албе­на из­вед­нъж може да за­гу­би всичкия си ав­то­ри­тет и 20-те “звез­ди” на­куп заради рутината в ралито.

Междувременно за то­тал­на про­мя­на в ли­це­то на ра­ли­то се уму­ваше по­ве­че от три се­зо­на, споменавайки се едвовременно три града: Пловдив, Габрово и дори Търново.

1970 Zatvoren Marshrut

снимка: архив на rallyxpress
ПОЖЪЛТЯЛ ПРЕДИ ДА ГО ПРЕТОПЯТ… Схемата на скоростния етап във Варна от първото рали. Сега оригиналът му вече е претопен, но пък във ФИА бързо разбират, че българите имат идеи и бързо им ги „присвояват“.

През 2002 г. част от вар­нен­ци­те сериозно обявиха, че през ап­рил вече ку­рор­тът вече не е съ­щи­ят. Защото се­зо­нът на Албе­на фак­ти­чес­ки за­поч­ва­ше с то­зи най-го­лям и оби­чан от бъл­га­ри­те старт. Ид­ва­ше ли май, оби­чай­ни­ят въп­рос бе: “Ще ходиш ли на ра­ли­то?”.

За де­се­ти­на го­ди­ни след 1980-а то­ва със­те­за­ние се превър­на в ин­с­ти­ту­ция за ав­то­мо­бил­ния спорт у нас и най-важ­ния старт на все­ки пи­лот.

През всич­ки­те го­ди­ни, през ко­и­то ко­ло­на­та от ав­то­мо­би­ли се вър­те­ше през Бал­ка­на, тя не­из­мен­но тръг­ва­ше и се връ­ща­ше пред “Доб­ру­джа”.


Пак през те­зи го­ди­ни ра­ли­то, ко­е­то мо­же да се пох­ва­ли и с най-мно­го име­на (едно от тях на­пом­ня­ше на мар­ш­ру­та на ек­с­п­ре­сен влак!), на бъл­гар­с­кия старт може­ха да се ви­дят ед­ни от най-го­ле­ми­те пи­ло­ти – Вал­тер Рьол, Пи­е­ро Ли­а­ти, по­чи­на­ли­ят в не­ле­па ка­тас­т­ро­фа Хен­ри Той­во­нен, Бру­но Ти­ри, Алекс Фи­о­рио, Армин Шварц, Сер­джо Бар­ба­зио и Кар­ло Ка­по­не.

1977 ALB Zatvoren MHt 001

снимка: мартин холмс/англия
ОТРЯЗЯВАНО И ВНИМАТЕЛНО СЛЕДЕНО… Първата визита на най-педантичния от автомобилните журналисти в Албена е през 1977 г., когато авторът на снимката прави стотици кадри от рали Златни пясъци. Неговите репортажи и оценки внимателно са следени от тогавашната ФИСА.

До­ри в един мо­мент (1978 и 1979 г.) ралито бе и част от ита­ли­ан­с­кия шам­пи­о­нат. Край “Доб­ру­джа” дру­ги чуж­ден­ци има-ня­ма ита­ли­ан­с­ки пи­ло­ти ви­на­ги при­със­т­ва­ха.

Злат­ни пя­съ­ци фак­ти­чес­ки пос­та­ви и ня­кол­ко за­бе­ле­жи­тел­ни “ре­кор­да”, за­ра­ди ко­и­то още непро­хо­ди­ло в спор­т­ния сми­съл на ду­ма­та, ра­ли­то бук­вално вле­тя в ев­ро­пейс­кия шам­пи­о­нат.

Пър­ви­ят старт е на 12 юни 1970 г. пред хо­тел Интер­на­ци­о­нал”, а през де­кем­в­ри 1972 г. ко­ми­си­я­та по ра­ли на то­га­ваш­на­та Междуна­род­на фе­де­ра­ция по ав­то­мо­би­лен спорт (ФИСА) го ут­вър­ди за един от кръгове­те на ев­ро­пейс­ко­то пър­вен­с­т­во.

Пак за пър­ви път в це­лия ев­ро­пейс­ки шам­пи­о­нат в бъл­гар­с­ко­то ра­ли бе­ше въве­де­но със­те­за­ни­е­то по зат­во­рен мар­ш­рут (еле­мент още в пър­во­то из­да­ние на Злат­ни пя­съ­ци!) и об­щи­ят сер­ви­зен парк.

И ед­но­то, и дру­го­то, го­ди­ни по-късно, бя­ха из­ве­де­ни ка­то за­дъл­жи­тел­на част от ор­га­ни­за­ци­я­та на кръ­го­ве­те от све­тов­ния шам­пи­о­нат.

1978 ZLA Shema

снимка: архив на rallyxpress
КЛАСИЧЕСКИЯТ ВАРИАНТ… Схемата, напечатата в централен софийски вестник през 70-те години показва двата обединени тура на Златни пясъци, в който Шумен и Сливен са равностойни партньори на Варна и Албена.  

Но това, както се казва, е минало „незабравимо“.

Днес нещата са коренно различни и варненският вариант на България вече никога няма да е такова рали, каквото беше (по реда на смененото име) Златни пясъци, Златни пясъци-Албена, Албена-Златни пясъци-Сливен, Златни и на финала – Албена.

„Честно казано ще ми липсват етапите в Боровец!“, категоричен е в мейл до RallyXpress, подписалият се Д. П. Всъщност странното е, че писмото е изпратено от Варна, а не е на самоковски фен. Единственото обяснение, вероятно е, че този човек малко помни първообраза на Златни и повече малкото от истинския вид на преименуваното, а после и трансферирано в Рила състезание.


20150828 SLI Press SS 006

снимка: александър спиров/apix
ДИРЕКТНО… Директорът на рали Сливен Стефан Хаджилуков (вляво)  се опитва да убеди предишният президент на БФАС Радослав Козлеков, че през 2016 г. рали България няма как да мине без сливенските скоростни отсечки.

Вероятно най-големият парадокс около това рали е, че заради поредицата промени във федерацията, заради некоректното и непрофесионално отношение на бивши нейни служители, цялата документална история на Златни пясъци бе предадена… на вторични суровини!

Холовчиц първи минава
в 10 000-ия километър

1997 Holovchiz 10000 km Alb
ПОБЕДИТЕЛЯТ в Албе­на ’97 и ев­ро­пейски шам­пи­он за 1997 г. Кши­щоф Хо­лов­чиц (Пол, на снимката) за­пи­са име­то си ка­то дво­ен по­бе­дител в бъл­гар­с­кия кръг от ев­ро­пейс­ко­то пър­вен­с­т­во. Той не са­мо спе­че­ли състе­за­ни­е­то, но и ста­на по­бе­ди­тел в 10 000-ия със­те­за­те­лен ки­ло­ме­тър. Пресмятане показва, че то­ва ста­ва на 13 май 1997 г., око­ло 17.50 ч, ко­га­то Холов­чиц и Вис­лав­с­ки (Су­ба­ру Им­п­ре­за WRX) стар­ти­рат на пос­лед­ния етап – Ви­ни­ца, и го пе­че­лят с вре­ме 3.29 мин. Еки­па­жът е пре­ми­нал 10 000-ия със­те­за­те­лен ки­ло­ме­тър на Албе­на 350 м след старта на пос­лед­ния етап от със­те­за­ни­е­то.


Междувременно, от старта на рали Варна 2015 до деня на последното самоковско България се обсъждаха три варианта:

Вариант 1. (малко възможен) Състезанието се мести в Сливен, заемайки мястото на досегашното 35-годишно състезание. Това обаче не би бил добър вариант, защо страната ще се лиши от един от трите (или реално – двата) си кръга в европейския рали трофей. Отделно – доста добър аргумент – ще се затрие историята на рали Сливен, а три и половина десетилетия, в които то е градено няма как просто да бъдат пратени в кошчето.

Вариант 2. (малко възможен). Сливенчани запазват своето рали, но и приемат домакинството на България. От гледна точка на организацията, макар и много трудно, това не бе 100-процента изключено. Проблемите са, че за два различни старта трябват и различни отсечки или поне различаващи се до 75-80 на сто.

Вариант 3. (реализиран) България се мести край морето в посока Варна (старт/финал), като не се използват класическите скоростни отсечки в Сливенския балкан. Плюсовете са в големите курорти край двата града.

Всичко това бе вариант на подмолни и тихи войни, които организаторите и кандидатите за място в схемата на България водеха в продължение на повече от година и половина.

20150710 BUL 168 44

ФАКСИМИЛЕ страницата на в. 168 часа, в която се говори за скритите войни, водени около бъдещото местоположение на най-голямото ни автомобилно рали.

САМО ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ КРЪГ В ЕВРОШАМПИОНАТА

:: В ПРО­ДЪЛ­ЖЕ­НИЕ НА 32 ГО­ДИ­НИ в бъл­гар­с­ко­то ра­ли са “на­вър­те­ни” общо 11 206.77 км, а учас­т­ва­щи­те еки­па­жи са стар­ти­ра­ли в об­що 953 спе­ци­ал­ни ета­па.

:: В 32-ГО­ДИШНАТА ИС­ТО­РИЯ на бъл­гар­с­кия кръг от ев­ро­пейс­ко­то пър­вен­с­т­во са стар­ти­ра­ли об­що 2292 еки­па­жа, от ко­и­то бъл­гар­с­ки­те са би­ли 1462, а чуж­дес­т­ран­ните – 830.

:: НАЙ-ГО­ЛЯМ БРОЙ стар­ти­ра­ли еки­па­жи е за­пи­сан през 1995 г. – 129, а най-мал­ки­ят – в пос­лед­но­то из­да­ние на Албе­на през 2001 г. – ед­ва 41 еки­па­жа.

:: САМО ДВАМА ПИ­ЛО­ТИ – ис­па­не­цът Анто­нио За­ни­ни (1979 г., 1980 г. и 1983 г.) и ита­ли­а­не­цът Ен­ри­ко Бер­то­не (1995 г., 1996 г. и 1999 г.), са за­пи­са­ли по три по­бе­ди в ра­ли Албе­на.

:: ТЕ ДВАМА СА ЕДИНСТВЕНИТЕ учас­т­ни­ци в бъл­гар­с­ко­то ра­ли, ко­и­то са спе­че­ли­ли по две пос­ле­до­ва­тел­ни по­бе­ди.

:: ОТ УЧАСТВАЩИ­ТЕ ав­то­мо­би­ли ита­ли­ан­с­ки­те Лан­ча са аб­со­лю­тен ли­дер по броя на спе­че­ле­ни­те в Бъл­га­рия по­бе­ди – 8, след­ва­ни от ФИАТ – 5, Пор­ше и Форд – по 4, Ре­но – 3, Опел и То­йо­та – по 2, Тал­бо, Ми­цу­би­ши, Су­бару и Сит­ро­ен – по 1 по­бе­ди.

:: ИТАЛИАНСКИТЕ ПИЛОТИ най-го­лям брой пър­ви мес­та, спе­челени в Бъл­га­рия – 13, пред бел­гийс­ки­те, гер­ман­с­ки­те и ис­пан­с­ки­те пи­ло­ти – по 4, Пол­ша – 3, Фран­ция, Бъл­га­рия, Ун­га­рия и Австрия – по 1.

:: В ПЪР­ВО­ТО СЪС­ТЕЗАНИЕ наг­ра­да­та за гер­ман­ци­те Рай­нер Алтен­хай­мер и Хе­ленц Ко­лер е ед­на тра­ди­ци­он­на ку­па и злат­ни ме­да­ли. Го­ди­на по-къс­но бра­тя Чубри­ко­ви ка­то по­бе­ди­те­ли в Злат­ни пя­съ­ци по­лу­ча­ват пър­ва­та па­рич­на премия от 400 лв. по то­га­ваш­ния курс, ко­е­то спо­ред съв­ре­мен­ни­ци се е рав­ня­ва­ло на по­ло­вин ме­сеч­на зап­ла­та за стра­на­та.

:: ПЪР­ВИ­ЯТ ДИ­РЕК­ТОР на прес­цен­тъ­ра на ра­ли Злат­ни пя­съ­ци през 1972 г. е един от жур­на­лис­ти­те ве­те­ра­ни в ав­то­мо­бил­ния спорт – Лю­бен Ге­нов, обя­вен в доку­мен­ти­те на ра­ли­то с абсурдното “от­го­вор­ник за жур­на­лис­ти­те”.

:: ПРЕЗ ЯНУАРИ 1972 Г.  на за­седа­ние на ко­ми­си­я­та по ра­ли в Па­риж ра­ли Злат­ни пя­съ­ци е оп­ре­де­ле­но за кръг от ев­ро­пейс­ко­то пър­вен­с­т­во, при това без да е ми­на­ло през за­дъл­жи­тел­ния из­пи­та­те­лен срок. То­ва ста­ва са­мо две го­ди­ни след пър­во­то със­те­за­ние в Бъл­га­рия.

1975 ZLA 1st Logo 1:: ПЪРВАТА ОФИ­ЦИАЛНА ЕМ­Б­ЛЕМА на най-го­ля­мо­то бъл­гар­с­ко ра­ли се поя­вя­ва през 1976 г., а на 10 октомври 1978 г., след спе­ци­ал­но за­се­да­ние на ко­ми­си­я­та по ра­ли на ФИСА (старото название на ФИА), в край­на­та си го­диш­на оцен­ка ралито съ­би­ра 123.5 т., по­лу­ча­ва мак­си­мал­ния ко­е­фициент за труд­ност – 4 „звез­дич­ки”, и за пър­ви път вли­за в ка­те­го­ри­я­та на 10-те су­пер-­със­те­за­ния, ко­и­то оп­ре­де­лят шам­пи­о­на на Ста­рия кон­ти­нент. 

:: ГОДИНА ПО-КЪСНО, по време на го­диш­но­то за­се­да­ние на ра­ли-ко­ми­си­я­та е от­не­та ед­на от чети­ри­те “звез­дич­ки” на ра­ли “Злат­ни пя­съ­ци” и зас­лу­га­та за то­ва е на наблюда­те­ли­те на ФИСА Кос­тас Гло­со­тис (Гър) и Ден Бош (Бел), ко­и­то от­к­ри­ват доста “сла­бос­ти в ор­га­ни­за­ци­я­та” и осо­бе­но в път­на­та кни­га на със­те­за­ни­е­то, как­то и от­със­т­ви­е­то на връз­ка меж­ду ща­ба и съ­ди­и­те на ра­ли­то. Об­ща­та оценка за със­те­за­ни­е­то е “сре­ден”.

:: ПРЕЗ 1982 Г. В ИМЕ­ТО на със­те­за­ни­е­то е нап­ра­ве­на пър­ва­та от об­що пет­те про­мени – към Злат­ни пя­съ­ци се до­ба­вя и Албе­на, след ко­е­то име­то до­би­ва най-дъл­гия си ва­ри­ант – Албе­на-Злат­ни пя­съ­ци-Сли­вен, за да бъ­де преименувано за трети път са­мо за ед­на го­ди­на (1990 г.) в Злат­ни, пре­ди до “пен­си­о­ни­ра­не­то си” да се на­ри­ча Албе­на.

:: ПРЕЗ ОК­ТОМ­В­РИ СЪЩАТА ГО­ДИНА в Па­риж Ге­ор­ги Яна­ки­ев, пре­зи­дент на БФАС, е избран за един от 11-те чле­но­ве на ко­ми­си­я­та по ра­ли, ог­ла­вя­ва­на от фран­цу­зина Ги Гу­тар, а ра­ли Злат­ни пя­съ­ци-Албе­на си връ­ща “чет­вър­та­та звез­да”, коя­то за­паз­ва и до пос­лед­но­то си 32-о из­да­ние.

:: ПРЕЗ 1984 Г. ЦЕ­ЛИ­ЯТ ЩАБ на ра­ли­то се пре­мес­т­ва от ку­рор­та Злат­ни пя­съ­ци в по-север­ния – Албе­на, къ­де­то по тра­ди­ция се про­веж­да зат­во­ре­ни­ят мар­ш­рут, увер­тю­ра­та за над­п­ре­ва­ра­та в Бал­ка­на.

:: ТРИМАТА НАЙ-БЪР­ЗИ ПИ­ЛО­ТИ през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни (то­ва по­казва из­чис­ле­ни­е­то на на­ша­та чи­та­тел­ка от Про­ва­дия Га­ля Вла­ди­ми­ро­ва, майка на сегашният водещ пилот Станислав Владимиров) са: Бруно Ти­ри (Бел, 2000 г.) – раз­вил сред­на ско­рост от 108.4 км/ч, след­ван от Армин Кре­мер (Гер, 2001 г.) – 107.2 км/ч и Ен­ри­ко Бер­то­не (Ит, 1999 г.) – 105.5 км/ч.

Коментара (2)

  • Ивайло Цонев

    Ивайло Цонев

    11 Юни 2016 at 01:51 |
    "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа"
    Синята кола на първия регламент на Златни е Форд Таунус/Кортина 15М или 17М
    Иначе, и на мен като бивш рали тим-мениджър, съдия и маршал безсмисленото кръжене по 100 км преходи за да се карат едни и същи отсечки всяка година около и доста далеч от Боровец ми беше доста необяснимо толкова години.
  • Стамат

    Стамат

    31 Май 2016 at 09:32 |
    къде са коментарите Ви??
    или мълчанието е достатъчно...

Напишете коментар

Моля влезте в системата за да публикувате коментар.